Кметицата на Чикаго щяла да дава интервюта само на цветнокожи

Къде са границите на толерантността и политкоректните промени

Още не са отминали вълненията у нас от прайда, проведен в Бургас в Деня на семейството, а вече вълна от критики заля социалните мрежи, защото чернокожа актриса играе Ан Болейн. Новият сериал, посветен на една от

най-популярните теми в английската история

- за крал Хенри VIII и Ан Болейн, тръгва от 1 юни по британската телевизия "Канал 5". Главната роля се изпълнява от чернокожия модел и актриса Джоди Търнър-Смит. Болейн е втората от общо шестте съпруги на Хенри VIII и майка на кралица Елизабет I. Тя не успява да роди на краля син и е екзекутирана по обвинение за измяна през май 1536 г.

В предишни екранизации

на тази част от английската история Болейн е била играна от актриси като Натали Портман и Натали Дормър. В интервю за Deadline през 2020 г. на свой ред режисьорът Хедъруик Търнър сподели, че Търнър-Смит е идеална за ролята: "Джоди е истинска кралица. Тя е привлекателна и има изключително достойнство, което е така необходимо за ролята".

Но реакциите в социалните мрежи у нас са предимно негативни и иронични.

"Като се замисля, в духа на днешното политкоректно

можеше и мъж актьор

да изиграе Ан Болейн - пише потребител. - Ан Болейн ще се върне от оня свят и ще отмъсти. Тази гадост няма да остане ненаказана. Тогава във филм за Барак Обама да го играе Брад Пит!"

"Покрай чернокожата актриса, подбрана да играе ролята на Ан Болейн в някаква нова продукция, без майтап се замислям, че Асано Таданобу великолепно би изпълнил ролята на Тервел - се казва в друг коментар под публикация във фейсбук, посветена на филма. - Съответно Чоу Юнфат е идеален за Кубрат, а Кен Уатанабе - за Омуртаг или Борис-Михаил. За съжаление, Тоширо Мифуне вече не е между живите, та нямаме актьор за ролята на Крум Страшни."

Друг пък се възмущава: "Естествено, сериалът с чернокожата Ан Болейн ще бъде разказан от феминистка гледна точка. Но явно ще има и Black lives matters. Нищо чудно да вменят и расизъм на Хенри VIII и Кромуел, а оттам да издадат и цялостна художествена присъда срещу бялото превъзходство на белите хора и техните вечни бели срещу цветното човечество."

Авторът на постинга припомня и случая с актрисата, писателка и специалистка по "расовите въпроси" Карла Мари Суит. Преди време тя

написа за хита “Чернобил”,

че е "още един сериал с ансамблов актьорски състав, който създава впечатлението, че цветнокожите хора не съществуват."

Важно е да се уточни, че критиките в социалните медии са насочени не срещу цвета на кожата на Джоди Търнър-Смит, а срещу факта, че Ан Болейн е историческа личност и не е чернокожа, затова е недопустима подобна "политическа коректност".

Според тях продуцентите са прекалили, освен това няма смисъл

да се пренаписва историята

Опасенията са, че много млади хора или незапознатите с британската история могат погрешно да интерпретират историческите събития от средата на XVI век, защото образът на кралицата не се препокрива с истината.

Някои дори се шегуват, че тъй като Болейн е обезглавена, ще се появят твърдения, че това е расистка проява.

В тази връзка припомнят и че неотдавна компанията "Проктър енд Гембъл" също получи обвинения, че произвежда средство за избелване на кожата, което е

“обидно за хора с друг цвят на кожата”

Иначе чернокожи да играят ролите на бели се случва много отдавна. Достатъчно е да припомним превъплъщението на актьора Бен Верийн като Юда във филмовата версия на мюзикъла "Исус Христос суперзвезда" от 1973 г. Както е известно, историческият Юда едва ли е бил черен, но за нея Верийн, който, между другото, съвсем наскоро беше обвинен в двуженство, е отличен с наградата "Тони" за най-добър актьор в мюзикъл.

В наши дни етническото разнообразие в киното вече е нещо като религия. В документална поредица на Би Би Си традиционното британско семейство по римско време беше илюстрирано с африкански патриарх и неговата весела мултикултурна фамилия. Историческата драма "Кралицата на Шотландия" от 2018 г. изненада историците с включването на чернокожи аристократи и азиатски придворни дами в Англия от средата на XVI век. "Ана Каренина" беше поставена на лондонска сцена с чернокожа актриса в ролята на злощастната руска благородничка на Лев Толстой. Да не говорим за свръхуспешния и универсално възхваляван мюзикъл "Хамилтън", който пресъздава времето и делото на бащите основатели на САЩ, с почти изцяло

небял актьорски състав

От друга страна, е радостно, че живеем във все по-свободен свят, в който няма място за расизъм и нетолерантност. След преминаването в историята на човеконенавистните режими от ХХ век в нацистка Германия, ЮАР и Южна Родезия вече почти никой не само не се учудва на проявите на "политическа коректност" в културата, изкуството и литературата, а и отдавна тя е станала норма в живота ни.

Така например на току-що преминалата "Евровизия" много страни бяха представени от хора с африкански произход. Швеция, Нидерландия и Израел се явиха на конкурса с тъмнокожи изпълнители и от това той само спечели. А брадатата жена Кончита Вурст, под чийто псевдоним австрийският певец Том Нойвирт спечели "Евровизия 2014", пък подкрепи Виктория Георгиева на втория полуфинал, като сподели кратък клип от представянето на нашето момиче с песента ни Growing Up Is Getting Old.

Възниква въпрос обаче за границите на тази свобода или по-точно за аспектите, в които тя прекалява...

По този повод някои са обезпокоени от новините, идващи отвъд океана, след като демократите взеха властта в Белия дом. В някои от тях сякаш вече се забелязва дискриминация, но с обратен знак - срещу белите.

В тази връзка миналата сряда кметът на Чикаго Лори Лайтфут обяви решението си по случай втората годишнина от встъпването си на поста да дава интервюта само на цветнокожи репортери. По този повод тя изпрати и писмо на две страници до журналисти от Чикаго в сряда, в което се казва, че нейният избор е продължение на обещанието на кампанията й за

“разбиване на статуквото”,

пише в. "Чикаго трибюн". "Бях поразена още от първия ден на кампанията си през 2018 г. от непреодолимата белота и мъжественост на медиите в Чикаго, редакционните съвети, политическата преса и конкретно на представителите на пресата в кметството", пише чернокожата градоначалничка, която е и изявен активист на ЛГБТ движението в САЩ. А в туитър Лайтфуут се възмути от липсата на цветнокожи жени в пресцентъра на общината: "Намирам това за неприемливо и се надявам и вие да го направите".

В същото време местното регионално радио WBEZ оспори наблюдението на кмета, отбелязвайки, че двама от тримата му репортери в кметството са жени - едната испанка, а другата от Южна Азия, но въпреки това не са успели да вземат интервю от нея. От своя страна в знак на протест срещу наложените ограничения чикагският "Трибюн" отказа да участва в пресконференцията. Управителният съвет на Националната асоциация на чернокожите журналисти се съгласи с призива редакциите да диверсифицират редиците си в пресцентъра на кметството, но заяви, че не може да подкрепи методите на кмета да постигне тази цел.

"Историята на застъпничеството на NABJ не подкрепя изключването на всякакви добросъвестни журналисти от индивидуални интервюта дори ако е за един ден и в подкрепа на активизма", пише бордът в онлайн изявление на 19 май.

Главният редактор на South Side Weekly Джаклин Серато написа в туитър в сряда следобед, че нейната медия не е получила писмото на Лайтфут, и по-късно информира, че

вестникът не е взел интервю с кмета въпреки исканията, отправени към кабинета й от две цветнокожи репортерки.

И все пак има ли предел, до който може да се простират тези свободи, без критиците да бъдат обвинени в расизъм или сексизъм?

От чисто философска гледна точка въпросът е ясен - граници има, твърдят специалисти.

Един от отците основатели на британския политически либерализъм и въобще на либералната доктрина - Джон Лок, действително прокламира толерантността като един от водещите принципи на Европейското просвещение. Но когато човек прочете неговото прочуто произведение “Писмо за толерантността”, което понастоящем е публикувано във всяка антология по политическа философия и етика, ще види следното: Толерантността е морална добродетел, която обаче не е безусловна и има едни рационално определени граници, тоест ние можем да бъдем толерантни към хора, които са разумни същества също като нас и които са готови да възприемат тези морални ценности, в които вярваме и ние.

Това са правото на собственост,

правото на

лична свобода,

правото на лична инициатива и да не се пречи на гражданина да се развива в една широко възприета обществена рационалност. Но Джон Лок никога не е твърдял за толерантността, че тя трябва да е безусловна, безгранична и да надвишава и грубо да се стълкновява с границите на нашето разбиране както за добро и зло, така и за свобода. Това означава, че нашата толерантност винаги трябва да зачита както правата на другите, така и нашите собствени права.

Така появата на някои гротескни форми на политическата коректност явно излизат извън определението на великия философ, а и на нашата представа за "новото нормално".