Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Видеозавещание: Чуем ли пазарлъка за министри, ще усетим новите с нови навици ли са

На 4 април се проведоха парламентарните избори, които определиха състава на 45-ото народно събрание. Резултатът - 6 партии прекрачиха прага на парламента, като нито една от тях не получи достатъчно гласове, за да управлява сама. Каква ще бъде развръзката, какво предлагат новите депутати и ще се стигне ли до пазарлък за министерски кресла -  чуйте завещанието на седмицата с поколението Z на "24 часа" - Винсент Тановски, Албена Арабаджиева и Митьо Маринов.

Винсент Тановски: Хората гласуваха за личности, а не за идеи

Отливът на избиратели от т.нар. системни партии е показател за огромното желание за промяна. Хората припознаха тази промяна в лицето на партията на Слави Трифонов и формацията "Демократична България", а някои дори във Васил Божков. За разлика от останалите партии, нито един представител от партията на Трифонов - "Има такъв народ", не се появи в телевизионен дебат. Това говори, че голяма част от хората, гласували за него, не са го направили заради политическите му намерения, колкото заради личната му харизма и т.нар. мек патриотизъм, който присъства и в песните му.

Това само по себе си откроява друга тенденция - избирателите вече отъждествяват лидера с партията, което означава, че не се интересуват от политическите им послания.

Масовият вот в чужбина показва, че сънародниците ни зад граница не са безразлични към случващото се у нас. Въпреки това, голяма част от тях са гласували за партията на Слави Трифонов, от което можем да си извадим изводите, че са гласували по-скоро емоционално, а не рационално.

Резултатът на парламентарния вот беше изненадващ и никоя партия не събра достатъчно гласове, за да формира мнозинство. Това рискува да набута в ъгъла иначе добри предложения в програмите на партиите и да сведат парламента до арена на лични политически и примитивни кавги.

Албена Арабаджиева: Младите заложиха на нови лица, но липсата на опит може и да не донесе прогрес

Противно на очакванията страхът от пандемията не стресна толкова много от избирателите да отидат до урните. Това важи най-вече за младите хора, които този път показаха избирателна активност.

 Безспорно най-голямата изненада е успехът на партията на Слави Трифанов "Има такъв народ". Тя е първа политическа сила именно сред поколенията Y и Z - 18-29-годишните. За нея са гласували близо една трета от хората от моето поколение. Слави Трифанов е обрал и най-много от гласовете на учащите лица. Интересно е, че партията на Васил Божков също е сравнително силна сред избирателите, които все още учат. 

Какво означават тези данни?  Със сигурност, че младите хора искат промяна - те са заложили най-малко на БСП и коалицията ГЕРБ-СДС. Оттук логично следва изводът, че младите поколения са предпочели най-вече нови за политиката лица като Слави Трифанов. Той не е политически обременен, в същото време обаче е познат за нас.

Въпросът обаче е дали младите осъзнават каква политическа отговорност носи избраната да управлява партия и колко е важен, особено в сегашната ситуация на криза, политическият опит. Защото на думи е лесно, но в политиката трябва да се взимат и тежки решения, които често няма как да покрият предварително дадените обещания.

Липсата ни на дълъг житейски опит, това, че не познаваме историята на част от лицата, за които гласуваме, е наша слабост, която често ни кара наивно да вярваме, че всяка нова появила се фигура може да оправи нещата с магическа пръчка.

Но, от друга страна, без промяна няма развитие. И ако младите не са носители на прогреса, то тогава кой? Така че се надявам да не сме заложили на грешното развитие и да се окаже, че познатото и сигурното понякога е по-добро, ако поне не ни дърпа назад.

Митьо Маринов: Има твърде много фитили в новия парламент, а вече прехвръкна първата искра

Направихме своя избор на 4 април и резултатът вече е на лице. Имаме един много шарен парламент. Погрешно някои анализатори казват, че той е 6-партиен и това е много. Да, много е, но не е 6 партиен, а изграден от 6 политически сили. Всъщност парламентът е от поне два пъти повече партии. Всички без "Има такъв народ" и ДПС са коалиции - ГЕРБ е заедно със СДС, в "Демократична България" са 3 партии и т.н.

Именно това е големият проблем - липсва хомогенност в задаващия се парламент. Под привидно плътните коалиции винаги стои фитил, който по всяко време може да се запали и обединението да се разпадне. Този фитил най-често се оказва егото.

Това поне ни е показала парламентарната история до сега. В предходното 44-то НС "Обединените патриоти" се тресяха от конфликти, особено до момента, в който към тях бе "Атака" и Волен Сидеров. Разцепването им започна, когато се наложи патриотичната коалиция да си поделя министерски постове. Каракачанов и Симеонов станаха вицепремиери, а Сидеров председател на парламентарната им група. От там се запали фитилът и последва отцепване на "Атака" от коалицията.

Същата заплаха дебне и сега. Дори май вече се случва. Само 4 дни след изборите и много преди да са започнали договорките за следващ кабинет, "Изправи се! Мутри вън" е напът да даде първа жертва. А причината отново министерски пост. По-конкретно повод бе признанието на бъдещия депутат - адвоката Николай Хаджигенов пред БНТ, че би пожертвал себе си за министър и че допуска подкрепа от БСП, ДПС и ГЕРБ за бъдещо правителство на Слави Трифонов. Ако Хаджигенов иска да става министър с подкрепата на ГЕРБ и ДПС, може да напусне групата на "Изправи се! Мутри вън", реагира остро лидерката на коалицията Мая Манолова.

И така първата искра вече прелетя, а дори нямаме още парламент. Дали ще последват разцепления и отлюспвания... бъдещето ще покаже, а миналото вече ни разказа.