Ако изпратиш и един в Полша, от теб и династията ти и помен няма да остане, казал съветникът на царя

Д-р Методи Константинов (1902-1979) е един от най-ерудираните и образовани последователи на Учителя. Като директор на дирекция "Пропаганда" през 1943 г. е запознат с плана за депортиране на 50 000 български евреи до лагерите на смъртта.

"Един ден ме извика министърът на вътрешните работи Габровски - пише в спомените си д-р Константинов. - Отидох в кабинета му и той ми връчи заповед да придружавам всички евреи до Полша. Бях изненадан и шокиран. Взех заповедта и уплашен забързах към Изгрева при Учителя. Разтреперан пристигнах при него и му предадох заповедта, с която съм назначен като придружител на евреите до Полша, където ги избиват.

Учителя я хвърли на земята, погледна строго и ми нареди: "Веднага иди и извикай Лулчев!" На бегом пристигнах при Лулчев и му предадох думите на Учителя, като по пътя му разправих какво се е случило. Върнахме се двамата при Учителя. Той бе ядосан, огледа ни и нареди на Лулчев:

“Иди и намери царя

и му кажи, че ако изпрати дори един евреин в концлагерите, от него и династията му и помен няма да остане"!

Лулчев каза "Слушам" и по военному се обърна и напусна стаята. Тръгна да търси царя, за да му предаде съобщението на Учителя. През това време аз следях всички новини за евреите. На третия ден Лулчев се върна и заедно отидохме при Учителя. Каза му: "Учителю, бях във всички резиденции на царя - на Враня, Чамкория, но никъде го няма. Скрил се е някъде, за да не го открием". Учителя, застанал на прага на стаята си, ни огледа и отвърна: "Почакайте малко!" Влезе вътре и затвори вратата. След една минута се появи и изрече: "Кричим!" Лулчев каза "Слушам" и напусна Изгрева, за да търси царя.

Намерил го в Кричим. Целият напрегнат, му казал: "Прати ме Учителя да ти предам, че ако изпратиш дори един евреин в Полша, от теб и династията ти помен няма да остане!" След тези думи Лулчев се успокоил, а царят се разтреперил. Излезли навън, качили се в автомобила на царя и запрашили за София. Пристигнали в кабинета на министър Габровски. Царят му наредил: "Дай указа за евреите!" С разтреперани ръце взел указа и го скъсал на парчета. Това се случило на 9 март следобяд. После се обърнал към Лулчев и казал:

“Вече няма указ за евреите.”

Лулчев се навел, взел едно крайче от скъсания указ и го сложил в джоба си.

Дойде при мен и ми разказа всичко, което е свършил. За доказателство ми показа парченцето от скъсания указ. Предложих му да отидем и да го покажем на Учителя. Когато стигнахме при него, Учителя каза: "Не разрешавам пред Лицето на Бога да се извърши това престъпление!" После ни отпрати. Така евреите бяха спасени"

Този факт от биографията на Лулчев не е взет предвид, когато го изправят пред Народния съд. Никой не отчита, че като хуманист и съпруг на еврейка той оказва влияние върху царя за спасяването на българските евреи. Никой не прочита внимателно и дневниците му, които той води тайно и от които се вижда истинската му роля в двореца. (Те са публикувани едва през 1992 г. - "Тайните на дворцовия живот".)