Имаме напълно постижима цел – да станем лидер на Балканите

За едни това е паметна дата за нашия успех, за други – едва ли не черен ден. Но денят 8 юли 2025 година ще се помни.

От месеци твърдя, че целта на мнозинството партии в НС (официално 171 депутати) наистина е влизането ни в „клуба на богатите", но в един момент, когато бъде достигната, тя се превръща в средство за (дай Боже) по-нататъшното ни развитие. Да го обясня най-простичко така: ако целта на едно семейство е да си купи автомобил, когато го придобие, той вече се превръща в средство – я да си ходи до вилата, я да пътува и опознава държавата и Европа, или пък до работното място.

В този смисъл изцяло споделям мнението на един бивш министър на финансите, Владислав Горанов, човек с безспорни заслуги за присъединяването ни към Еврозоната, който изненадващо каза, че с този акт имаме и лоша новина. А тя е, че като изпълнихме целта си, която ни мобилизираше и мотивираше, сега незабавно е необходима нова ясна, национална и обединяваща цел. А политиците ни не проявяват особено творчество по въпроса. Или поне не до вчера.

В последните дни наблюдавам „узряване" по въпроса. И съм съгласен, че тази следваща цел, отвъд омръзналите ни общи партийни заклинания, клишета и популистки декларации без ясни параметри е тази – да станем лидер на Балканите и да достигнем средноевропейските стандарти на доходи и живот. Тук в психологически план ключовата дума е „конкретика".

Тази цел е напълно достижима. Та ние във външната политика по време на европредседателството ни през 2018 година практически я постигнахме. Сега, къде на шега, къде не, но гърците вече си казват „България ни настига". Вярно е, че от Сандански и Петрич прескачаха за гръцки стоки „от първа необходимост", че и от втора, но вече взеха да пресмятат, че като сложиш бензина и отделеното време, вече не си заслужава. А да не говорим, че и в миналото, и сега гърците пък прескачат у нас за малко по-евтини стоки.

Другият пример е Румъния. Първо ние бяхме пред тях, после те ни настигнаха и изпревариха по стандарт, но сега икономическото положение в северната ни съседка е на ръба на катастрофата. В Брюксел са ужасени от близо 10-процентния дефицит, а евродепутатът Радан Кънев правилно отбеляза, че при това състояние в близките 10 години Румъния не може и да мисли за приемането си в Еврозоната. Там официално обявиха, че ще вдигат данъци и осигуровки и ще замразяват заплати. Не ми се мисли какво би се случило у нас, ако я докараме дотам.

Да погледнем Сърбия. Държавата ври и кипи от протести, политическата нестабилност е на ръба на Големия взрив, а ориентировката на съседите към Русия и Китай съвсем не подобрява стандарта на живот там.

За Северна Македония да не отварям дума. Докладът за напредъка на страната към ЕС е достатъчно красноречив, а дървените глави в управлението на страната едва ли скоро ще уврат, освен, ако просто не ги сменят на избори. Но решението си е тяхно.

А какво да кажем за Черна гора, или Босна и Херцеговина? Имат дълъг път докато стигнат нашето равнище, а къде ще бъдем ние тогава? Да, Хърватия успя, трябва да успеем и ние. И аз вярвам, че това е възможно не заради високопарните заклинания, а защото трябва да си кръгъл идиот и да не се възползваш от тази вече достигната цел. Но пък в българската политика идиоти дал Господ. Реално еврото е шанс за по-добър кредитен рейтинг, чужди инвестиции и развитие на туризма.

Та да се върнем към заглавието: „Ами сега"? Сега предстои не по-малко трудното. Предстои да докажем, че хвърлените усилия и почти немислими политически компромиси, си заслужаваха. А в краткосрочен план ни е необходимо силно правителство и мотивирани, съвестно работещи институции. Познавам лично повечето от политическите лидери, познавам добре и едно от най-спорните лица на т.нар. „регулатори", шефът на КЗК Росен Карадимов и ви уверявам – спорни, или не, но всяко връщане към серия от служебни правителства, нулев хоризонт на бъдещо развитие и демотивирани институции, които не знаят кой и защо ще ги смени (уволни) утре е пагубно.

Както е казано в Библията: има време за събиране на камъни, има време и за хвърляне на камъни. Сега е време да събираме.