АВТОР: Юри Велев

Акценти в интервюто:

• Явно управляващите пазят коза “смяна на министри” за момент, когато се появи по-сериозно обществено напрежение
• Ще се прави всичко възможно да се удържи мнозинството през следващата една година, след това Радев вече няма да може да атакува от позицията си на държавен глава
• Символична репресия над Радев е лош ход за мнозинството - биха спечелили с мечешка прегръдка
• Няма да има резки ходове с бюджет 2026 г. заради черния лебед с цените

- Много се изговори за речта на Бойко Борисов пред актива на ГЕРБ, която трябваше да доведе до преформатиране на кабинета. Но ми направи впечатление, че парадоксално сред опозиционните партии нямаше голяма радост от “разклащането на лодката” на властта. Ако проследим реакциите на власт и опозиция, какво се вижда?

- При опозиционните партии не виждам много поводи за радост, защото, ако те са преценили, че тази правителствена криза може да доведе до предсрочни парламентарни избори, това за тях не е добра новина. Защото очевидно на терена около тъчлинията загрява президентът Радев. За него предсрочни парламентарни избори сега биха дали най-добрата възможност и най-точен момент да атакува партийния терен. Но част от електоралния потенциал на тази евентуална нова формация всъщност се намира сред опозиционните партии. И когато става дума за партии като “Меч”, “Величие”, които са между 4 до 6%, това може да е смъртна заплаха за тях. “Възраждане” също не може да не пострада от подобен проект. ПП-ДБ има своя общност, на която може да разчита, но това не означава, че президентът няма да вземе и част от техния електорат.

Възможността от нов политически проект на президента Радев води и до много по-силна спойка на управляващата коалиция. Без съмнение там си дават сметка как едни предсрочни парламентарни избори биха ги поставили в далеч по-лоша ситуация при излизане на Радев. В този смисъл сянката на президента действа сплотяващо на коалицията. Никой не смее да си помисли за парламентарни избори поне до президентските. И според мен ще се прави всичко възможно да се удържи мнозинството през следващата една година, до президентските избори в края на октомври 2026 г. Тогава Румен Радев вече няма да може да атакува от позицията си на държавен глава.

Така че предсрочни парламентарни избори не са опция нито за опозицията, нито за управляващите.

- Как стои управляващата коалиция близо 2 седмици след труса?

- Това беше първата по-сериозна правителствена криза. Тя се дължеше до голяма степен на вътрешния инстинкт на Борисов, че тази коалиция изтощава ГЕРБ. Очевидно е, защото ГЕРБ е мандатоносител, излъчил е премиера и има най-много министри. А когато си в управлението, винаги носиш негативи от това. Съответно Борисов поиска някакъв рестарт.

- Как можеше да изглежда той? 

- Вариантите той ги даде в речта си. Първия - предсрочни парламентарни избори. Обясних защо този сценарий не се случи и няма изгледи да се случи. Втория - преформатиране, тоест нов тип коалиционни отношения. При такъв тип управляващо мнозинство обаче това крие много рискове заради потенциално напрежение в другите партньори. Видя се, че такова се е създало. Само припомням, че последният опит за преформатиране на кабинет беше при правителството на сглобката и видяхме как завърши той. В началото на 2024 г. трябваше да има ротация на министър-председателите и преформатиране на управлението, това катастрофира и доведе до предсрочни парламентарни избори. Сега очевидно управляващата коалиция предпочете да не отива в тази рискова ситуация.

Третият вариант бе някакви промени в кадровия състав. Борисов изрази недоволство от някои министри. Но и тук има проблеми, защото става дума и за министри, които са квота на коалиционни партньори. До смяна на министри по принцип се прибягва, когато има силно социално напрежение с идеята то да се отпуши. Сега такава ситуация нямаше и според мен в коалиционният съвет са преценили да изчакат за период, когато се появи по-сериозно социално напрежение. Такова ще има без съмнение и заради бюджета, и заради зимните месеци, и заради еврото.

Единственото, което се договори сега, е ротация на председателя на Народното събрание. Явно се прецени, че това е възможността, която не крие рискове от дестабилизация на коалицията. И това се видя ясно в неделя на пленума на Националния съвет на БСП - те приеха ротацията.

Но всичко това издава слабост на конструкцията, защото очевидно тя няма кой знае колко сериозни полета за маневри и гъвкавост. И при едно по-сериозно предизвикателство липсата на гъвкавост може да се окаже проблем за коалицията.

- Вие казахте в един коментар, че черният лебед, т.е. хипотетичен неочакван проблем, плува сред цените.

- Да, това е най-сериозният източник на социално напрежение. И тук има една трудна ситуация за управляващите. От една страна, параметрите на бюджета за 2026 г. трябва да бъдат променени в частта за социални разходи, или трябва да бъдат вдигнати данъците, ако искат да влязат в трите процента бюджетен дефицит. И двете действия са страшно непопулярни и само могат да вдигнат социалното напрежение. Така че според мен управляващите  не са готови да направят кой знае колко сериозни промени и бюджетът за 2026 г. ще бъде отново с много високо преразпределение и с голям дълг. Тоест належащата реформа в публичните финанси ще се отложи.

- Да добавим и ситуацията със санкциите на САЩ срещу “Лукойл”, която също внася смут.

- Това е огромен елемент на несигурност. “Лукойл Нефтохим” е най-голямата компания в България, а “Лукойл България” е третата най-голяма. Резултатът от санкциите може да е по-малко данъци във фиска, което ще доведе до по-висок бюджетен дефицит.

Второ, смущения в работата на компанията биха намалили икономическия растеж. Трето, може да означават в краткосрочен план по-високи цени на горивата, което автоматично би вдигнало инфлацията.

- В тази ситуация каква може да е тактиката на президента Радев? 

- От това, което виждам, той вече е в кампания. Не пропуска възможност да критикува управляващата коалиция, което, разбира се, не е нов тип поведение от негова страна. Той е така от девет години с малки изключения. Новото е, че получава и политически подаръци от управляващите.

- Какво имате предвид?

- Всеки кандидат за политическа алтернатива се моли да бъде легитимиран като такава. А това става през властта - тя трябва да те посочи като основен опонент. И вместо да избягва това, тя прави точно обратното. Говорим за отнемането на правомощията, свързани с шефовете на службите за сигурност и на служебните автомобили. Това е форма на символическа репресия върху държавния глава, което само го легитимира като алтернатива. И стигаме до ситуация, в която той с лична шкода посреща държавен ръководител. Това без съмнение е PR, който ще привлече симпатии. Делян Пеевски се усети, Бойко Борисов - също, и поискаха да бъдат купени коли за нуждите на президентството.

По принцип печелившият подход в такава ситуация е не да удряш, а да прегръщаш, да се опиташ да задушиш противника в прегръдката си и да покажеш: “Ето, той не ми е толкова сериозен противник”. 

- А каква е печелившата стратегия за Радев?

- Той чака момент, в който да излезе на партийния терен. Най-добрият момент за него, разбира се, е в рамките на следващата една година, защото тогава може да атакува от силната си институционална позиция на държавен глава. А целта на опонентите му е да не му дават избори до президентските, това е хоризонтът. Тогава той ще трябва да играе със свой кандидат за президент, да подкрепи някой инициативен комитет. Ако не се справи, стартът му ще бъде лош. Ако обаче негов кандидат спечели президентските избори, управляващите ще попаднат в много тежка политическа ситуация.

Според мен планът максимум на управляващите е да спечелят президентските избори и да докарат Радев до местни избори, които трябва да са през октомври 2027 г. Защото на такъв вот на Радев ще му бъде най-трудно, няма да има действащи кметове и развита организационна инфраструктура. А и на местни избори трудно се вдига  вълна. Парламентарниян вот е този, на който най-лесно може да се събуди протестен и наказателен вот.

CV

Димитър Ганев е роден през 1986 г. във Варна

Магистър е по политология в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Доктор по политология. Главен асистент в катедра "Политология" на СУ и преподавател там.

Научните му интереси са свързани с проблематиката на българския преход.  Съосновател на Изследователски център "Тренд". Автор на книгата "Българската политическа почва" (2024).