Като цяло скучни и безинтересни, но с една-единствена потресаваща подробност.

Така могат да се определят разсекретените от “Уикилийкс” осем грами на американския посланик в София по въпроса с българските медицински сестри в Либия.
Медиите отразиха доста вяло разпространените документи вероятно защото тематиката е до болка втръснала на всички. Но сред многото разкодирани думи имаше

нещо много любопитно, криещо се зад файл, наречен 07SOFIA867

Там става ясно, че българските власти, а съответно и американците, нямат абсолютно никаква представа какво ще се случи само след 3-4 дни.
Грамата, която е с дата 19 юли 2007 г., разказва за среща на посланик Байърли с директора на дирекция "Близък изток и Северна Африка" в българското МВнР. Петко Дойков, който в момента е посланик на България в Тунис, по онова време участва в повечето срещи като помощник на главния преговарящ по либийския случай зам. външния министър Феим Чаушев.
Дойков реално движи цялата работа, а като шеф на ресорната дирекция в министерството през него минава цялата кореспонденция по случая “Либия".
Американските дипломати са разбрали, че към края на юли се готви посещение на френския президент Никола Саркози в Триполи.

Посланик Байърли се чуди дали окончателното решаване на казуса с медиците няма да се забави,

а либийците да се оправдаят, че са заети покрай визитата на френския президент. Или може би ще изчакат него, за да финализират сделката? Американският дипломат търси някакво разяснение от посланик Дойков. Той му отговаря, че не знае какво готвят французите и либийците. Датата е 19 юли. Само четири дни преди всичко да свърши. Всъщност по това време никой все още няма представа какво точно ще се случи на 23 юли вечерта. Освен трима души - Кадафи, Саркози и техният посредник емира на Катар. Договорили са се предварително, но само в общи линии. Детайлите са оставени на изпълнителите по трасето.
Затова шефът на дирекция “Близък изток и Северна Африка” в българското външно министерство наистина няма как да знае какво се готви. Американците също. Но големият удар е за Европейския съюз и за неговата комисарка Бенита Фереро-Валднер, която след всички усилия по темата е принудена да се задоволи с трохите от славата. А славата в случая е за Франция и тя пристига с крилете на президентския самолет на мосю Саркози.
Неприятно изненадани са и британците, които от самото начало на казуса държат лидерството и са съавтори на всички тайни договорки с либийците. Това е логично, особено като се има предвид, че проблемът с българските медицински сестри донякъде е свързан със случая "Локърби". Чисто политически.
Самата схема България да пожертва либийския дълг срещу свободата на сестрите е родена много преди правителството на Сергей Станишев да вземе реално това решение.

И първоавтор на идеята е един британски дипломат в Триполи

Което вероятно може и да излезе наяве някой ден, ако “Уикилийкс” започнат да разсекретяват освен грамите на Държавния департамент и тези на Форин офис. Така или иначе, Великобритания дълго време води чуждестранния дипломатически парад по отношение на казуса с медиците.
Това личи и от една друга разсекретена грама на посланика на САЩ в София. Там се казва, че американските власти трябва да окуражат един общ фронт на Евросъюза по либийския случай, който да е под ръководството на Великобритания. Този документ е от края на февруари 2007 г. Фактът, че само пет месеца преди финала на драмата американските власти все още говорят за британско лидерство по случая, означава, че те със сигурност не са уловили какви ветрове веят вече в Триполи. Пропуснали са и един важен знак или просто не са му обърнали внимание. Месец преди Байърли да изпрати тази грама, Сейф ал Ислам Кадафи, синът на либийския лидер, пристига в Париж, за да договори с французите част от бъдещата рамка на споразумението.
Има вече пътна карта за решаването на случая и аз обсъдих това с френския външен министър, съобщава тогава младият Кадафи в специално интервю за в. "24 часа" от апартамента си в скъпарския хотел "Льо Мьорис". Малко по-късно шефът на българското разузнаване заминава за Виена, където в една кокетна вила се среща със Сейф ал Ислам, за да разбере подробности за това, което се готви.
Българските властти продължават да поддържат връзка и с един от бившите оперативни шефове на британското разузнаване МИ-6.

Марк Алън идва няколко пъти в България,

включително и след като се пенсионира от службата и става консултант на гиганта "Бритиш петролиум". Фирмата е пряко заинтересувана от всичко, което се случва в Либия, защото се готви да подпише много добър контракт с либийското правителство. Французите обаче също имат своите бизнес планове. А случаят със сестрите изглежда като да може да се разреши преди "Локърби", където са намесени и американците. В края на краищата Париж решава да започне солова игра. Но на Саркози, които е президент на Франция от юли 2007 г., му трябва някой за посредник в това дискретно шушу-мушу с Кадафи. И така на сцената излиза катарският емир.

Шейх Хамад бин Халифа ал Тани и Никола Саркози вече са изпитали партньорството

си на полето на бизнеса, когато започват играта с Кадафи.
Двамата продължават да са чудесен тим и днес, когато заедно са срещу либийския вожд. Париж и Доха започнаха войната в Либия, а на Кадафи днес не му остава нищо друго освен да се вайка, че Катар доставя френско оръжие на бунтовниците от Бенгази. Само преди четири години на режима в Триполи му бе удобно да раздухват мита, че емирът на Катар плаща милионите за компенсации на семействата на заразените деца в Бенгази. Сега пък ги въоръжава. Ако въобще е така, то навярно това е един от най-ефикасните начини шейх Халифа да си върне вложените навремето пари. И то двойно или тройно. Със сигурност може да се каже, че в цялата тази история емирът на Катар е един от най-енигматичните играчи, чиито карти едва ли някога "Уикилийкс" ще може да разкрие. Другите изводи са, че американците не винаги са най в час със случващото се, ЕС е оплетен в прекалено много бюрокрация и интереси, а България е напълно независима страна. Защото от нея нищо не зависи.