Мажоритарният избор е задължителен, за да изгоним Калинките, а намаляването на субсидиите е просто неизбежност

Изборите в неделя, освен че провалиха всички планове за бъдещи коалиции и управление на страната, показаха едно сигурно нещо, което само политиците все още не бяха разбрали, а социолозите леко проспаха – хората искат голяма промяна.

Всъщност недоволството срещу политическата система и партийните маниери и схеми беше много ясно подсказано преди цели 5 години и 5 месеца. Тогава на референдум 2 милиона и 500 хиляди българи съвсем ясно заявиха, че искат избирателната система да бъде мажоритарна, а партийната субсидия да бъде рязко намалена на 1 лев на глас.

За сведение 2,5 милиона българи са почти колкото гласовете на последните избори, които вкараха всички партии в парламента – гласовете за ГЕРБ-СДС, за “Има такъв народ”, за БСП, за ДПС, за “Демократична България” и за “Изправи се! Мутри вън!” Гласове колкото за целия парламент. За цели 240 депутати. Но преди 5 години и 5 месеца абсолютно никой не пожела да им обърне внимание. Партиите в парламента се направиха, че нищо не се е случило.

Защото предпочитат да трупат милиони в банковите си сметки от субсидиите и да редят в листите си посредствени хора, които след това назначават още по-посредствени Калинки в администрацията, които пък от своя страна правят сложен живота на хората, защото са партийно-роднински връзкари, които нямат капацитет. Те не могат да изграждат, да променят към добро и да улесняват бизнеса и хората. Те могат само да имитират дейност, да пречат и да създават проблеми. Това е и причината държавата да цикли и да буксува на първа скорост.

Цялата тази удобна пропорционална система за подбор на депутатите изстрелва в политиката невероятни интелектуални недоразумения дори на ниво министри, а партийното субсидиране, което партийците в парламента си гласуват, както и собствените им заплати, смучат огромни суми народни пари.

Умишлено използвам термина “партийци” вместо “народни представители”, защото те от дълги години не представляват пряко избирателите си, а по-скоро представляват собствени фирми, обръчи, приятелски кръгове, братовчеди и съзвездия – само си припомнете, точно с такива имена ги наричаха при различните управления по време на прехода.

Реално представителството на народа в парламента и демокрацията у нас като модел на управление са само на книга. Българските партийци от дълги години се отдалечават от стремежите и желанията на хората. А с пренебрегването на резултатите от референдума от ноември 2016 година те просто още веднъж ясно показаха, че не им пука какво мислят и искат избирателите.

В момента партийната субсидия е скромно намалена от 11 на 8 лв. И всяка година малко над 30 милиона лева от бюджета потъват в партийните каси. Има партии и организации, които от години живеят от тези народни помощи и са го превърнали в бизнеса на живота си. Някой може би ще каже, че сумата не е чак толкова голяма, но не и за бедна и неуредена държава като България. У нас тези огромни средства може да бъдат оползотворени за много полезни неща и да помогнат на стотици и дори хиляди пренебрегвани хора.

Нека не забравяме, че ние сме единствената страна на Балканския полуостров и в Европа, която няма спасителен хеликоптер. И спасителите ни продължават да правят чудеса от храброст, лишени от техниката, с която разполагат колегите им по света. У нас често се оказва, че няма пари и за лечение на тежко болни деца. А за хората в неравностойно положение въобще няма смисъл да говорим. Те са отдавна убити, погребани и забравени от системата. Всичко, което се прави за социализацията им, е крайно недостатъчно и арогантно бавно. Сигурен съм, че има още купища полезни каузи и хора, на които трябва да се помага. Вместо на политици, които за нищо не стават.

Знаете ли, че след изборите в неделя само за 4 извънпарламентарни партии от джоба ни ще излетят субсидии в размер на повече от 2 милиона и 500 хиляди лева? Годишно! Може ли да си го позволи държава като България? Според мен - не. Как е възможно тогава партийните помощи у нас да са едни от най-високите в Европа? Толкова ли сме богати, за да хрантутим нефелни формации, към които хората нямат интерес, след като не ги вкарват в парламента?

А ако някоя партия, движение или идея си заслужава според избирателите, тя ще стигне до хората и до следващия парламент и без партийна помощ. Доказа го “Има такъв народ” на Слави Трифонов, която обърка всички сметки. Може би сега ще влезем в дълга политическа криза. Но трябва оптимистично да гледаме на нея не като на проблем, а като възможност.

Възможност политиците да започнат да слушат хората и да изпълняват желанията им. Въвеждането на мажоритарни избори е задължителна промяна. А рязкото намаляване на партийните субсидии – просто неизбежност. Иначе на следващите избори резултатите ще са още по-интересни...