Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Куция овчар, който надхитри държавата и избяга от 18-годишна присъда за убийство Динко Вълчев в съда

Вместо да го арестуват, му пратили призовка сам да се яви в съда, за да бъде задържан

В горещ юлски ден през 2020 г. служител на кметството в бургаския квартал Банево носи призовка на местния жител Динко Вълчев, по-известен като овчаря Динко Куция. На призовката пише да се яви в съда, а причината е смяна на мярката му за неотклонение от парична гаранция в задържане под стража.

Това се случва месец след като Динко е осъден на първа инстанция на 18 г. затвор за жестоко убийство на търговец от Айтос, станало в кошарата на овчаря край съседното село Изворище през 2015 г.

47-годишният

Бехчет Исмаил е изгорен на клада,

а останките му разпръснати на сметище. Овчарят бързо схваща, че ако се яви в съда, може да си остане зад решетките до окончателното приключване на делото, а това е много време.

Стяга багажа и напуска Банево. Оттогава и до днес е в неизвестност. Официално е обявен за общодържавно издирване от МВР на 4 ноември м.г. "И друг път в кметството сме получавали писма и призовки от съда, практика е наши служители да ги разнасят. Не помня в конкретния случай как е било, познавам бегло Динко Вълчев – виждал съм го няколко пъти", коментира пред "168 часа" кметският наместник на Банево Манчо Дончев.

Динко е странна личност, разказват негови съкварталци.

Нямал мобилен телефон, гледал овце

в землището на Изворище, а когато преди години болната му майка издъхнала, вместо да я погребе, както си му е редът, я заровил в дере край кошарата – искал да е по-близо до него.

Първоначално дори е заподозрян за убийството на възрастната жена, започва разследване, но се установява, че майката на Динко е починала от онкологично заболяване. Макар че изглеждал примитивен и странен, тройна съдебнопсихиатрична експертиза по делото установява, че Динко е вменяем и може да носи отговорност за постъпките си. Когато е на 12 г., преживява инцидент, който бележи целия му житейски път.

Заедно с други деца играели на бившите погреби край Банево. Динко намерил стара бомба, но докато я търкалял по земята, тя избухнала и откъснала петата му. Оттогава започнал да накуцва, понеже единият му крак останал по-къс с 5-6 сантиметра, разказват запознати с битието на беглеца. Според тях Динко никак не бил за подценяване, въпреки че давал вид на тих и кротък човек. Навремето при него в овцефермата работело някакво ратайче, което изчезнало безследно, подхвърлят местни и намекват, че ако скоро Динко не бъде заловен, може да извърши и друга беля.

"Знам от него самия, че сега работел в някакво голямо предприятие, което се намирало в покрайните на град далече от Бургас. Не излизал от там, плащали му добре, не правел престъпления. Не искал да влиза в затвора", разкрива пред "168 часа" адвокатът му Красимир Кацарски, който е бивш следовател. Кацарски твърди, че Динко

му се е обаждал

5 - 6 пъти, откакто е избягал от Банево

По време на съдебния процес пък се явявал чинно на всяко заседание, само веднъж се успал, спомня си юристът. Доброто процесуално поведение на подсъдимия е една от основните причини след като го осъжда на 18 г. затвор за убийството, окръжният съдия Ангел Гагашев да не му щракне белезниците направо в съдебната зала, а да го пусне срещу 1000 лв. гаранция.

Прокуратурата не е съгласна и внася протест, като настоява на Вълчев да бъде наложена

най-тежката мярка за неотклонение

"задържане под стража". Докато изтече законовият срок, минава месец. Присъдата е произнесена на 16 юни 2020 г., а в закрито заседание на 16 юли, на което подсъдимият не присъства, Апелативният съд изменя мярката в "задържане под стража" и праща писмо до кметството в Банево.

След като овчарят не се явява сам, на адреса отива екип на Съдебна охрана, но е твърде късно. За изчезването на убиеца официално се разбра едва миналата седмица, когато Динко Вълчев не се яви в Апелативния съд, където обжалва 18-годишната си присъда. До месец ще стане ясно дали наказанието ще бъде променено.

Адвокатът му Кацарски предложил три варианта – клиентът му да бъде оправдан, деянието да бъде преквалифицирано в по-леко или делото да бъде върнато на нов състав в Бургаския окръжен съд. Според защитника обвинението срещу Динко се крепяло основно на свидетелските показания на Райно Иванов, който бил ратай при овчаря и

пряк свидетел на убийството, станало на 20 март 2015 г.

"Ако аз бях на мястото на разследващите, щях да привлека и двамата като извършители", смята Кацарски. Действително първоначално са задържани и Динко, и Райно. Това става през юни 2015 г. – три месеца след изчезването на търговеца на животни Бехчет Исмаил от Айтос. Но двамата взаимно се топят кой точно е нанесъл фаталните удари. В крайна сметка Райно остава само свидетел по делото.

47-годишният Бехчет пристига в овцефермата на Динко малко преди 10 ч. сутринта на 20 март. По-късно разследващи ще установяват, че предния ден айтозлията също е бил там заедно със свои познати. На 20 март обаче отива сам. Пристига в кошарата с личния си автомобил фолксваген.

Започва пазарлък за агне, за което Динко поискал 150 лв.

Бехчет предложил да даде 60 лв. и да покрие стар дълг на овчаря за фураж към техен общ познат. Двамата мъже се скарали жестоко и започнали да се бутат един друг и да се дърпат за дрехите. В един момент търговецът се подхлъзнал на овче изпражнение и паднал на колене.

Тогава овчарят грабнал метален прът и с цялата си ярост го стоварил върху главата на Бехчет. Нанесъл няколко удара, а след като се уверил, че търговецът не дава признаци на живот, опитал да премести трупа, но не успял. Тогава заедно с ратая Райно вързали с въже краката на убития към колата на овчаря и влачейки го в прахта, го пренесли до огнище край една от колибите.

Динко полял трупа с бензин и го затрупал със стари автомобилни гуми. После драснал клечката. Човешката клада горяла цяла нощ. Докато трупът на търговеца ставал на пепел, Динко се погрижил и за другата важна улика – колата на жертвата. Той не мигнал цяла нощ, но успял да я нареже на части. Каквото можал, изгорил, а останалото с дни разнасял по пунктове за скрап.

Оставил само двигателя на фолксвагена, вероятно с идеята да го продаде на по-висока цена, но това му изиграло лоша шега, защото по-късно е открит от криминалистите. На сутринта

от трупа на убития били останали само черепът, гръклянът и малка част от торса

Убиецът натоварил човешките останки и пепелта от гумите и ги изхвърлил в сметище край Банево. Носят се слухове, че част от вътрешностите на убития са били изядени от кучетата на овчаря, но те остават недоказани.

Въпреки бруталното убийство на местопрестъплението не е открита и капка човешка кръв. Когато през юли 2015 г криминалисти претърсват кошарата на Динко, изземат около 30 брадви и ножове с надежда по някоя от тях все пак да има улики. Кръв намират, но само животинска. Имало дори от костенурка, спомнят си разследващи. Въпреки косвените доказателства и показанията на ратая, които по някакъв начин свързват Динко с изчезналия търговец, липсва труп, спомнят си криминалисти.

Докато работници не попадат на обгорели човешки кости

на сметището край Банево. Пъзелът започва лека-полека да се нарежда, а истинският пробив идва след извършване на специфична ДНК експертиза в Австрия на шепата обгорели костици. Учени от Института по съдебна медицина към Медицинския университет в Инсбрук, Австрия, правят т.нар. митохондриален анализ, чрез който се установява принадлежността на едно лице към майчината родствена линия. В случая е взета ДНК от майката на убития Радие Халилова, припомня наблюдаващият прокурор по случая Георги Чинев.

Успехът по разплитането на мистериозното убийство и последвалата присъда обаче са помрачени от бягството на овчаря, внесло напрежение между институциите. От окръжния съд обясниха, че по време на целия съдебен процес Динко Вълчев не е бил с мярка за неотклонение, затова все пак му наложили такава след произнасяне на присъдата. Избрали парична гаранция, защото подсъдимият съвестно се явявал на всички заседания.

Прокуратурата пък твърди, че до изтичане на законоустановения срок, в който едно лице може да бъде задържано, Вълчев е бил с мярка за неотклонение. Този срок за овчаря е изтекъл през януари 2017 г. когато е освободен, а забраната му да напуска страната – свалена. "Въпреки нашите протести през годините

съдът измени последователно мярката за неотклонение

на Динко Вълчев от "задържане под стража" в "домашен арест", "подписка" и "гаранция", коментира прокурор Чинев.

Справка в прокуратурата показва, че на 1 юли 2015 г. по искане на държавното обвинение Вълчев е задържан под стража. На 7 декември същата година обаче окръжният съд го пуска под домашен арест. На 7 март 2016 г. прокуратурата му налага забрана да напуска страната, а на 27 май същата година отново иска замяна на домашния арест със задържане под стража. Съдът обаче налага на Вълчев най-леката мярка подписка. На 17 септември 2016 г. тя е заменена с парична гаранция от 1000 лв., тъй като овчарят заминал за Северна България, нарушавайки мярката за неотклонение.