- Г-н Рашидов, министърът на културата или творецът се разгневи повече на изрисувания паметник на Съветската армия?
- Това не може да се случи в нито една друга държава. Тази държава не е бащиния на хората, които решават, че улицата диктува. България трябва да спре улицата да управлява държавата. Художествената самодейност не може да се изявява на всяко място, където ни падне. И какво стана? Ние отново сме на първите страници - с кича и простотията. В цивилизованите държави това не може да се случи. Нито един художник не драска, където му падне. Той рисува на позволени места или в своето ателие. Има музеи и галерии за изява на всеки талант. Улицата не е място, за да получава всеки свободна ерекция.
- Тежко ли трябва да е наказанието за неизвестния художник?
- Това е посегателство над околното пространство. Вандалщина! Така се претопиха и бяха нарязани много паметници. А те са паметта на времето. Вандалските прояви са наказуеми от закона. Държавата трябва да има лостове, за да има ред и дисциплина. Друг е дебатът дали трябва да има такъв паметник. Когато се бият две идеологии, не могат да бъдат наказвани архитектурата и паметниците.
- Преди дни пренесохте в личния си багаж 21 000 антики от Канада, за да не плати държавата 250 000 евро за превоза им. Как се чувствате като министър, който връща българската история в куфари?
- Имам основание да се чувствам горд и щастлив, че връщам прекрасни български артефакти на страната ни, за които някои други преди нас са положили огромни усилия да ги изнесат. А колкото до куфарите - разбирам иронията, но трябва да кажа, че аз не съм от "изтънчената" част на управлението. По професия съм скулптор. На един скулптор му отива да носи тежки неща. В името на крайната цел не ме смущава нито тежестта на куфарите, нито това, че един министър ги носи. Най-хубавото е, че не сме изхарчили 250 хиляди евро на българския данъкоплатец. Спомням си един поет, който казваше, че "стихове се пишат на коляно, а доклади - на бюро". Когато говорим за изкуство, много хубаво усещане е човек да пренесе в ръка ценности.
- Как Европа би погледнала на този интересен подход, който не ощетява националния бюджет в условия на криза?
- Законът не го забранява. Смятам, че Европа може да ни гледа единствено със завист. Подходът се избира от реалните възможности, а това, че не ощетяваме националния бюджет, е възможност за опозицията да има почивен ден във всекидневното си опяване за липсата на средства.
- Отправихте в интервю сериозни обвинения към държавата, че години наред е стояла "безучастна, когато от България са изнасяни ценности". Какво се крие зад думите ви, че без намесата на висшата власт търговията с антики е невъзможна?
- Това, което и за мен беше изненада, е, че на второ място в света след наркотрафика се нарежда търговията с културни ценности. Незаконната търговия с културно-историческото наследство е бизнес с големи размери в световен мащаб. От само себе си се подразбира, че бизнес с такива размери и с такива канали е почти невъзможен без участието на хора от високите етажи. Длъжен съм да напомня, че това е първата пратка от десетилетия насам в такъв голям обем и това е първото правителство, което връща такова голямо количество незаконно изнесени артефакти. Докато предишните са позволявали изнасянето на ценности.
- Ще има ли разследване, ако откриете конкретни доказателства за съществуването на канали с протекции от властта?
- За това има компетентни органи, които единствени са оторизирани да отговарят на тези въпроси. В тяхната компетентност е установяването на каналите и издирването на хората. Аз като министър съм доволен, че полагаме усилия за запазване на българската история. Използвам въпроса ви, за да благодаря изключително много на следователя Румен Василев, на прокурора Николай Соларов, които в рамките на 1 г. упорито, сърцато и екипно работиха с културното и външното министерство, за да можем днес да говорим реално за това събитие.
- Грижата за историческото наследство как се вписва сред останалите приоритети на кабинета - откриването на магистрали и спортни зали?
- Аз се радвам, че в палитрата от думи в изказванията на премиера не са само магистрали и спортни зали, а също така пречиствателни станции, метрото, земеделието, култура и др. Да си задаваме въпроси кое как се вписва, е все едно да се питаме дали е необходимо, след като един човек е работил цял ден на струга, да мине през чиста вода. В живота всичко се вписва, достатъчно е да има какво да се вписва.
- Основателни ли са страховете на експертите за облагодетелстване на частните колекционери при доказване на собствеността на ценностите?
- Не само че няма страхове, но държавата вместо да води безсмислена война с хората, които искат да инвестират в културата, които си дават парите за консервация и реставрация на наследството, следва да подкрепя онези, които обгрижват и запазват културата и правят това в рамките на закона. Аз лично не разбирам една логика, според която трябва да се пречи на такива хора. Ако в света са остойностени големите ценности и имена в изкуството, това е възможно единствено чрез музеите - държавни и частни, и колекционерите. Всички те допринасят за развитието на световната култура. Известно е, че този, който консумира качествата на едно произведение, има право на валидно мнение. Останалото е по-скоро претенции и говорене в пространството.
- Кога ще стане реалност вашата мечта да имаме български Лувър?
- Това не е моя прищявка и мечта, а е необходимост за България, за българските шедьоври от XV век до сега, лежащи по депа във влажни мазета или складове. Тяхното място е по белите стени и в просторните салони на истински национални музеи. Музеите са храмовете, където се запазва паметта на времето. А народ без памет е народ без бъдеще. Всички нови музеи ще се изградят основно с европейски пари. По-важно е, че за тях вече има и проекти, и подписани договори. Така че на този етап финансирането е малкият дерт.
- Чуват се критики, че в години на криза не могат да се дават пари за музеи?
- Историята сочи, че след всички войни, катаклизми и кризи първото нещо, което правят цивилизованите страни, е да строят духовни центрове. Защото, ако сме по-внимателни в наблюденията си, ще забележим, че при такива бедствия като земетресението в Хаити хората се събират вечерите около палатките и огъня, където къкри поредната еднообразна чорбица, и пеят, танцуват или рисуват с клечки по земята. Ако се върнем в нашата история, ще видим, че в най-трудните мигове българинът е оцелял, защото е пял своите песни, градил е своите параклиси и църкви, защото е изографисвал стенописите, ваял е дървените иконостаси и е развивал читалищно-просветна дейност. Когато нямаш какво да ядеш, духът и надеждата също са храна.
- Възможно ли е в България като в чужбина успешно да се прави бизнес от културата?
- Много често давам един пример, че ние сме си изградили една малка, красива и много уютна стая, в която се радваме на това, което имаме. Но когато отворим пердето, ще видим, че освен тази стая пред нас са прекрасни поля, а зад тях - красиви планини. И ние трябва да пожелаем да стигнем до тези върхове. Иначе ще предпочетем да останем в собствената си красива лъжа. Всеки, който живее с мисълта, че изкуството е хоби, трябва да спре да си губи времето. Изкуството е тежка и сериозна професия и с тази професия сериозните творци трябва да могат да хранят себе си, дома си, децата си. Така че културата е много сериозен бизнес за всяка държава и е време и ние да го разберем.
- Връщането на публиката в театралните салони означава ли победа над чалгата?
- Чалгата зае едно свободно пространство на сериозната култура във време на пасивност и неглижиране от страна на предишни управления на културата като цяло от 1990 г. и след това. Днес е възбуден дебатът за българския театър, за българското кино, за българската пластична култура. Предстои ни дебат и за българската книга. Така че тук не става дума за война, а за възвръщане на достойнството и самочувствието на тежката кавалерия на българската култура. И статистиката показва, че това постепенно се случва. Дълбоко съм убеден, че смисълът на съществуване на културата е в развитието на големия талант. Изместването на ценностната система винаги е предпоставка да вирее пошлото, лекото, жълтото... Затова често казвам, че чалга "Нобел" не печели.
- Предложихте режисьора Рангел Вълчанов за персонална пенсия. Преди известно време той нямаше пари за лекарства, а Валя Балканска преживява със 140 лева.
- И това е свършено. Предложението ми за персонална пенсия на Валя Балканска е в процедура на съгласуване и скоро ще бъде внесено в Министерския съвет.

Арестуваха ни с Георги Трифонов на летището в Париж

В ЖИВОТА на всеки творец има какви ли не случки. Най-запомнящи се са тези, които винаги са изправяли човека пред изпитание и необичайни ситуации. Преди няколко години пътувахме с художника Георги Трифонов за Индия, където ни предстоеше изложба в Академия "Лалит кала" в Делхи. По време на полета от Москва за Делхи в самолета беше съобщено за извънредна ситуация - земетресението в Спитак, Армения. Съобщиха, че в едно училище са загинали около 200 дечица. С Георги Трифонов решихме средствата от всички продажби да изпратим за децата и пострадалите от земетресението. За щастие изложбата в Делхи премина при голям успех. Проблемът дойде от посолството на Франция в Делхи.
Подадохме си документи за френски визи. След 15 дни чакане не получихме никакъв отговор от френските власти. Предприехме авантюристично пътуване за Париж от Делхи, надявайки се на транзитни визи, за да влезем във Франция. От гишето за паспортни проверки на летище "Шарл де Гол" обаче ни отказаха транзитни визи. Пратиха ни обратно в България. Трябваше да отлетим от летище "Орли", придружени от полиция. Щяха да ни сложат черни печати като на хора, изгонени от страната. Без храна бяхме държани 48 часа в транзитната зона. Трябваше да обясняваме на властите, че не желаем да бъдем имигранти. Служителите изпаднаха в недоумение - за първи път виждаха хора от соцлагера, които не желаят да емигрират. Успях да измоля българското посолство да ни помогне да бъдем изведени от това летище. Благодарение на тогавашния посланик Георги Йовков бяхме освободени от доброволния арест. Така успяхме да открием изложбата в Конкорд - Лафайет. Спечелените 60 000 долара с Георги Трифонов дарихме на децата от Армения. Бяхме първите представители на творческа интелигенция, дори преди Шарл Азнавур, които в труден момент показахме добро сърце и съпричастност към една човешка трагедия.
С Георги Трифонов бяхме обявени за почетни граждани на Армения. И днес на гранитната паметна плоча в Ленинакан до Спитак са изписани нашите имена.