Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Защо нито една от окупираните от СССР държави не празнуват Деня на победата?

ДЕН НА ЕВРОПА ИЛИ ДЕН НА ПОБЕДАТА?

Руската опорна точка гласи: "Без Деня на победата нямаше да има Ден на Европа". Това не е вярно, защото „победата“ остави не само руския, но и много други народи от бившия Съветски съюз там, където те бяха и преди нея - при сталинската диктатура, концлагерите, репресиите, изолацията от нормалния свят, икономическата изостаналост и масова бедност. "Победата" ги остави при загубата. Съветският съюз, изчезналата държава „победител“, бе окупирала и поставила в пълна политическа и икономическа зависимост европейските държави Полша, Чехословакия, Унгария, ГДР, България и Румъния. Тотално бе лишила от свобода народите на Литва, Латвия, Естония, Украйна, Молдова, Беларус, Грузия, Армения, Казахстан, Азербайджан, Узбекистан, Киргизстан. Затова и в началото на 90-те години на миналия век всички те избраха пътя към свободата и демокрацията, а някои от тях са вече част от нашето европейско семейство.

Затова и нито една от окупираните от СССР през Втората световна война държави не чества днес Деня на победата. За всички тях той е Ден първи на окупацията. Знаем, че Втората световна война е огромна трагедия. Но така също знаем, че тази война я започват две приятелски социалистически държави: националсоциалистическа Германия и Съюзът на съветските социалистически републики. По-късно, типично по мутренски, съюзниците Германия и СССР се сбиват помежду си. Така на 22 юни 1941 г. започва междусъюзническата германо-съветска война като част от Втората световна война. В тази „малка“ война между подпалвачите на „голямата“ война СССР успява да победи благодарение на безкористната помощ на Съединените американски щати. Но съветската "победа" е краткотрайна. След 9 май 1945 г. Съветският съюз решава да продължи войната, налагайки своя политически режим на редица европейски държави. И дотогавашната „гореща“ война преминава в дълголетна „студена война". Но в края на тази война Германия се обедини, а Съветският съюз се разпадна и изчезна от картата на света. Затова и в наши дни, по време на т.нар. паради на победата в Москва, руските политици избягват да казват кой е победител във Втората световна война. Разбираема е тази им "скромност". Защото е наистина неудобно да произнесеш името на държава "победител", която вече не съществува, т.е. тотално се е загубила.

Днес гражданите в Обединена Европа живеят по-добре - материално и духовно, имат повече права и свободи от гражданите на Русия, държавата, която се изживява като наследник на пропадналия Съветски съюз. А добре известно е, че целта на политическите и военните победи е хората да живеят по-добре. Европа победи Съветския съюз и затова нейните граждани живеят по-добре. Европа е победител в голямата - гореща и студена война през ХХ век. Войната загуби Съветският съюз. Погуби и себе си.

Днес руснаците честват "победата над фашизма", но се разсейват за своята вина за налагането на комунизма, за вината на съветския комунистически режим, който те крепяха десетилетия наред. Разсейват се за отвратителните си манифестации в прослава на престъпната Октомврийска революция. Правят се на ударени за вината, която имат за трагичната съдба на много европейски народи. За вината си пред българския народ - окупиран и експлоатиран от тях десетилетия наред. Затова е срамно те да се изживяват като „победители“. По-справедливо би било да ги възприемаме като агресори и окупатори, защото такива те се показват и днес. Примерът с агресията им срещу Украйна е доказателство. Независимо от фукнята им, аз ги възприемам като страдалци нещастни, защото те най-дълго от всички европейски народи живяха в несвобода, в условията на диктатура. А и днес най-много са ограбвани от своите олигарси. Но именно заради това те би трябвало най-много днес да се радват, че загубиха войната със свободния свят, че съветската им държава пропадна. Това е повод за празнуване, за общонародна радост в днешна Русия.

На 9 май 1950 г. в 16:00 ч. в Часовниковата зала на двореца "Ке д'Орсе" френският външен министър Робер Шуман представя чрез декларация своята визия за бъдещето на държавите от Европейския континент. Целта на "проекта Шуман" е да направи войната между европейските народи немислима като създаде такава форма на икономическо и политическо сътрудничество, която да обединява усилията на европейските държави, а не да ги противопоставя. Защото: "световният мир не може да бъде запазен без творчески усилия, съответстващи на опасностите, които го заплашват". Европейският съюз е най-успешното в човешката история обединение на държави с цел мир и просперитет.

Денят на Европа е възприет като празник най-напред в държавите, в които не е бил установяван съветски режим. Защото това е празник на мира и обединението на европейските държави. Празник, с който ние, европейците, казваме: никога повече война в Европа.

Денят на Европа отправя послание: всички държави на европейския континент могат да станат членове на нашето семейство, ако припознаят законите на нашия общ мирен европейски дом. Затова и на този ден ние подкрепяме народите на Русия и Беларус, които продължават да живеят в условията на авторитарни режими и сме солидарни с борбата на събудените граждани в тях за свобода и демокрация.

Денят на Европа е ден на доброто и радостта от живота. Това е празник на човеколюбието, на вярата, че най-висша ценност е човешкият живот. Ние празнуваме живота, а не смъртта. Обединението на Европа е празник на живота. Продължилото 45 години съществуване на Съветския съюз след края на Втората световна война бе „празник на смъртта“. Съветската „победа“ не бе наша победа. Нашата победа дойде с отхвърлянето на просъветския комунистически режим и с пълноправното ни членство в Европейския съюз.

Денят на Европа е нашият ден! Ден, в който поглеждаме с нови надежди към своето европейско бъдеще! Честит празник, скъпи приятели!

От фейсбук