Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Фараоните първи опитали да прокарат воден път между Изток и Запада

Наполеон се отказва да започне да копае. Негови инженери погрешно изчисляват 10 метра разлика в нивата на Червено и Средиземно море

Построяването му през XIX век струва 400 милиона франка

Първите опити на Египет да прокара проток през територията си, за да свърже Изтока и Запада, датират още от древността – преди 4000 години, с цел да се активизира търговията в стария свят. Заради географското си положение това е най-краткият морски път между Изтока и Запада – между крайбрежните градове Суец и Порт Саид съответно в Червено и Средиземно море.

Историческите сведения показват, че още фараоните са обмисляли и са започнали да реализират идеята да свържат двата водни басейна. В началото прокопават връзка между река Нил и Червено море. Тя е документирана

в надгробните надписи на

Уени Стария,

живял по време на шестата династия от Старото кралство (2407 - 2260 пр. Хр.). В тях пише, че причините да се построи египетският канал са да може военните кораби да минават и да се транспортират каменни блокове за направата на монументи. Учените обаче все още спорят дали преди 4200 - 4400 години е бил прокопан целият път от Средиземно до Червено море.

Сигурно е обаче, че около 4 века по-късно - по времето на Сенусрет III (1887 - 1849 пр. Хр.) вече е имало канал между тях чрез река Нил и нейните притоци. Много пъти обаче тинята го е блокирала и се е налагало да го дълбаят отново.

Следващите сведения са от царуването на фараона Нехо II (610 - 595 г. пр. Хр.). Знае се, че по време на строителни работи в един от участъците загиват 100 000 души. Затова каналът е изоставен, за да бъде построен отново при персийския владетел Дарий I (522 - 486 пр. Хр.). Описвайки широчината на протока, древногръцкият историк Херодот пише, че два кораба могат да се разминат с разперени гребла. Преминаването от единия до другия край отнемало 4 дни.

Когато Египет е завладян от арабите в средата на VII век сл. Хр.,

първоначалното значение на морския път да улеснява търговията минава на заден план заради нови цели. През него започват да превозват религиозните поклонници, тръгнали към Обетованата земя. Съвременният канал води началото си от Наполеон Бонапарт, който смята, че със създаването му ще причини проблеми на англичаните, като им препречи пътя към Индия. Това е по време на неговата Египетска кампания, която цели да защити интересите на Франция в Египет и Сирия. През 1799 г. императорът

изпраща експедиция

начело с Шарл льо Пер, която да проучи възможностите за прокопаване на канал.

Инженерите обаче изчисляват погрешно разликата в нивата на двата морски басейна. Те смятат, че Червено е с 10 метра по-високо от Средиземно море. Истината е, че разликата е само малко над метър, което е пренебрежимо, но преди повече от 200 години

Бонапартовите пратеници не

са го измерили правилно.

Те обясняват на Наполеон, че Червено море е с 30 стъпки по-високо от Средиземно и при прокопаването на проток между тях ще има бурни приливи, ако няма шлюзове. Това отказва пълководеца от идеята.

През 1833 г. френски интелектуалци проявяват отново интерес към Суецкия проект въпреки посочените проблеми. Две години по-късно обаче

избухва чумна епидемия

и проектът е прекратен. Чак през 1847 г. се разбира, че разлика във водните нива почти няма.

През 1854 г. френският дипломат и инженер виконт Фердинанд Мари дьо Лесепс успява да предизвика интереса на египетския вицекрал Мохамед Саид Паша към проекта. 4 години по-късно е основана компания, която да прокопае канала и

да го стопанисва за срок

от 99 години.

Първоначално фирмата е египетска и е частна, акционери са французи и египтяни, кредитори са европейски банки.

Пилотният проект предвижда да се преместят 2613 милиона кубически фута (близо 74 млн. куб. м) земя, от които 600 милиона куб. фута (близо 17 млн. куб. м) по суша и 2013 милиона куб. фута (около 57 млн. куб. м) да бъдат изгребани от водната тиня. Тоталната цена, която е трябвало да струва, е 200 милиона франка, но накрая сметката е двойна. Саид Паша изкупува 44% от компанията, когато тя затъва във финансови проблеми.

След смъртта му работата отново спира. Но Фердинанд дьо Лесепс не се отказва и отива при Наполеон III. Усилията му постигат резултат – императорът се съгласява да свика международна комисия, която да реши проблемите. Това трае 3 години, като междувременно Египет постига автономия от Османската империя, и на 17 ноември 1869 г. каналът е отворен за международно корабоплаване.

През 10-те години на усилена работа са участвали общо 1,5 милиона души. Непрекъснато се попълвала бройката от 20 000 души. Мобилизирали са селяни на всеки 10 месеца, тъй като мнозина са загивали. В деня на откриването на канала в Порт Саид избухват фойерверки. На ефектния спектакъл са се събрали 6000 души. Кораби тръгват едновременно от двата края и се срещат в Исмаилия. Честванията продължават цели седмици.

При построяването

си каналът е между 60 и 90 метра широк

в различните участъци, а в дъното – 22 метра. Дълбочината му е 7,6 метра.

Но въпреки трафика и таксите, които събират, няколко години по-късно Египет е на ръба на фалита и не може да плаща дълговете си от 100 милиона паунда. Така през 1875 г. дяловете му в компанията, управляваща Суецкия канал, са изкупени от Великобритания. Включително и тези, които навремето е притежавал Саид Паша.

Общо Лондон плаща 4 милиона паунда. Каналът е особено важен за Острова, тъй като предлага кратък път към колониите и петролните полета в Персийския залив. Но Египет затъва финансово и е принуден да отстъпи част от суверенитета си – европейски банки контролират финансовата му система, тъй като дълговете му остават. В тази обстановка през 1882 г. Великобритания напада страната и независимостта й е обявена чак 1922 г. Войските на кралицата обаче напускат района на Суецкия канал през 1956 година – след национализацията му.

Всичко това е заради стратегическото положение на водния път, свързващ Изтока и Запада.