Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Неудобни думи: Три снимки, няколко стиха и все още време за размисъл

Тези дни една снимка привлече вниманието ми. На нея видях ученици с червени „пионерски връзки”. Изправени бяха зад щанд на който се виждаше портрета на Тодор Живков Оказа се, че са рекламирали „евтинията” от времето на „развитото социалистическо общество”: банички и боза по няколко стотинки. Липсваше само ведомостта за заплатите на техните „родители”. Ще кажете: цирк? Не. Това е жестоко послание. То иска да ни внуши, че по време на престъпния комунистически режим се е живяло по-добре от днес. Защото е имало комунистическа партия, имало е Живков, имало е и пионери, които са се клели „да се боря всеотдайно” за "победата на комунизма.”

Ясно е, че тези деца са лъгани и манипулирани, както в семействата им, така и в училище. Те са израснали с лъжата за времето на социализма и несъзнават, че са стават част от нея. Защото да рекламираш баничките и бозата на престъпен режим не прави този режим по-малко престъпен и не оневинява упрявлявалата тогава престъпна организация БКП. Показателно е, че идейният подбудител на това просташко "активно мероприятие", състояло се в Кърджали, е директорът Милко Багдасаров – бивш народен представител и областен председател на БСП. Училището, където се ражда тази позорна инициатива носи името на народния будител Петко Р.Славейков, изрекъл някога болезнените думи: "не сме народ, а мърша..."

Комунистическите режими в Европа са осъдени като престъпни от редица резолюции на Европейския парламент. Те са приравнени в тях с нацисткия режим. Днес в Германия на никого не му минава мисълта да накара ученици да хвалят времето на националсоциализма, да ги облича като нещастниците от Хитлерюгенд, за да пропагандират „благоденствието” по време на управлението на Германската националсоциалистическа партия и нейният водач престъпник. Но в България мисълта да се хвали времето, когяато управлява престъпната организация БКП, не само минава през плесенясали кратуни, но те се опитват и да я реализират днес, да я внушат на младото поколение. Това е отвратително и затова вчера в предаването на Антон Тодоров "Документите" се обърнах към министъра на образованието проф. Николай Денков с призив веднага да уволни директора Багдасаров, заради разпространение на комунистическа пропаганда, нещо недопустимо и опасно за развитието на младите хора. Вероятно той няма да го уволни, защото е част от „служебното правителство”, което с всеки изминал ден на власт въстановява практики от времето на престъпния Живков режим. И все пак питам: ще си пази ли министерския стол мининстър Денков като си затваря професорските очи за подлата манипулация с ученици в Кърджали? Ще продължи ли да кърши гръбнак пред проруския ни президент? Но ако ме опровергае и „изчегърта” директора комунист в Кърджали, то ще му се извиня публично. В очакване съм.

А на втората снимка виждате също млад човек. Това е китайски студент, който държи плакат на който четем: „Мамо, татко, ако умра от ръката на властта, не си мислете, че съм направил това прибързано или че някой ме е накарал...” Но що за послание е това? И тук вече е добре днешните млади хора да научат, че комунизмът е престъпен във всяка страна, в която се появи. Китайската народна република е територията на най-престъпните му прояви. Съперничеше й Съветският съюз, но той, слава Богу, отдавна се спомина. Днес само наблюдаваме метастазите му в действията на кремълския режим.

Преди 32 години, на 4 юни, комунистическата власт изпраща срещу протестиращите в столицата Пекин млади хора армията и милицията. Танкове прегазват студенти и ученици. Над 10 000 са ранените и близо 2 000 са убитите. Вината им е само една: започнали са да разбират какви престъпници са китайските багдасаровци. Дали в училище "Петко Р.Славейков" са разказали на децата за това престъпление?

Днес родните на загиналите на „Тянънмън” пишат: „Без задръжки, без скрупули те застреляха и смазаха невъоръжени студенти и граждани и дори унищожиха телата, за да прикрият своите престъпления". И настояват властта да признае истината за случилото се през юни 1989 г. Защото тя, както и българските комунисти, маскирали се за една нощ като "социалисти", досега не са признали нито едно от своите престъпления, не са го осъдили, не са се извинили на нашия народ. Нещо повече. Нинова и компания се кланяха на паметника на правешкия сатрап. Бившият социалистически премиер Жан Виденов, съсипник на България внушава, че комунизмът бил „прекрасна идея” и избиването на милиони хора може и да не е престъпление. А според кърджалийските "пионерчета" лапането на евтини банички под портрета на престъпния комунистически вожд е „емблема” на "успехите" при социализма.

Роднините на жертвите на „Тянънмън” поискаха "справедливост, обезщетение и отговорност" от китайските власти. Дали роднините на децата клоуни с червените връзки от Кърджали също ще потърсят отговорност от директора Багдасаров, а и от учителите им затова, че са ги превърнали в умствени инвалиди, в жалки марионетки? Съмнявам се, защото днешният ни президент и неговото служебно правителство дават кураж на наследниците на комунистическите престъпници, на бившите ченгета и обслужвачи на комунистическия режим. Нима не стана затова министър на културата именно Минеков? Нима не се „вихри” като червен политкомисар министърът на вътрешните работи Рашков? Що се отнася до президента Радев той е прочетен вестник. Социалистите го издигнаха за президент, след консултации с вражеско разузнаване и го монтираха на власт, а сега той им се отплаща като ги върна във властта през задния вход, без избори. Върна ги като министри и зам.министри, като областни и зам.областни управители, като говорител дори на правителството. За целта бяха използвани и т.нар. партии на протеста. Това е реалността днес у нас.

И още една снимка, отново на млад човек. Това е поетът Георги Заркин, родом от село Бели Искър, Самоковско. През 1965 година той разпространява позиви за сваляне на комунистическата власт. Арестуван е и е осъден на шест години затвор. В Старозагорския затвор пише стихотворението „Марш на българските политзатворници”. Пише и писмо-протест до министър-председателя Тодор Живков:

„...Зад фасадата на "демокрацията" в България е създаден един диктаторски режим със система от закони и съдилища, задушаващи осеммилионния народ. ....Страната се води към морална и стратегическа катастрофа. В момента се води противонародна политика. България се превърна в експериментална база на Русия..."

Тези думи казват истината за престъпното комунистическо време, но звучат като истина и за днешния ни ден. В тях се оглеждат тези, които ни водят към „морална и стратегическа катастрофа” днес – президентът и обслужващите го „служебно” министри.

Историята мълчи дали писмото на младия поет е стигнало до идеолога на престъпния режим Тодор Живков. Защото е много възможно в тези дни той да е бил на лов със своята дружинка, заедно с таткото на министър Минеков, който от благодарност, че е допуснат в нея, му бе изваял приживе бюст паметник, поставен през 1987 г. на площада на автогарата в Правец.

Впрочем, едва ли днешните кърджалийски „пионерчета” знаят, че диктаторът Тодор Живков, чийто портрет афишират, бе противник на „социализма с човешко лице”. Такъв какъвто го желаеха чехи и словаци, например. Живков и неговите другари настояваха социализмът у нас да си остане със зверското съветско лице. И той наистина си остана такъв докрай – зверски, прокремълски. И днес го виждаме във фуражка, как размахва юмрук и сее вражда сред нас, българите, как „изчегъртва”, защото все още не може разстрелва. Но нима, ако можеше, не би го сторил? Не го ли издава лицето му, думите му? Все още не може.

В късната есен на 1974 г. копоите от Държавна сигурност откриват стихотворения на Георги Заркин скрити в кутия от цигари. Едно от тях е от 1968 година. То е кратко, но казва това, което би трябвало да научат все някога и учениците от училище „П.Р.Славейков” в Кърджали.

ПРИСЪДА

Бих предпочел най-страшен звяр да бъда,

но никога, о хора, комунист.

По-страшна няма, зная, от това присъда

да ме наричат комунист.

Привет, о братска нам Русия,

що ни доведе до просия.

Това е жестоката истина за времето на комунистическия режим. Друга истина няма, колкото и да се опитват да манипулират общественото мнение социалисти, радевисти, рашковисти и тям подобни.

На 23 декември 1974 старозагорският съд осъжда поета на 8 години лишаване от свобода. Убит е в пазарджишкия затвор на 7 август 1977 година.

Помнете ми думата: ако днес не се противопоставим на „модела Радев”, то утре горчиво ще се каем. Но ще бъде късно.