Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Никоя майка не иска детето ѝ да стане нито наркоман, нито убиец

Една година след убийството на Милен Цветков пак се налага да припомня за майките, бащите, грешките и децата...

Да, никоя майка не иска детето ѝ да стане нито наркоман, нито убиец.

Със сигурност всяко семейство има своите особености, лични трагедии и болки.
Несъмнено на много места бащата липсва, дори да е там.
Също така в много случаи пък тъкмо бащите са тези, които разглезват синове и дъщери.

Наред с всичко родителите понякога грешат. Всеки родител навярно допуска все някаква грешка.
Малките грешки остават в семейството.

За големите грешки на родителите всички плащат - и те самите, и децата, а и случайни житейски минувачи.
Но има база, от която започва всичко - отликата на добро от зло.

Тая основа се задава първо само и единствено от родителите.
Учителите, приятелите, житейските шамари могат да променят човека само ако има тая база - да прави разлика между добро и зло.

В сърцето на това е ясното съзнание, ненарушимата аксиома, че всеки човешки живот е безценен и незаменим.
Оттам идва и базовата отговорност - ако някой е решил да рискува живота си, нека не излага на риск чуждите животи.

Извън силните емоции и ужаса, че всеки от нас можеше да бъде убит, докато чака кротко на червен светофар,една година по-късно все още най-много ме притеснява фактът, че този случай ще се потули.
Я обвинението ще е несъстоятелно (знаем колко я бива в това българската прокуратура), я изведнъж свидетели ще кажат друго, я нещо трето...
Знаете, че често се случва. Почти всеки, който е бил обект на престъпление, е минавал през това.

Защото лично съм виждал как на някой надрусан му се разминава, понеже родителите си плащат или просто познават когото трябва.

Преди година си говорих с дете на мой скъп приятел, което порасна пред очите ни и сега е чудесна млада дама, и я заклех никога да не кара под въздействието на каквито и да е вещества и да не се качва никога при някой, който е употребил каквито и да е опиати.
Защото по-добре някой да ѝ се разсърди, но да остане жива и здрава.

Обеща ми и ѝ вярвам, защото нейните прекрасни родители направиха най-важното - зададоха ѝ ясно отликата между добро и зло.

Това ще ви помоля да кажете на децата си в разговор, а не в лекция.
Нищо, че тийнейджърите ще се направят, че не искат да ви слушат.
Нищо, че ще си цъкат на телефоните.

Защото родителството не е в това да контролирате децата си, а да създадете връзка с тях.

Не е в необходимостта да създадете съвършен "продукт", а е във възможността да изградите автономна личност, способна да опази своя живот и този на другите, докато преследва с достойнство собственото си щастие.

Родителството или по-скоро неговата липса не може да се компенсира със скъпи играчки, скъпи коли и скъпи дрехи.
Защото нищо не може да компенсира човешкото отношение и истинската връзка между родител и дете, основани на чувството за принадлежност и съпричастност.

Никога не е късно да опитате.
Със сигурност поне няма да навреди. 

*От фейсбук!