Операция “Надигащ се лъв”, с която Израел удари по Иран, е превантивен удар по дипломацията и отклонява фокуса от Газа, но може да се развие в изненадваща посока

Името на операция “Надигащ се лъв”, с която израелското правителство започна атаката по Иран, е вдъхновено от библейски стих. В него пророк Валаам оприличава Израел на лъв, който “няма да легне, докле не изяде плячката си и докле не се напие с кръвта на убитите” (Числа 23:24).

Религиозната терминология тук съвсем не е случайна, защото крайнодясното правителство на Бенямин Нетаняху често използва месиански език, а в случая целта е войната да се представи като свещен завет. Разбира се, тези, които са чели Библията, много добре знаят какво се случва със самия Валаам, както и цената, която плащат израилтяните заради “съветите” на този сребролюбив чародей. За тези, които не са чели, ще кажем на края на текста.

Нетаняху предприе атаката по Иран в същия ден, в който правителството му едва не катастрофира заради поредния спор, свързан с ултраортодоксалните евреи, на които той отдавна се е превърнал в заложник. В случая ставаше дума за предложение за тяхната задължителна военна служба.

Израелската атака по ядрените съоръжения на Иран, наречена превантивен удар, изпревари насрочените за неделя ирано-американски преговори в Оман, посветени именно на ядрената програма на Техеран. И ето така постигането на някаква дипломатическа рамка, която би могла да легитимира ядреното развитие на Иран под международно наблюдение, бе елиминирано. Това бе и целта. Затова мнозина международни наблюдатели вече наричат атаката в ранните часове на петък, 13-и, превантивен удар не срещу Иран, а срещу дипломацията въобще.

По принцип така наречените превантивни атаки в международното право рядко са оправдани, но пък точно от правителството на Нетаняху никой не очаква да се съобразява с международното право.

Възможно е също така администрацията на Тръмп да е направила грешка, споделяйки с израелците за очаквания напредък в тайните преговори с Иран. И, разбира се, израелците са се възползвали от това, за да ги саботират с пряк военен удар и така да са спокойни, че няма опасност да се стигне до някакво споразумение в бъдеще, което да подкопае десетилетната им доктрина за непрекъснато изолиране и натиск върху Иран, както и запазването на израелски военен ядрен монопол в Близкия изток.

Като за Израел е особено важно не само да държи далеч Иран от атомно оръжие, но и да предотврати възможността той да развива каквито и да било ядрени способности въобще, включително и научна експертиза по този въпрос. Целенасочените убийства и атентати срещу ирански учени през годините са част от същата тази стратегия.

Повтаряйки, че САЩ не са участвали в израелската атака по Иран, но може да стане много по-лошо, ако бъдат засегнати техните интереси, администрацията на Тръмп се опитва да даде знак, че все още държи някаква инициатива и контрол върху положението. От друга страна, израелците тръбят толкова силно, така че да ги чуят и в най-дълбокия ирански бункер, че всяка фаза от тяхната атака е била предварително координирана с Пентагона.

Мечтата на Биби Нетаняху, за която неведнъж сме писали, остава все такава – да въвлече САЩ във война в Иран, разчитайки както на американските войници, така и на американските данъкоплатци в крайна сметка. Затова този съвременен чародей на международната интрига всеки ден неуморно се старае да провокира Техеран да нападне американците и така неминуемо Вашингтон да бъде въвлечен.

Засега тези негови козни не успяват, но никой не може да каже дали в крайна сметка мечтата му няма да се сбъдне. Той така или иначе няма много варианти за действие, след като политиката му по отношение на Газа доведе до затъването на Израел в проблем, от който вече трудно ще излезе победител. Да не говорим какво се случи с международната репутация на Израел през последната година.

Сега, съвсем естествено, с началото на атаките срещу Иран всякакви сериозни усилия за прекратяване на зверствата в Газа или за завръщане на израелските заложници по домовете им изглеждат оставени на заден план. Размяната на ракетни удари между Техеран и Тел Авив отвличат световното внимание от ужасите в Газа, но това ще е кратковременно. Освен ако конфликтът не ескалира.

От друга страна пък, след всичко случило се с цивилното население в Газа през последната година и половина, като че ли светът може да приеме с равнодушие всички следващи невинни жертви, било то израелци или иранци.

От Мистър Сигурност Нетаняху вече се е превърнал за собствения си народ в Мистър вечна несигурност. Терористичната атака на “Хамас” на 7 октомври 2023 г., в която хиляди израелци загинаха, а стотици бяха отведени в плен - безпрецедентен по мащабите си пропуск в системата за безопасност на Израел, както и непротиводействието на терористите в продължение на 7 часа - всичко това повдига сериозни въпроси сред израелското общество към какво ги води месианското правителство на Нетаняху. Самите израелски военни вече предупреждават, че последиците от война с Иран могат да бъдат безпрецедентни. В следващите дни светът трескаво ще очаква в каква посока ще се развие това безумство.

Но да се върнем към древния чародей Валаам, който споменахме в началото, за да е ясно не само как започва историята, но и как завършва. След като казва какво би трябвало Израил да направи, в крайна сметка лошите му съвети водят до смъртта на 24 хил. израилтяни. И така той се оказва един лъжлив пророк и накрая не умира, “както умират праведните”. Защото самите израилтяни го убиват с меч.