Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Евро’84: Испанците напиват гостите от Малта преди мача, в който се нуждаят от внушителна победа Антонин Паненка

Изпълнение от бялата точка носи вечна слава, но не и радост на Антонин Паненка

Предисторията четете тук

И нали стана дума за Фортуна, старите хора обичат да казват, че Господ дава, ала в кошара не вкарва. В битката за мястото си на Евро’84 испанците напълно доказват правотата на поговорката. Иберийците заемат първото място в седма квалификационна група, след като изпреварват Холандия единствено по голова разлика - 24:8 срещу 22:6.

Испанците печелят лудата голова надпревара благодарение на внушителната си победа от 12:1 срещу Малта в последния си мач, когато вече е ясно, че ще трябват много голове, за да бъдат прецакани лалетата. Случайно или не преди така важния сблъсък домакините организират кралско посрещане на малтийците. Гостуващите футболисти са повозени с каляски да разгледат забележителностите на Севиля, а след това са поканени да дегустират местни вина и да похапнат добре узрели сирена. На единия от двата отбора така и не му остава време да потренира, но в другия цари военна мобилизация и на мача няма милост.

Испанците се възползват по най-добрия начин от подаръка на съдбата и на развеселените малтийци. На европейските финали във Франция стигат до финала, но там късметът им решава да си вземе отпуск. Вратарят Луис Арконада допуска лек гол след пряк свободен удар на Мишел Платини, а в последната минута Бруно Белон слага точка на спора с красив прехвърлящ удар. Иначе това е първенството на великана Платини, който много години по-късно ще седне на кралския трон в УЕФА, ще се забърка в куп корупционни скандали и ще си тръгне огорчен от голямата игра.

Но всичко това ще се случи, когато футболът вече е изгубил своята романтичност и когато много по-рядко се случват събития, достойни за раждането на легенди. Такова събитие е дузпата, изпълнена от Антонин Паненка на финала на европейското по футбол през 1976 г. На финала един срещу друг се изправят Чехословакия и ФРГ. Играчите на комунистическата държава повеждат с 2:0, но западногерманските футболисти връщат двата гола и се стига до продължения, а оттам и до дузпите. При 4:3 за чехите иначе стабилният Ули Хьонес праща топката над гредата и от следващата дузпа се решава съдбата на мача и на титлата. Зад топката застава Паненка, засилва се мощно напред и в последния момент копва топката, пращайки я в центъра на вратата. Вратарят Сеп Майер обаче вече се е хвърлил левия ъгъл, подлъган от страховитата засилка на чеха.

Заради зрелищното си изпълнение в толкова критичен за него и за цялата нация миг Антонин Паненка без много чуденки е избран за играч на първенството. Около неговото изпълнение от бялата точка изникват куп интересни подробности, които са абсолютно необходими за всяка качествена легенда. Като тази, че треньорът на чехите Вацлав Йежек още на родна земя организира състезание за изпълнение на дузпи, на което присъстват фенове, инструктирани да освиркват и провокират участниците.

Идеята на тренера е да кали нервите на играчите и номерът явно проработва. Самият Паненка навремето тренира дузпи с вратаря на клубния си отбор, след като му се случвало твърде често да пропуска от точката за 11-метровите наказателни удари. Усилията му се отблагодаряват по-късно, но чешкият халф и до днес твърди, че легендарното му изпълнение не му е донесло чак толкова приятни емоции. "Тази дузпа засенчи цялата ми кариера. Искаше ми се хората да ме запомнят и с други мои мачове или изпълнения на терена. Но понякога си позволявам да се почувствам горд, че направих нещо толкова незабравимо", казва с усмивка Антонин Паненка.