Няма закон и ред за милиардни вземания.

Колекторските дружества, или събирачите на дългове, са обикновени търговски дружества с не толкова обикновени възможности и практики за събиране на дългове. Само за три години обемът на събираните от тези дружества средства нараства от няколкостотин милиона до прогнозните 2 млрд. лв. за 2017 г.

Банките продават пакети от потребителски заеми, а и телекомите продават свои стари вземания. На края на веригата се оказват стотици хиляди граждани. Колекторите се рекламират успешно дори като събирачи на междуфирмени задължения.

Дейността им обикновено се състои в телефонни обаждания, писма и посещения за респектиране. Звънят на хората 24 часа в денонощието, и в почивни, и в работни дни. Някои се представят за съдебни изпълнители, други заплашват гражданите, че ще им вземат имуществото, заплатите и т.н. Понякога подходът включва играта на добро и лошо ченге. Освен заплахи има множество случаи и на физическа разправа, станали известни от медиите.

Твърде често всичко това се оказва, че е заради много стари задължения, които не съществуват - било защото са платени, било защото са погасени по давност. Масово техните служители са без елементарни правни познания или откровено лъжат клиентите относно давностния срок за погасяване на изискуемостта на периодични плащания и други задължения.

Действа се на принципа “ако мине номерът”. За да се отърват от тормоза, много хора предпочитат да платят, въпреки че вече не дължат. Всъщност посредством изпращането на писма и непрестанните телефонни обаждания повечето колекторски фирми не желаят да заведат съдебно дело, а целят психологически натиск и плащане, защото знаят, че давността е изтекла.

Гражданите могат да се обърнат към прокуратурата, ако ги заплашват или ако им създават какъвто и да е психически дискомфорт.

Не се поддавайте на натиск, консултирайте се с юрист и сигнализирайте компетентните органи. Ако пък смятате, че давностният срок е изтекъл, след като получите съобщение от съда, че дружеството е завело дело срещу вас - възразете за изтеклата давност.

Колекторите ползват лични данни твърде често, без да имат законово основание за това, без да се интересуват, че потърпевшите от техния психически натиск могат да потърсят правата си пред Комисията за защита на личните данни, т.е. явно не се притесняват от солените глоби. Отстоявайте правата си! Никой няма право да борави с личните ви данни, освен ако не сте дали съгласие.

Колекторските агенции изкупуват и дългове на дружества и банки на много по-ниска цена и погват длъжниците чрез горепосочените методи. Ако няма резултат или длъжникът е платежоспособен, пристъпват директно към съдебни процедури, като товарят дълга с хонорари за юристи, които надхвърлят дълга понякога десетки пъти. Но забележете, първо винаги опитват да съберат дълга чрез тяхното разбиране за “доброволно” - без съд, но с психически натиск и обиди.

Така се трупат огромни печалби - възможно е един дълг за телефон от 30 лв., купен от събирач на дългове за 3 лв., да стигне като краен разход за плащане от длъжника 400-500 лв.

И сега най-интересният въпрос - за регулацията от закона на дейността на колекторските дружества. В България тя просто липсва въпреки големия брой засегнати от дейността длъжници - граждани и юридически лица. Налице е декларативна форма на “саморегулация” от неправителствената им организация, която дори не обхваща всички дружества.

Да, няма нормативно утвърдени, общовалидни за целия сектор правила за дейността на колекторите. Пълна липса на специална нормативна защита на правата на длъжниците на колекторите - граждани или юридически лица. Няма специализиран ред за обжалване на дейността на колекторите.

Няма специализирана процедура по контрол на дейността на колекторските фирми от страна на държавата освен общия ред на контрол над юридически лица. Не са формулирани задължителни условия, на които да отговарят служителите на колекторските компании - социална и психологическа пригодност, образование, специализирани обучения. Дейността на колекторските компании не подлежи на задължително застраховане срещу допускане на грешка.

Питат ме понякога какво точно имам предвид под регулация на дейността, затова давам пример с други държави, в които има такива закони. Например от 1 януари 2017 г. в Русия е в сила Закон за колекторската дейност, какъвто имат и други европейски държави. В него са посочени изрично начините на общуване на колекторите с длъжниците, както и списъкът на лицата, с които имат право да общуват. Изискването на просрочени задължения е недопустимо в случай на признаване на гражданина за банкрутирал и при процедура на реструктуриране на дълговете.

Колекторите могат да общуват с длъжника по телефона не повече от два пъти седмично, да се срещат с него не по-често от веднъж. При това е ограничено и времето за общуването - в делник от 8 до 22 часа, в празнични дни - от 9 до 20 ч. За нарушаване на тези и другите посочени в закона правила колекторските агенции ще бъдат наказвани с големи глоби.

Въвежда се изискване към сътрудниците на колекторските фирми да са чисти пред закона, към тази дейност не могат да бъдат привличани лица с неснета или непогасена съдимост за престъпления срещу личността, в сферата на икономиката или срещу държавната власт и обществената сигурност. Ново изискване към колекторските организации е да не са изключвани от държавния регистър за нарушения през последните три години. Регламентира се също назначаването на мениджърите им. Те, както и членовете на ръководните органи трябва да са с чисто съдебно минало.

Подобен закон е пословичен пример за защита на правата на гражданите. А в България липсата му говори сама по себе си.

*Авторът е юрист, съосновател на Европейския институт за държавата и правото.