Войната за “Манчестър Юнайтед”
Феновете отново се вдигнаха на оръжие срещу алчното американско семейство, превърнало английския гранд във фирмена златна кокошка
Въпреки невижданите по мащабите си протести янките категорично отказват да продадат клуба
В България е напълно нормално публиката да нахлуе на пистата, а при липсата на полицаи, направо на футболния терен. У нас е нормално ултрасите да блокират играчите в автобуса и да стреснат толкова силно съдията, че той да не смее да излезе. У нас много неща са нормални, но на Острова подобни изблици на неконтролируема фенска агресия предизвикват земетръс от седма степен. Къде се е чуло и видяло в най-престижното и богато футболно първенство дерби висока класа да бъде отменено от хората, които по традиция са на трибуните и подкрепят безрезервно своите любимци.
Е, случи се!
Привържениците на "Манчестър Юнайтед" направиха каквото им е по силите, за да осуетят мегасблъсъка с "Ливърпул". Полицаите си бяха на мястото, длъжностните лица също си бяха на мястото, но нито уговорките, нито полицейските заплахи свършиха някаква работа. Хората просто отказаха да пуснат играчите на двата гранда да излязат на терена на "Олд Трафорд". Отлагането на мача създаде куп логистични проблеми, главните действащи лица загубиха пари от неуредиците, но най-големите загуби са имиджови.
Сега целият свят знае, че "Манчестър Юнайтед" окончателно се разделя с образа на световна футболна сила, която диктува футболната мода. "Червените дяволи" отдавна спряха да печелят престижни трофеи, разделиха се и с първото място в класацията на най-богатите футболни клубове, а за капак босовете от Америка вече водят открита война със собствената си публика.
Гореспоменатите проблеми със сигурност не са от вчера, но тези дни станаха особено актуални заради провала на идеята за създаване на Суперлига с участието на най-популярните и богатите. Именно собствениците на "Юнайтед" от сем. Глейзър бяха в основата на проекта за затворен футболен турнир, където простосмъртни не се допускат. Техните финансисти и адвокати подготвиха мегасделката, която щеше да осигури милиардни приходи на участниците.
Янките бяха убедени, че могат да засадят със сила култури, които виреят идеално на американска земя и дават сочни плодове. Но действителността се оказа различна. Буренът повяхна още преди да е избуял.
Намесиха се влиятелни политици в европейската политика. Лично руският президент Владимир Путин нареди на боса на "Челси" Роман Абрамович да скъса всички отношения със съзаклятниците. Британският премиер Борис Джонсън също заплаши с невиждани санкции самозабравилите се клубни собственици.
Краят беше зрелищен и сега единствено президентът на "Реал" (Мадрид) Флорентино Перес продължава да настоява, че Суперлигата все пак ще я има, макар и под друга форма.
Но на Перес му е лесно да си говори каквото поиска. В Испания привържениците оказаха най-слаба съпротива срещу новия проект. Май феновете на "Барса" и "Реал" нямаха нищо против всяка седмица да гледат дербита с "Милан", "Сити", "Юнайтед"... Съвсем други са настроенията на Острова и неуспешният опит за футболна революция активизира старо свлачище в отношенията между босове и фенове. Както вече стана дума, най-лошо е положението в единия от двата гранда на Манчестър. Феновете за пореден път пожелаха сем. Глейзър по най-бързия начин да си продаде акциите и да хване първия самолет за САЩ.
Това съвсем не е първият подобен призив, откакто през 2005 г. Малкълм Глейзър плати над 1,5 млрд. долара от семейното имане, за да придобие контрол върху събитията в английския клуб. Още тогава привържениците организираха протести и направиха жива верига, за да не допуснат новите собственици в клубните офиси. Някак си с помощта на частни гардове и полиция американците се настаниха в новите си владения, но така и не успяха да спечелят любовта на феновете.
Самият Малкълм Глейзър по никакъв начин не успя да убеди феновете на "червените дяволи", че милее за нещо повече от личната си финансова изгода. Той взе клуба, за да печели пари, и се справи повече от отлично със задачата си.
Още в началото той се изхитри да не харчи лични средства за покупката на "Юнайтед", а тегли банков кредит, който беше стоварен на плещите на клуба. И цялата тази операция на фона на тогавашния имидж на "червените дяволи", че са сред малкото европейски грандове, които нямат нито долар задължения.
Впоследствие Глейзър продължи да трупа дългове, но не пипна собствената си печалба, която според различни финансови анализатори отдавна е надхвърлила 1 милиард евро.
За сметка на това сегашните задължения на “Юнайтед” се оценяват на 455 милиона паунда. Парите лесно щяха да бъдат върнати, ако се беше реализирал проектът за Суперлигата и точно заради това американците толкова настояваха за него.
И сега, когато се разбра, че реките от злато няма да потекат, феновете се вдигнаха на бунт с надеждата, че алчното семейство Глейзър най-сетне ще преосмисли плановете си за бъдещето и ще продаде клуба. Нищо подобно. Синът на Малкълм Глейзър – Джоел, се извини на привържениците за авантюрата със Суперлигата, но и отсече: "Няма да продаваме".
Напротив, навремето двамата с татко му планирали да увеличат стойността на клуба от 3 на 7 милиарда английски лири през следващите години. Феновете са ужасени какво ли им се върти в главата на американците.
Със сигурност не е нищо свързано с традициите на любимия им тим и с факта, че не са печелили шампионската титла от 2013 г. насам.
И на най-малките привърженици им е ясно, че бизнесмените не биха изоставили току-така фирма, която им носи толкова добри приходи и на която всяка банка по света би дала щедър заем и в най-лошата икономическа ситуация. А на собствениците, от друга страна, вече им се изясни, че феновете никога няма да ги заобичат и партизанските действия ще продължат.
Войната ще е дълга, кървава и с неясен изход.
Най-четени
-
Вълкът, глиганът и лисицата
Поп-културна басня, без връзка с Народния театър Значи, разхождал се веднъж вълкът из есенната гора и насреща му лисицата. А тя една красавица, с лъскаво кожухче, подготвено за зимата
-
Диктатура на тъпоглавите
У нас тлее разлом, потиснат и нерешен, неизговорен и изопачен За превратностите на съдбата се замислих. Дивашката реакция на театрална пиеса, от една страна, е обида за изкуството
-
Галерия Художникът бедняк
Бил съм на около десет години, когато за пръв път видях автопортрета му. Стоях пред него около час като вцепенен. Никога няма да забравя високото чело на художника, тъжните му очи, къдравите коси
-
Бай Ганьо срещу Малкович
Нападнаха Народния театър. Също и Еврото. Шенген. Около Театъра има Хути. Трудно е да се живее заедно с такива хора. Но няма как. Нарича се народ. Убиват или прогонват по-издигнатите измежду своите
-
Галерия На 10 ноември Тодор Живков дреме по време на преврата
Костадин Чакъров: Не беше изненадан, по предписание на правителствени лекари винаги спеше следобед Наричал приятелите си от Политбюро цеховите майстори от задругата “Боже