“Вече бях удрян в главата от камикадзе, което можеше да ме убие, и се страхувах на всяка крачка от пътя надолу”, признава канадецът

Грешка с кислорода, решение на съдбата, може би спасява живота на кинематографа и екипа му

Точно преди Али Садпара да изчезне, Сайкали го интервюира като последния човек, споделил палатка с Иван Томов преди смъртта му на Лхотце

Грешка с кислорода, решение на съдбата, може би спасява живота на кинематографа и екипа му

"Tози човек ще се самоубие". Каза един алпинист на друг, който беше твърдо решен да опита да изкачи върха.

През нощта на 4 февруари във високия лагер 3 имаше над 25 души."

Така започва разказът от първо лице на канадския алпинист, приключенец, фотограф и филмов режисьор Елия Сайкали, който в своя блог описва станалото в планината във фаталния ден за Атанас Скатов.

Известният кинематограф е там, за да документира историческото изкачване на K2 през зимата на Джон Снори, Али и Саджид Садпара. Никой не очаква, че те никога няма да се върнат от атаката си на върха. Документалният филм е в продукция.

В “Какво се случи на К2?” Сайкали споделя потресаващия момент, в който тялото на български алпинист Атанас Скатов прелита над главата му. Това се случва, докато той слиза надолу по Черната пирамида и се подсигурява в правилната предпазна линия.

"Нямаше предупреждение. Нямаше викове. Нямаше звук. Само ужасната гледка на човешко същество, обгърнато в яркочервен пуховик, което лети право над главата ми. Извиках от ужас:

"О, мамка му".

"О, не".

"По дяволите!"

Беше Атанас Скатов. Той прелетя само на сантиметри от главата на Пасанг Каджи Шерпа, докато се спускаше, и точно над моята. Наблюдавах в продължение на 5-10 секунди как той се преобръщаше и преобръщаше с главата надолу няколко пъти, отскачайки от твърдите заледени склонове на K2”.

Мисълта, която минава на Сайкали, е, че приятелката на Скатов, която е в базовия лагер, ще бъде разбита. Шени за първи път придружава своята половинка по време на пътуването му до втория най-висок връх в света. Новината ще съкруши и нея, и много други.

"Това, което се случи с Атанас, беше най-лошият кошмар на всеки алпинист - пише канадецът. - По някое време тялото на Атанас беше изхвърлено от долния му костюм. Той се плъзна по планината до основата на K2 при ABC и долният му костюм остана на хълма, вклинен между снега някъде между японския лагер 3 и лагер 1.

Лакпа Денди, партньорът по катерене на Атанас и водач на шерпите, беше в тих (контролиран) ужас. Ние бяхме първите, които го видяхме след инцидента.

Лакпа ни показа видеото, което той е заснел само мигове преди Атанас да падне. Атанас изглеждаше солиден в него. Току-що се беше закачил на обезопасителна линия и използваше своя ATC, за да слезе по фиксираните въжета. Във видеото нямаше нищо необичайно."

Приключенецът обяснява, че самият той е бил на предишна експедиция с Лакпа, който е един от най-добрите и компетентни алпинисти там.

"Знаех, че страда от загубата на своя приятел и клиент. Чувствах се ужасно за него, нищо не може да бъде по-лошо.

Невъзможно е да се обясни какво точно се е случило, тъй като никой не е станал свидетел на поредицата от ходове, които Атанас е направил, преди да падне, но се предполага, че е допусната грешка при смяна на линиите.

В момента, в който откачите обезопасяването си и поверите цялото си тегло (и живота си) на въжето с вашето рапелно устройство, вие разчитате на факта, че не сте допуснали грешка, защото ще умрете, ако сте. К2 е стръмен и безмилостен. Ако паднете, най-вероятно няма да спрете, докато не ударите дъното на планината."

Лакпа Денди, който е наричан от Скатов негов "брат", споделя също така пред Сайкали: "Шени ме попита за въжето. Казах й, че въжето не е отрязано, аз слязох по същото въже и той направи грешка, когато смени обезопасяването си".

Елия Сайкали признава, че не е познавал Скатов лично, но го е засичал няколко пъти в базовия лагер и двамата са се разминали в лагер 2. Последният път, в който го вижда жив, е, когато българинът му помахва през вестибюла на палатката и казва: "Здравей, Елия".

Канадският кинематограф е пътувал два пъти до България, за да разкаже историята на алпиниста Иван Томов, който загуби живота си на Лхотце през 2019 г. Сайкали идва у нас, за да се срещне с родителите на Иван и да им помогне да почетат живота на сина си.

"По ирония на съдбата Али Садпара беше ключовият свидетел на последните мигове на Иван в Лхотце, тъй като е прекарал нощта в палатка с Иван, преди той да умре", обяснява Елия.

Всъщност той интервюира Али за това точно преди самият Садпара да изчезне на K2. Режисьорът смята, че с неговия екип са извадили късмет заради грешка, която всъщност може би е спасила живота им. През нощта на 4 февруари катерачите са принудени да се натъпчат в палатки като сардини в консервена кутия.

"И ние трябваше да сме там с тях, в нашата лична палатка, която носехме по това време. Както съдбата би искала, имаше сериозен проблем с лошото управление на кислорода и този, който закупихме, не беше там, където трябваше да бъде. Имаше объркване относно проста трансакция, която направихме.

Закупихме 6 бутилки кислород, като всички (6) трябваше да са на едно място. Те не бяха там, където трябваше да бъдат. Като се има предвид, че пристигнахме със закъснение до К2 и бяхме в план за бърза аклиматизация, разчитащ на допълнителен кислород, знаехме, че сме мъртви без него, ако трябва да продължим нагоре до правилния лагер 3.

В резултат на това изоставихме изкачването и снимането на филма поради тази логистична грешка. Грешка, която може да ни е спасила живота."

С неговия екип слизат до японския лагер 3 и разпъват палатка за през нощта при жестоките температури от -35°C. Печките им едва функционират и единственото им спасение е топлината, произведена от 3-ма мъже, сгушени заедно, защитени само от елементите от найлонова тъкан.

“Това беше Дисниленд в сравнение с това, което се развиваше по-нагоре.

Не мога да усетя пръстите на краката си тук, не съм се преоблякъл и замръзвам, каза един човек по радиото.

Защо, по дяволите, тук няма повече палатки?, извика друг алпинист.

Бяхме разстроени заради кислорода си, но достатъчно опитни, за да знаем, че нищо не може да се направи. Експедицията ни приключи. Тук ставаше дума за оцеляване.

Бяхме се разположили само за 2 седмици и половина, за да се опитаме да проследим нашите съотборници/филмови герои Али Садпара, неговия син Саджид и Джон Снори при опита им да покорят върха на K2.

Към 23,00 часа изключихме радиото, за да запазим батерията, оставихме се на непростимата зимна нощ и приехме, че няма да можем да разберем резултата от експедицията на нашите приятели до следващия ден.

Знаехме, че те са си самодостатъчни, знаехме, че те са най-силният и квалифициран екип в планината, и оставихме резултата на техния богат опит, воля и решителност."

На следващата сутрин събират запасите си и започват слизането около 10 часа сутринта.

"Вече бях удрян в горната част на главата от скала камикадзе, която можеше да ме убие, и се страхувах на всяка крачка от пътя надолу. Тази скала остави дупка в шлема ми, така че бях невероятно предпазлив.

Трудно е да знаеш кое въже да избереш при спускане по K2, тъй като има толкова много стари въжета. Трябва да сте в съзнание и да се чувствате комфортно с факта, че ако вземете погрешно решение и въжето не задържа теглото ви, ще се окажете мъртви. За мен беше внимателно и пресметнато тройно спускане по обезопасителната линия. Когато имаше съмнение, щях да закопчая няколко въжета с една от моите предпазни линии и да разчитам на въжето, което вярвахме, че е новото. Трябва да благодаря на моя приятел и партньор по катерене Пасанг Каджи Шерпа, че ми помогна да проверя целостта на всяко въже."

Според мнението на приключенеца станалото с Атанас е инцидент, след като той вероятно е допуснал грешка и, за съжаление, това му е коствало живота.

"Почивай в мир, Атанас. Елия", пише в заключение той.