Леля му Вела споделя на създателя на ВМА, че мъжът е осъден за шпионаж, но е спасен от Тито

Хората на Трайчо Костов я предупредили да спре да “рекламира” челния съветски опит

Починалият неотдавна създател на ВМА генерал-майор проф. Йовчо Топалов спасява по необичаен начин живота на лелята на Андрей Луканов - Вела. Двамата бяха близки приятели, а за отношенията им с подробности разказва самият професор в книгата си “И хобито ми бе хирургията”.

Всичко започва през 1983 г., когато

Вела Луканова получава запушване с тромб

на дясната бедрена артерия. Дъщеря й д-р Ирма Иванова я води за преглед в клиниката по съдова хирургия при известния медик.

Той забелязва, че стъпалото и няколко от пръстите на десния й крак били в състояние като пред гангрена - с рани по кожата. Веднага я настанява в болницата за спешно лечение и й прави различни изследвания. Случаят изисква бързина и военният лекар решава да приложи за първи път у нас един съвсем нов метод. За да стопи тромба, той прави “локална фибринолитична терапия”.

Поради сложността на операцията

проф. Топалов бди над Луканова

в продължение на два дни, без да се отделя от леглото й.

Непознатата до момента интервенция обаче дава отличен резултат. Стъпалото и пръстите се затоплили, изчезнала исхемичната болка. Раните заздравели. Луканова вече можела да ходи.

“Това беше огромен успех, означаваше, че всички велможи ще разберат за него благодарение на внедряването на най-съвременна методика”, вълнува се тогава създателят на ВМА.

Оздравяването на Вела бързо се разчува, а лечението й поставя началото на едно дълго приятелство. До края на живота си проф. Топалов твърди, че тя е високоинтелигентна, културна и образована жена.

За да се затвърди резултатът от извършената намеса, лекарят решава, че трябва да се направи още една обходна съдова операция във Франция.

Свързва се с проф. Жан Натали, който му е близък, и той се съгласява да приеме Вела Луканова в клиниката си. Проф. Топалов влиза в ролята на неин придружител, а

средствата за пътуването

са отпуснати от Министерството на здравеопазването.

В Париж още на летището ги посрещат от легацията. Веднага отиват в клиниката на проф. Натали по съдова хирургия. Той преглежда епикризата на Луканова и се съгласява с диагнозата и направеното лечение от проф. Топалов.

Създателят на ВМА разяснил на колегата си ранга на Вела, като целта му била да осигури по-добро отношение към нея. За всеобщо учудване тя общувала директно с лекарите в Париж, тъй като владеела перфектно френски.

Подлага се на втора операция

за разрушаване на венозните клапи. За възстановяването й проф. Топалов й купува специален луксозен бастун, с който тя започва да се движи в клиниката.

В една от вечерите Вела Луканова решава да сподели на медика някои съкровени истории от живота си. Разказала му, че

родоначалник на фамилията е поп Лукан,

един от сподвижниците на Васил Левски в Ловеч. Баща й Тодор Луканов, негов внук, бил един от лидерите на компартията в България и специално на Плевенския регион.

По време на Септемврийското въстание той не вдигнал бунта в тази област, след което е порицан и изключен от редовете на БКП.

Луканова споделила, че баща й, който бил виден адвокат в Плевен, няма вина за случилото, тъй като не получил паролата за вдигането на въстанието. По този начин

той, без да

иска, спасил комунистите там

След въстанието Тодор Луканов и семейството му емигрират в Западна Европа и децата му имат възможността да научат френски, немски и английски език и да получат висше образование. По-късно фамилията се мести в СССР, където бащата е приет за член на БКП.

В Съветския съюз Вела Луканова завършва висше икономическо образование и се омъжва за д-р Иванов, който бил един от шестимата съветници на Сталин. По време на сталинистките чистки Иванов е прибран от сътрудниците на Берия. Започнали разпити за кого шпионира - за англо-американците, за европейците или за други. Той познавал нещата отвътре и като човек от Балканите казал, че е

бил приближен на Йосип Броз Тито

По това време президентът на Югославия бил единственият, който успявал да спасява хората си.

Така след 3 месеца в следствието

съпругът на Вела е освободен,

но развил глаукома и ослепял.

Луканова обаче била хубава жена и била харесвана от хората по върховете на Народния комисариат на вътрешните работи (НКВД) в СССР. Всъщност тя не скрила от проф. Топалов, че цялата фамилия била тясно свързана с членовете му.

Въпреки това имала своите притеснения към тях и разказала на медика една конкретна случка.

Вела била поканена на банкет на НКВД. Тя се съгласила да присъства, но всички знаели как завършвали тези събития. След поглъщането на голямо количество алкохол на партито

всеки шеф се оттеглял с някоя от присъстващите жени

За да не случи нещо подобно и с нея, Луканова споделя тревогата си със свой близък от НКВД.

От него получава инструкцията да остане на тържеството, тъй като не може да се отказва. Когато забележи, че присъстващите вече са се понапили, трябва да му даде знак и да каже, че отива до тоалетната. След като настъпва този момент, лелята на Луканов се извинява и обявява, че отива да се освежи. След нея тръгва и приятелят й, който я извежда през скрит вход навън и я изпраща до дома й със служебна кола. Ранното й прибиране вкъщи изненадало съпруга й. Тя се престорила на неразположена и със силно главоболие обяснила причината.

Хората й от НКВД обаче невинаги я спасявали

Именно те са виновни Вела да се сбогува с един от постовете си в България.

След 9 септември 1944 г. семейство Луканови се прибират в България и Вела става зам.-министър на финансите. В това си качество тя е и член на Съвета по икономическо развитие на страната, оглавяван от Трайчо Костов. При обсъждането на икономически проблеми

често давала за пример съветския опит

и тяхната политика за действие.

Именно заради това е посетена специално от сътрудник на шефа й, който я предупреждава, че ако иска да остане в съвета, трябва да спре "да сервира съветския опит пред видните икономисти в България, защото икономиката ни била много различна от тази на СССР".

Вела Луканова приема, че това е началото и че

целта е тя да бъде премахната от съвета

Естествено, веднага споделя за тревогите си с човек от НКВД, който работел в българското Министерство на финансите.

Докато разказвала това на проф. Топалов, дълбоко съжалявала за постъпката си, защото малко след това

е отстранена от редиците на БКП

С тази история завършва откровеният разговор между лелята на Луканов и създателя на ВМА.

На следващата сутрин Вела е изписана от клиниката по съдова хирургия в Париж. Двамата се прибират със самолет до София. На летището я очаквал нейният племенник Андрей. Неговите подчинени й дали инвалиден стол и

я качили в

специален автобус

за VIP персони

Проф. Топалов опитал да тръгне след нея и да се качи в него, но гардовете му посочили, че мястото му не е в този автобус, а в обикновения за всички пристигащи.

Раздялата им обаче е временна, защото Вела Луканова и генерал-майор Топалов винаги успявали да намерят време да се видят и да си поговорят.