Нещо неделно и нещо с много обич и гордост за един от най-важните хора в живота ми - Владимир Карамазов/ Vladimir Karamazov

Помня как преди години се появи с първия си професионален апарат и започна да ни снима. Непрекъснато. На сцената, зад сцената, в мазетата, в почивките. Снимките му събираха много лайкове и някой тогава снизходително му каза- еми, да, много ясно, като снимаш “популярни” актьори, така ще е. Но той ни снимаше, просто защото му бяхме под ръка.

Направо се учеше на нас, а ние си изпълнявахме всичко, защото сме приятели и защото виждахме, че се отнася към това си ново хоби с такава страст и посветеност, че просто никой не можеше да му откаже. Когато задобря, отиде да снима това, което всъщност винаги е искал да снима.

Непознати, особени лица, хора от планините и селата, дървета и небета и къщи и овце и коне и изобщо всичко, което в големия град не можеш да намериш. Мисля, че след сериала Дяволското гърло нещо от него завинаги остана в Родопите и непрекъснато пътуваше натам и снимаше, снимаше, снимаше...

Фотографиите му ставаха все по-добри, а на мен все повече ми приличаха на пиеси. Имаха си история, конфликт ... Каза ми, че това, че е актьор, наистина много му помага, когато “видел” нещо и веднага в главата му се появявали някакви сцени и монолози от световната драматургия, с които на сцената се е сблъсквал толкова хиляди пъти.

Един ден ми звънна и ми каза - Дуде, започвам да снимам микрофотография, взел съм си техника, много е трудно. Викам му - е какво пък сега е това, а той - ами мравки, например! Листенца, ей такива неща. Помислих си, че нещата вече съвсем излизат извън контрол. Аз и без по това време му бях малко сърдита, защото заради това снимане, започва да отказва роли и не исках да спира да играе.

Днес ме е срам, че му се сърдех.

Днес съм толкова горда с него!

За толкова кратко време успя да си извоюва място в една съвсем нова и непозната територия. Снимките му се публикуват в едни от най-известните издания. Печели някои от най-добрите конкурси за фотография и то извън България. Там, където никой не знае кой е Владо Карамазов.

Сега е финалист на нещо наистина голямо- конкурса на Smithsonian Magazine, който е конкуренция на National Geographic .

В цели две категории- “Хора” и “ Природа” .

Има награда на журито и на публиката.

Фотографиите на Владо са прекрасни - на момчето Юсуф от едно родопско село и на няколко охлювчета, окъпани във вода.

Може да ги видите в линка долу и може да гласувате за тях. Става лесно - с един клик.

Смислено и хубаво е да го подкрепим!

Браво, Владо, за всичко ??

От фейсбук