...впрочем от доста време насам в българското изкуство съществуват две идейни течения...

Едното смята, че изкуството се прави за публиката. За да стигне до нея, за да предизвика посещения, за да пълни зали.

Има и второ идейно течение - то смята, че изкуството трябва да е достояние на колкото се може по-малко хора, защото то е нещо много елитарно и не е предназначено за всеки.

Двете идейни течения се ненавиждат. Едните наричат другите "естрададжии", а пък другите казват - "тоя като прави концерт/изложба/ спектакъл дори роднините му не идват".

Аз съм рожба на идейното течение, което ме учеше да правя колкото се може по-елитарно изкуство, защото масата е проста, а елита трябва да е много високо горе.

За съжаление обаче на мен това не ми се струваше съвсем вярно. Според моята теория, каквото и да правиш, колкото и да не е поп и мейнстрийм, то все пак е предназначено за някого.

Когато пишеш любовна поезия, то тя не е посветена на трите кисели изкуствоведки, които ще напишат по три реда за това как ти си новият Бодлер. А за момичето, в което си влюбен. НО си влюбен е него толкова безнадеждно, че искаш целия свят да усети болката ти. А света няма да усети болката ти, ако правиш пърформанс, в който двама боядисани актьори, голи от кръста надолу се въргалят в квартал Гевгерлийски поде звуците на ударно-пробивна бормашина и музика, създадена от семплирани звуци от спешната хирургия в Пирогов.

Извън интервюто на Добчев, което вече широко коментирахме на стената ми има нещо далеч по-драматично. И то е - какво точно е изкуството.

Аз не съм фен на попкултурата и мейнстрийма. Казвал съм го много пъти.

Това обаче не значи, че не оценявам професионализма там. Как да кажа на черното бяло? Например, че филмите на Дисни-Пиксар, които мразя са направени лошо, с кофти звук и гадна музика? Ами, уви, ако го кажа, ще трябва дълго да ми се подигравате. И с право.

Според мен е време да си дадем сметка за едно - двете идейни течения в изкуството е време да погледнат едно към друго. Правил съм си експеримент - пускам "De natura sonoris" на Пендерецки на ученици. Те си запушват ушите. Но когато им пусна същата музика заедно с кадри от драматичен филм- на тях им става интересно.

Ясно е, че двата типа идейни течения се намират на диаметрално противоположни позиции. Но и едните трябва да знаят, че изкуството не е халтура, а и другите трябва да са наясно, че изкуството не е нещо, което никой не бива да посещава и то трябва да е толкова елитарно и авангардно, та чак да отблъсква.

Това е реалността днес тук, у нас. Познавам я отлично и цял живот живея с нея.

А вие помислете добре кое от двете твърдения е вярното. И дали и двете не биха могли да са верни.

И да знаете - дори в най-свирепия авангард си личи, когато някой е некадърен. Както и в най-голямата халтура си личи, когато някой е целунат от бог.

*От фейсбук