Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Златните рудници на сердите край река Палакария

Хонорий: Край нея ще откриете чудодейна вода, с която ще бъдете здрави

Константин Иречек пише, че там от незапомнени времена се добивал благородният метал

"Златарската чаршия" – улицата на занаятчиите златари в Стара София, започвала чак от южните склонове на Витоша. Така ли? Защо? Защото там били златните рудници на древните траки серди, населявали областта около град Сердонополис, днешна София. По-скоро златоносните реки под най-високия Черни връх, 2290 м надморска височина.

Витоша е позната още от древността с различни имена - Скомврос, Скомиос, Скопиус, които означават "двувърхата” или "острата, стръмната планина”. Споменавали са я историци, географи, философи като Аристотел, Тукидид и Плиний. Планината край София е разположена

на един от главните пътища от Европа към Азия и Близкия

изток (и обратно), затова е много известна. През Средновековието загадъчната зелена красавица с бели от сняг до лятото върхове друмниците керванджии наричали Витуш или Витош.

Хлъзнеш ли се по шосето от местността Ярема над Железница към Самоковското поле, спокойно можеш да подминеш отбивката за село Ярлово. От захласване по панорамите на планините наоколо: Витоша, Плана, Рила и Верила. Към Ярлово се навлиза от разклона в центъра на с. Ковачевци вдясно, тоест на запад. По прав участък от пътя, който дели крайната най-северна част на най-високата котловина в България - Самоковската.

Името му идва от турското "ярлоолу" и значи "място на припек". Обградено от четири планини, опряло гръб в най-мощната от тях - Витоша, селото е добре запазено от студените ветрове. Река Палакария, която се вие през с. Ярлово, е най-дългият, 44-километров витошки приток на река Искър. Палакария е златоносна, тоест по коритото й се добивало злато от стари, стари времена.

В България през 1972 г. е открито най-старото технологично обработено злато в света – съкровището от Варненския халколитен некропол. Състои се от

прецизно изработени погребални накити

и украшения от периода 4400 – 4100 години пр.Хр. и е познато като "Културата Варна". Златното мънисто от "Града на птиците" край Пазарджик, извадено от пръстта през 2016 г., даде нов блясък на древното изкуство. Едва забележимото зрънце обработено злато добави още 200 – 300 години история на "Културата Варна" – датирано е от ранния халколит.

Ако погледнем картата на Древна Тракия, ще видим, че на доста и различни места са откривани изящни златни съкровища. Най- големите са световноизвестни: Панагюрското, Вълчитрънското, Рогозенското, Луковитското, тези в Долината на тракийските царе, Месемврия, обвитите в тайни рудници и монетарници на цар Резос на брега на Черно море. Палакария, извираща от юг под най-високия връх на Витоша, я няма сред големите национални обекти.

Затова днес съм тук, край бреговете й над село Ярлово. Да поседя на слънце, да се порадвам на великите природни картини със семейството, да глътна

планински въздух с аромати на дива мента, мащерка,

бор. А после у дома над книгите да вдигна от прахта на вековете кипялото от живот и труд в миналото, а днес притихнало от скука място.

Да започнем с това, че целият район от южната страна на Витоша е разработван от хилядолетия назад като находище на злато, сребро, желязо и съответно преработването им. Освен откритите многобройни

останки от места за промиване на злато

и пещи за топене на руда по реките Струма, Палакария, Владайска, че дори и Бистришка, за труда и уменията на обитателите тук говорят и имената на селища и местности. Рударци - място за добиване на руда, Железница – селище на майстори железари, Самоков под Рила на река Искър – град на майстори ковачи с водни механични чукове, които "сами коват”.

"Магнетитните находища в селата Ярлово и Железница са били от най-богатите. Още по-рано пясъците на Палакария са били промивани за злато" - отбелязва Павел Делирадев в популярния си очерк за Витоша през 1926 г. Дали името Палакария идва от гръцки и значи "орех", а може би от романските езици, по-точно има испански произход и значи "кюлче" - пита се авторът, като се позовава на тълкуванията на акад. Иречек. "А знае се, че освен магнетит от пясъците на Палакария

е добивано от незапомнени времена и злато”,

уточнява книжовникът планинар. Което и от двете да е, то означава едно и също - името идва от древността. И е свидетелство за ранното историческо развитие по тези места, благословени с добив на злато и желязо.

Скоро, при разкопките на крепостта Цари Мали град до курорта Белчин баня край Самоков, бе намерена монета с лика на Гала Плацидия. Изключително ценен и рядък артефакт, защото в света има само още две: в "Бритиш мюзиум" Лондон и в самия Рим. Гала Плацидия (388-450) е известна и като "Римската Клеопатра", дъщеря е на император Теодосий I и майка на император Валентиниан III. С армията си Гала Плацидия пътувала обратно от Константинопол към Рим около 424 г. сл.Хр., за да освободи сина си от плен в Равена.

Думите – описание на района в южното подножие на Витоша, са на Хонорий, брат на Гала Плацидия: "Ще вървите много дни, ще минете през Августа Траяна и Филипопол,

преди да стигнете Сердика, се

отбийте на юг

В подножието на четирите планини, край река Палакария, наречена на нашата родина Пулхерия, ще намерите едно райско място с чудотворна вода. Отдъхнете си, потопете се в лековитите извори, напълнете всичките си амфори с тази чудодейна вода. Ще бъдете здрави и силни и начинанието ви ще успее”.

Най-сетне, през 2014 г. името на река Палакария е изяснено в документ - произхожда от времената на Древен Рим: "Река Палакария, наречена на нашата родина Пулхерия." Златното книжовно зрънце и от нашето пътуване из Софийския Клондайк. Към колебанието на г-на Делирадева за "гръцкия орех” или "испанското кюлче” ще отправя извинението, че неговият "Очерк за Витоша" е писан през 1926 г. - науката за траките е твърде млада, не са се появили и великите тракийски съкровища от зората на Европейската цивилизация.

Академик Константин Иречек добавя интересен факт за мащабите на златодобива и сеченето на монети в Coфийcкaтa oблacт. Римската империя изпpaщaла

cпeциaлни инспектори - рrосurаtоrеѕ,

за наблюдение и точен отчет на производството и на суровина, и на бъдещи богатства. Из този тих район на Южна Витоша туристи често са срещали странни кръгли подредби от камъни. Личи си, че не са се изтърколили току-така, а явно са плод на човешка дейност. Има опушени и обгорени места из градежите. Именно това са останките от древните пещи-леярни за злато и желязо на сердите отпреди 2500-3000 години. В планината Скомврос край тракийския град Сердонополис.

Днес учените са категорични, че практикуваните тук добив и тънки леярски занаяти датират от времето на свободните тракийски държавни образувания (V - I в. пр.Хр.) и продължават чак до късното Средновековие и съвремието. В топонимията съсед на Палакария е тракийският бог Стримон, река Струма. Най-високото място на Лозенската планина (оттатък Плана) също е запазило

“странното” си тракийско име Половрак –

“Орлов поглед”

Разбирай "Орлово око над Софийското поле и града на славните серди”. На река Палакария се дължи и процъфтяването на село Ярлово, едно от най-големите в началото на XX век подвитошки селища, с регистрирано население от 1828 жители!

След Руско-турската война от 1877 - 78 г. обаче рударството и железодобивът започнали да западат, поминъкът се пренасочил към скотовъдство и земеделие, "упражнявани по склоновете на Витоша и Верила - Палакарийските егреци, по които са накацали спретнатите ярловски колиби и махали" (Делирадев, 1926).

Селото продължило да се увеличава и през 1935 г. наброявало 3800 жители. Двадесетина години по-късно броят им бил 2360, а през 2001 г., за жалост, са четири пъти по-малко - 637. Една проста съпоставка на цифрите и епохите говори за поредна историческа "победа” на вилнелия и тук социализъм. Поредна победа на властта срещу мирните и трудолюбиви местни хора.

Но пък златотърсачите от Витошкия Клондайк изразили своята благодарност към съдбата и Бога още през 1906 г. с величествената за района трикорабна църква "Св. Неделя". След половин век останали само къщите с гнезда на щъркели, храмът и легендите за находищата на големи късове самородно злато по Палакария в минали времена. Но и в днешни дни Палакария блести на слънцето със златните си люспи из кристалните води, за да боде очите и сънищата на сребролюбци и мечтатели.

Освен сечените тук монети през II век сл.Хр. от римския император Траян, има ли Сердика на древните траки свое голямо златно съкровище? Запазено ли е някакво изделие? Отговорът е да!

Нарича се Златната купа от Казичене

и е от висока проба благороден метал. Ювелирният съд е датиран от VIII - X век пр.Хр., което ще рече, че е на възраст 2800 - 3000 години! Блясък и изумителна изработка! Неслучайно при откриването на новия Музей на София в Централна минерална баня (2015 г.) премиер-министър Борисов се фотографира точно пред витрината със Златната купа от Казичене - доволен, с грейнали очи.

Защо император Константин Велики казвал: "Сердика е моят Рим", четете в следващ брой.