Ал. Лилов: Мюсюлманите искат да бъдат преименувани наведнъж, като празник!

Сашо, Сашо, умен си, та няма накъде повече, чак мозъкът ти прелива от главата, а всъщност се оказваш един глупав човек, бил отговорът на Тодор Живков

След дни се навършват 32 години от „Майските събития", белязали Възродителния процес с гладни стачки, походи, демонстрации, митинги, по време на които турското население настоява да се спазват човешките му права. Между 25 и 30 хиляди демонстранти излизат на протести в цялата страна, сблъсъците са

придружени

от много кръв

Как започва тази черна страница в историята ни? Дали наистина знаем всичко?

"Мога да споделя за една мълва, която с голяма вероятност може да е истина - разказва пред "168 часа" офицерът от контраразузнаването Павлин Павлов. - Това аз го научих от моя изключително уважаван учител Найден Ангелов, който бе близък с една от секретарките на Тодор Живков. Тя е стенографирала един от разговорите между Живков и Александър Лилов. Ще кажа само, че тази служителка е била сред най-доверените

лица

и е присъствала на почти всичките му срещи.

На този разговор Лилов поставя въпроса, че във връзка със събитията и честванията около "1300 години България", е крайно време "нашата нация да се консолидира" и една от идеите е всички български турци да си сменят имената. Отговорът на Живков е горе-долу следният: "Ами да отидат и да си ги сменят, кой ги спира? Никого не сме спрели". "Не, не, другарю Живков - казал Лилов. - Те искат това да стане общо - за всички, наведнъж да бъдат преименувани."

Живков го изгледал доста заинтригуван и казал: "Сашо, Сашо, умен си, та няма накъде повече, чак мозъкът ти прелива от главата, а всъщност се оказваш един глупав човек! Можеш ли да си представиш, че аз ще разваля достлука на турци, българи и цигани?

Защо да си разваляме отношенията с Турция?

Знаеш ли колко проблеми ще създаде един подобен ход?" "Ама те настояват, другарю Живков, не ние", упорствал Лилов.

"Добре, нали имаме закон, всеки може да иде в селсъвета и да си смени името", отговаря Живков.

"Др. Живков, те искат да стане като празник - за всички", настоявал Лилов.

След което в ЦК започват да се появяват местни политически лидери, които декларират, че хората по места са верни на политическата линия на БКП и са съгласни да се проведат мероприятия в тази посока.

"Подозирам, че Живков не е бил убеден в това и се е поддал на изключителния натиск от страна на идеологическите кадри, защото през 1989 г. именно той е човекът, който заедно с турския президент си стискат ръцете и решават

да отворят

границите

- казва Павлов. - Идеята е който иска да тръгне за Турция, да може да го направи, и който иска да се върне обратно, да се върне."

Как се развива битката зад кулисите и какво мислят за нея контраразузнавачите Любомир Димитров и Павлин Павлов, четете тук, тук и тук.