В романите си за агент 007 Ян Флеминг винаги свързва българите с бомбени атентати и терористични акции.

Това не е случайно. През 1941 година Флеминг е капитан доброволец във военноморското разузнаване на Великобритания и участва в уникална операция по дезинформация на немския Генерален щаб - Уинстън Чърчил нарича тази почти неизвестна акция "Най-голямата шпионска операция на Втората световна война". Тя се провежда почти изцяло в София. Тук работи като пресаташе и Норман Дейвис, приятел на Флеминг. В много отношения писателят ще го ползва по-късно като един от прототипите на Бонд. Норман Дейвис е главното действащо лице в организиране на база за антифашистка съпротива в София.

От своя страна българското контраразузнаване също има успехи на тихия фронт. Агентът Петър Неделчев Радоев се представя за студент и успява да накара дъщерята на английския посланик Ана Рендел да се влюби в него. Впечатлява и такива асове на шпионажа в английската легация като военния аташе Александър Рос, въздушния аташе майор Гравлей и други.

Те правят опити да го вербуват за Интелиджънс сървиз и Радоев привидно приема. След Девети септември той ще пожелае да работи в органите на новата ДС, Антон Югов отказва. През 1948 година Радоев се присламчва към делегация, отиваща към Вашингтон. В Америка иска политическо убежище и започва работа в ЦРУ. Стига до чин полковник. За две десетилетия успява да се превърне в кошмар за българските тайни служби, появявайки се ту в Париж, ту в Брюксел, ту във Франкфурт на Майн. Името на Петър Радоев се свързва с почти всички крупни чужди агенти у нас.