Коментар №1 на седмицата: Цунами се надига срещу Радев
Слави за сетен път ще блокира създаването на управленска коалиция, без да става от леглото
По последни данни 11 юли бележи не края на кризата, а началото на криза без край. Навред се говори, че депутатите пак няма да излъчат кабинет и временното управление ще се проточи с месеци.
В либерални рупори като "Медиапул" този мрачен сценарий надлежно е описан под заглавието: “Как служебното правителство може да стане редовно”.
Основната теза е, че трети парламентарен вот няма да има, просто системата не би издържала. През ноември Румен
Радев печели втори
мандат и облечен в народното доверие, бива провъзгласен за единствен гарант на политическата стабилност. Неговият кабинет се бетонира, съвсем неусетно, като под упойка, България се превръща в президентска република.
Радев побърза да каже, че не иска и да си мисли за пореден провал на Народното събрание, но дори площадните стратези, които довчера го приемаха за достоен другар по оръжие във войната с ГЕРБ, днес вече не му вярват. Перспективата летецът да се превърне в диктатор никак не им допада.
Рязко се сменя посоката на вятъра. Отначало изглеждаше, че фронтът срещу Борисов и Гешев посреща служебните министри като освободители, щедро кичи и слави овластените екзекутори.
Фенове на Слави, Мая и градските прогресисти дори не повдигнаха вежди, когато прехваленият харвардски възпитаник в служебното правителство назначи действащ културист за шеф на НАП. Напротив, пляскаха и припомняха, че и Шварценегер бе губернатор на Калифорния. Толкова се бяха захласнали от възторг, че трескаво търсеха оправдание за Бойко Рашков, новия жътвар в МВР, който плаши журналисти с уволнение.
Възходът на онеправданите вървеше идеално, докато президентският сценарий не се разчу, той дойде и
преобърна
целия им свят
Не че по принцип протестните формации са против да влезем в безкраен изборен цикъл, докато не премахнем ГЕРБ напълно, но планът има една очевидна слабост – всички освен Радев търпят поражение. Ако партиите и през юли не се разберат, потенциалът на парламентарната демокрация се изчерпва, за трети рунд никоя няма да събере сили.
И не щеш ли, системните се отърсиха от транса и взеха да се окопитват.
Като най-пъргав
Христо Иванов скочи
пръв и се провикна:
“Да се съюзим около ангажимента новият парламент да излъчи правителство!”.
Наблюдавайте ги, все едно са им подпалили опашките. Същият Христо Иванов с прословутата си непоносимост към токсичната хунта вече говори не за “невъзможен”, а за “труден” диалог. В интервю за “24 часа” водачът на “Да, България” лансира предпазливо: като психотерапевт тезата, че сближаването с ГЕРБ минава през “преодоляване на авторитарно-корупционния модел”. С други думи, допуска, ако Борисов се оттегли, партията му да получи шанс да си стисне ръцете с прогресивните сили.
Изглежда, Иванов бърза да поведе тренда, като напипа пръв баланса, та да се окаже финално не друг, а новият Артур, събрал рицарите около кръглата маса.
Твърде амбициозна идея за човек с неговия непостоянен авторитет, но все пак идея, а не пореден компромат, закана за чегъртане или друга гръмка глупост.
Явно на чекмеджето му минава времето.
Този плах опит на ДБ за стопяване на ледовете всъщност
осветява новия фронт – вече не са всички, начело с Радев, срещу ГЕРБ,
а всички, барабар с ГЕРБ, срещу Радев. Като цунами ще го връхлетят, защото болните му амбиции го превърнаха в огромна заплаха за Матрицата. А тя винаги оцелява.
Проблемът на партийната класа след 11 юли ще бъде “Има такъв народ” - прокси сървърът на Радев в парламента. Никой не се наема с прогноза за резултатите този път. Шоуто, казват, може да спечели всичко или нищо, ГЕРБ също, до последно няма да се знае. Но централите вече знаят, че ИТН се кани да постеле равния път пред летеца, че Слави за сетен път ще блокира създаването на управленска коалиция, без да става от леглото. И се готвят за огъване.
Ще спрат да плашат с арести и
ще заговорят благо за осъзнатата си отговорност,
“рационалните предложения” на ДПС, “безспорната експертна готовност” на БСП, “незаменимия управленски опит” на ГЕРБ, “линията на диалог и разбирателство”, отстоявана от ДБ, че даже и за “последователната политическа позиция” на ВМРО. Това предаване ще се излъчва вече на друга честота.
Най-четени
-
Как се обтегнаха отношенията на Лили Иванова и Йорданка Христова
В Чили вземат Лили Иванова за рускиня и я освиркват, но след това я награждават Първият й успех в зала "Универсиада" дава възможност на Лили Иванова за изяви в страната със свой оркестър
-
Първият концерт на Лили Иванова е с фалстарт. Публиката: Хей, малката, свършвай по-бързо!
Успехът идва първо в Румъния 48 години. Точно толкова дълъг сценичен път извървява Лили Иванова от първата си поява на голяма сцена до препълнената 13-хилядна зала, скандираща името й бис след бис
-
Галерия Ким Филби надигра Хитлер, не допусна Сталин да превземе Европа
В цял свят този януари се честват 110 години от рождението на Шпионина - енигма Той се отвращава от Фюрера и Висарионович, но работи с тях, за да ги скара Този януари в цял свят се честват 110
-
Тодор Живков показва на Фидел Кастро най-старото тайно скривалище у нас
Подозират, че Първия си е имал и частен бункер заради банята с паркет Бункер, намиращ се под двореца в Кричим, е най-старото скривалище у нас. Под емблематичната постройки е изградено убежище за
-
Любимите ми 50 книги
Разпределил съм ги по възрастови групи. Започвам с първите – книги, които са ми били любими, преди да навърша 10 години: 1. Шарл Перо - Приказки Най-добрият старт на пътешествието в света на книгите