Поредната военна драма в семейството предопределя пътя да помага на ветерани

Ники Айзенхауер е част от международна група учени, които се наричат "План Б". Стратегическата им цел е да се развият системни стратегии, с които да се постигнат устойчиви решения срещу коронавируса, както и срещу бъдещи заплахи за общественото здраве. Те смятат, че битката с COVID-19 трябва да се води по всички фронтове и да не се ограничава единствено до ваксините. В тази група участват българският квантов физик, работещ в Япония - д-р Иво Куцаров, генетикът д-р Кенет Дей, д-р Джеймс Лунден, немският ваксинолог д-р Инго Фрик и британският лекар и водещ на популярен подкаст в YouTube - д-р Филип Макмилън.

Ники Айзенхауер е изследовател с афинитет към военната медицина, вероятно заради загиналите членове на семейството й. През 2011 г. тя допринесе с експертизата си да обедини големи индустриални асоциации за създаването на Американски инициативи за военна подкрепа (AIMS). Организацията насърчава и развива най-добрите практики и иновации в подкрепа на военните. Към нея има Академия за върхови постижения и иновации, мрежи от професионални сътрудници и др. Почти сигурно е, че всичко това е предопределено от богатото военно минало на известното й семейство.

- Г-жо Айзенхауер, Вие сте много обвързана с военните ветерани. Каква е причината?

- Задавате тежки въпроси! Спомням си, че

бях доста млада

и седях часове наред с книга с твърди корици, с обширен контур, посветена на семейство Айзенхауер в Америка - всъщност това е огромна фамилия. Книгата посочва всичките ни връзки с Айк (президента Дуайт Айзенхауер - бел. ред.). Той наистина беше единственият човек, който накара нацията и цялата планета

да се почувстват по-сигурни

след Втората световна война. Въпреки че го виждам ясно в съзнанието си, тогава сякаш тази книга бе поставена на грешното място. Не се бях замисляла за това и за секунда, докато случайно, благодарение на една военнозастъпническа дейност не срещнах днешния ни бригаден генерал Джеймс П. Айзенхауер, III (името му вместо Eisenhauer се изписва Iesenhauer - бел. ред.). Първото нещо, което той ми каза, бе: "Ние сме свързани, знаете ли?" Вярвах, че знам, но вместо това го оставих той да ми разкаже историята. Той започна точно с думите, които всички ние изглежда казваме: "Трима братя дойдоха от Германия в три различни периода. По някакъв начин имената им се изписваха по три начина". Разсмях се. Той също се позова на онази стара книга, която така и не мога да намеря никъде. Ето ни - и трите клона.

- Това свързано ли е с миналото на вашето известно семейство?

- Както виждате, военната служба е във всички клонове на семейството, нашите не бяха най-известните, а един от тях беше разсекретен.

От страна на майка ми,

чичо ми Адолф току-що беше емигрирал от Австрия в Америка и се биеше в Япония по време на Втората световна война.

Запазила съм писмата, които чичо Адолф е изпратил у дома на дядо ми. Силно се съмнявам, че точно генерал Дуайт Айзенхауер е решил, че е най-добре да изпрати човек на име "Адолф" с немски акцент на Източния фронт. Иначе на него биха гледали като на не много талантлив шпионин. Той също се върна в Щатите.

Дядо ми беше физически неспособен да служи и вярвам, че това беше най-дълбокото съжаление в живота му. Много години след като той почина аз, за да го разбера по-добре, говорих с негови връстници, които не бяха ветерани. Тогава научих, че много американци, които по някакви причини не са служили във

военни конфликти, имат рядко изразено чувство за вина или съжаление. Както е и за нашите съюзници, американската военна служба е на голяма почит. Въпреки това на мен ми е неудобно как се отнасяхме към нашите ветерани от Корея, Виетнам и колко малък напредък постигнахме по отношение на разбирането на заболяванията и нараняванията - както физическите, така и моралните рани, нанесени по време на конфликтите оттогава. Имам чувството, че

и аз е трябвало

да служа.

Определено участието ми във военната медицина е вдъхновено от семейната служба - и от загубата. Вторият ми братовчед, капитан Дейвид Мелхоп, бе във военновъздушните сили на САЩ, но не се прибра у дома след катастрофата на своя боен самолет Spectre gunship, подкрепящ операцията в Сомалия, наречена "Възстановяване на надеждата" (Restore Hope). Бащата на Дейвид беше възпитаник на "Уест Пойнт" - той стана армейски лекар. Моят братовчед, командир Джеф О'Донъл, бе ядрен физик на подводница, част от Американския флот. Той допринесе за научен пробив, който не мога да обясня. Баща ми е служил в морската пехота в USS Thetis Bay, на самолетоносач от клас "Казабланка" (изискан начин за описание на танкер, превърнат в самолетоносач - за хеликоптери) по време на Кубинската ракетна криза.

- Загубите на военни в семейството промениха ли ви?

- Военната служба на мъжете в моето семейство, особено загубата за фамилията на Дейвид, разбира се, е много значима за мен.

Неговата мисия

бе класифицирана и събитията около всичко това смущават семейството в продължение на много години. Това са неща, за които повечето граждани никога не се замислят, когато става въпрос за военната служба, която дадено семейство предоставя. Това беше нещо, от което толкова

дълбоко се възхищавах на Айк

и Мами Айзенхауер. Те бяха посветени на военните семейства по начин, по който не вярвам да сме виждали оттогава. Те дори създадоха дом за вдовици и сираци на военни, наречен Army Distaff Hall във Вашингтон.

Като се замисля, предполагам, че това е все в същия дух - както и моите собствени отношения към това, което днес наричаме "milso" или "military significant other" (когато съпруг, брат или друг близък е в армията - бел. ред.). Всичко това ме насочи към моето собствено пътуване в тази посока. Както и моите приятелства с жени ветерани и техните уникални преживявания. Никога не съм очаквала, че ще създам Американски инициативи за военна подкрепа (AIMS). Както много неща в живота, това просто се случи. (Тук разказва за една от мисиите приятеля й - бел. ред.) Тя се оказва изключително трудна както за него, така и за самата мен. Унищожи връзката ни, отрази ни се негативно и на двамата, както на физическото, така и на психическото ни здраве. Ужасно се отрази и на сина му, и на семейството му. Как той се е възстановил, не знам.

- А вие?

- Продължавам да се възстановявам цял живот - като търся отговори. Потопих се в работата с моите съоснователи за събиране на професионалисти в областта на психичното здраве и неврологията. В оценката на цялостната картина и логистиката при предоставянето на грижи. Слава Богу, че познавам невероятни експерти. Те ми спасиха живота - и направиха възможно да се насоча към COVID-19 по начини и в съответствие с методите, които Източникът на всичко е проектирал.

- Как започна интересът ви към здравеопазването, търсейки новаторски начини за подпомагане на пациентите?

- Интересът ми към медицината продължава цял живот, наистина. Баща ми винаги се е занимавал много с фитнес и с това, което днес наричаме "превантивна" или "алтернативна" медицина. Преди много години той беше културист и понякога тренираше с Лу Фериньо, актьорът, който стана известен, играейки зеленото чудовище. Всички го познават като

Невероятният Хълк Да, сравнихме баща ми с Хълк и се шегувахме безмилостно с него за всичките му витамини и добавки, натрупани в чинията му на масата за вечеря. Познайте кой сега използва купища добавки? Баща ми направи много в това отношение точно когато ставаше въпрос за здравето. Все неща, които днес смятаме, че са такива прозрения, че се правят безкрайни изследвания, за да се определят точните дози. В този ред на мисли COVID-19 като цяло също е много по-прост - и доста по-сложен в сравнение с начина, по който обществеността и дори науката го възприемат. Така че - COVID-19 - План Б!