Заповедта за унищожаването на архивните и действащите дела е подписана лично от ген. Атанас Семерджиев - министър на МВР, а впоследствие вицепрезидент. Издадената докладна записка за прочистване на архива е с гриф "строго секретно от особена важност". Датата е 29 януари 1990 г. Подготвена е от заместник-министъра ген. Стоян Савов и шефката на архива на ДС ген. Нанка Серкеджиева.

В нея се казва, че поради усложнената политическа и оперативна обстановка комисии във всички поделения да разгледат архивните и действащи оперативни дела и агентура. Да се запазят личните, а да се унищожат работните дела на чужди граждани. А на секретните сътрудници български граждани да се ликвидират. Само за някои се предвижда по предложение на оперативните поделения да се запазят. И за това да се създадат известните картончета с псевдонимите на агентите.

По какъв повод ДС издава заповед за унищожение на досиетата?

Свръхсекретната заповед е подписана и разпространена в управленията и отделите точно 2 седмици след нещо подобно в Берлин. Там граждани забелязват, че над централата на ЩАЗИ се носят облаци от дим, а вътре се изгарят досиета. Избухва бунт и опозицията нахлува в сградата, като предотвратява изчезването на папките с делата на щатните и нещатните сътрудници на спецслужбата на ГДР.

Много бързо информацията достига до София и ръководството на ДС в София започва да се опасява да не се случи същото и у нас. Така генералите Серкеджиева и Савов подготвят въпросната заповед.

За съществуването на документа става ясно през 1992 г., когато прокуратурата стартира разследване срещу ген. Семерджиев и ген. Нанка Серкеджиева. През 2002 г. ВКС осъжда бившия министър на 4 г. и 6 месеца затвор, а нея на 2 г.

Първоначално са признати за виновни в злоупотреба с власт при унищожаването на 144 235 досиета през 1990 г. Той изтърпява 2 г. домашен арест и след обжалване ВКС решава, че присъдата е политическа и юридически несъстоятелна. Затова е отменена и делото е върнато за доразследване, но през 2005 г. е прекратено.