Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Красавици на ФБР по холивудски арестуват Пеньо Костадинов уж за ядрени тайни

Не успяха да осъдят Пеньо и България, а го размениха срещу 17 или 19 осъдени агенти на ЦРУ в Източна Европа

Предложиха на държавата информация “Топ сикрет” срещу хиляди долари, ние я намерихме срещу 9 долара

От САЩ с нонпейпър искат имената на всички, които са ни помагали да внасяме технологии от Запада

В предишния брой ви разказахме за едни от успешните спецоперации на българското Научно-техническо разузнаване. Включително за мероприятие, проведено като във филм за Джеймс Бонд, благодарение на което са осигурени ключови данни за създаването на първия български суперкомпютър. В този брой ще научите за една от шумните наказателни акции, писана сякаш по холивудски сценарий, за безпрецедентния натиск от страна на САЩ да издадем сътрудниците си, за екзекуцията на НТР и за последвалото разграбване на икономиката.

Eдна от първите шумни наказателни акции бе случаят "Пеньо Костадинов". В ексклузивно "шоу", предавано на живо от всички големи американски телевизии, след добра предварителна режисура бе арестуван служител на българското търговско представителство в Ню Йорк. Събитието за час бе превърнато в световна новина. Лансираните обвинения - кражба на ядрени секрети. Почти по холивудски арестът бе извършен от няколко красиви агентки на ФБР.

За голяма изненада на организаторите на шоуто още първата съдебна инстанция определи задържането като неправомерно. Освен това се оказа, че интересът на Пеньо Костадинов не е бил към ядрени секрети, а по въпроси, свързани с проблемите на сигурността на ядрените централи. Нима не е в общ интерес сътрудничество в тази област?

Именно Чернобил го доказа

Така или иначе не успяха да осъдят Пеньо и България и за да излязат от ситуацията, го размениха срещу 17 или 19 осъдени агенти на ЦРУ в Източна Европа. Благодарим за признанието от американска страна и за разбирането от другите социалистически страни, които приеха да пуснат законно осъдени техни граждани. В групата нямаше нито един българин.

Друг случай от това време. Чужд специалист, посещавайки Държавния комитет за научно-технически прогрес, предлага срещу солидна сума "секретна" спътникова информация, изпъстрена с печати "топ сикрет". От Комитета искат мнение на НТР. Отговорът е даден след два дни - можем да ви я предоставим срещу 9.90 долара. Оказа се, че я има в открития американски Център за техническа информация, че тя няма никакви грифове за секретност и цената на едно копие е именно тази. Доброто познаване на откритите източници

спести на държавата няколко десетки хиляди долара

Доколкото знам, не такива "късметлии" са били унгарските ни колеги. За подобна обработена информация, предложена им от американски специалист в посолството им в Токио, са платили бая пари. Ако бяха ни питали, щяха да я имат за $9.90.

Всичко това създаде нова, изключително сложна агентурно-оперативна обстановка. Това изискваше нови форми на работа - специализирани външнотърговски организации, задгранични фирми и дружества, нови форми в сътрудничеството с партньорските служби на съюзниците от Вaршавския договор с прилагане на пазарния принцип "приятелството си е приятелство, но сиренето е с пари".

Но дойде преходът

Промените, започнали с 10 ноември 1989 г., говореха, че и в българското разузнаване се налагат и най-големите ще са в сферата на научно-техническото разузнаване.

При социалистическата система, където всичко е "общонародна", т.е. държавна собственост, е приемливо то да се издържа от данъкоплатците, от бюджета, тъй като резултатите от дейността му се ползват "общонародно".

При пазарната икономика, където преобладава частната собственост, няма как тази дейност да се поеме от данъкоплатеца, а резултатите да се използват в остро противоречие с принципите на свободната конкуренция. Поради тази причина на Запад НТР се развива силно на фирмено и корпоративно ниво. На държавно ниво то има повече контраразузнавателен и стратегически характер. Основната му цел е да не допусне научно-технически пробив в решаващи отрасли. Затова то не се ограничава само с работа по противника, а се явява и важна компонента на т.нар. "приятелско разузнаване", т.е. наблюдаване и на партньорите, и на съюзниците.

Очевидно това налагаше сериозни промени в НТР

Реформите – реорганизация, съобразена с новите условия на пазарната икономика; редефиниране на целите и задачите; промяна на структурата; нови насоки, съобразени с новите реалности; нови форми и методи на работа.

Но на властимащите познанията не стигаха дотам. Те не проумяха една елементарна истина - разузнаването е инструмент и характеристиките му се определят от това кой и как го използва и контролира. То е скалпел - в ръцете на престъпник е средство за престъпление, в ръцете на хирург - средство за животоспасяващи операции.

И като инструмент ще съществува, докато съществува държавата. Освен ако тя сама и много "умно и демократично" не реши "да си отреже ушите и извади очите"!

Затова, а и по редица други причини се стигна до елементарното решение.

Екзекуцията

До закриването на НТР се стигна не толкова от глупост, а в резултат на няколко много съществени външни и вътрешни фактори. Ще започна с външните.

Американците винаги са поставяли българското НТР като второ по "опасност" след руското. Сигурно са имали достатъчно основания за това. И може би поради това още в началото на прехода, при първото коалиционно правителство на Димитър Попов, в което, припомням, бяха равнопоставено представени сини и червени, се появи писмото "non paper" (т.е. документ с неофициален характер, който може да бъде отречен от автора) от името на генералния прокурор на САЩ до българското правителство.

Писмото започва с позоваване на външния министър Виктор Вълков, който при своя официална среща с американски представители, следвайки официалната българска политика, е заявил нашата готовност за сътрудничество. Текстът продължава с тон, недопустим за откритата дипломация в стила "като сте готови за сътрудничество, я кажете..." Следва обемист списък от въпроси на "Министерство на правосъдието и други заинтересовани агенции, желаещи да получат детайлна информация за дейност, извършвана в миналото - успешна и неуспешна" от НТР.

Няма да изброявам целия списък, но ще цитирам част от увода на този "non paper". "Надяваме се, че сътрудничеството ще включва освен всичко друго и информация за вида на доставената технология, произхода на технологията, пътищата и методите за отклоняването й, начините на плащане и финансиране, както и имената на американски, европейски или други бизнесмени и фирми, свързани с процеса на доставянето,

без значение дали е с тяхно знание или не,

имената на български и съветски организации и граждани, замесени в трансфер на технологии. Ще ви изпратим допълнителни подробности за вида съдействие, от което се нуждаем." Допълнително се заявява готовност "да се изпрати екип в София, който да прегледа материалите, да води разговори, както и да направи преглед на съответните технологии".

Освен 10-те конкретни въпроса от списъка, като допълнителни въпроси са поставени три: "Ролята на фирма ИНКО при получаването на западни технологии; вербуването на хора от трети страни като агенти срещу интересите на американското правителство; вербуване на американски граждани".

Ако решите да питате американското посолство по този въпрос, няма да получите отговор. Все пак става въпрос за документ, който не е документ - "non paper". А това е и една от функциите му - не подлежи на коментар или директно може да бъде отречен. Истината обаче е, че факсимиле от документа се появи на 5 юли и на 2 август 1991 г. в два независими български вестника, но в името на добрите отношения с новия "брат"

случаят набързо бе смачкан и забравен

Така или иначе това писмо, което "не е писмо", бе сложено на бюрото на началника на НТР ген. Георги Манчев с резолюция за изпълнение. Дали указанието е било изпълнено от някого, в какъв вид и обем, не знам. Но знам, че ген. Манчев настойчиво иска среща с президента Желев, знам, че макар и трудно такава среща се състоя и този достоен български генерал категорично отказа да изпълнява нареждането. Може би това доведе до неговото освобождаване и скоро след това до един масиран инсулт, който твърде млад го отне от семейство и приятели. А тези, които го познаваха, и днес са убедени, че той можеше да предложи, да защити и да проведе промените в това важно направление умно, на високо професионално ниво и в интерес на новата ни, демократизираща се държава.

Години след това съветникът по въпросите на сигурността на президента Желев - ген. Стоян Андреев, в едно интервю заяви, че отговор е бил изготвен, но по нареждане на президента не е бил предаван. Ще ми се да вярвам, че е било така, но и малко се колебая, защото няколко години по-късно, при президента Петър Стоянов тогавашният директор на Националната разузнавателна служба (НРС) Димо Гяуров, след връщането си от посещение в САЩ, на летището в София заяви пред медиите: "Нямаме вече никакви тайни от американските си колеги".

По-тъпо и слугинашко заявление

не съм чувал през цялата си професионална и политическа кариера.

Втората група причини ще нарека външно-вътрешни. Ще ви стане ясно, като спомена само скандалната приватизация на БГА "Балкан" и БТК. Мислите ли, че ако съществуваше НТР, дори само с възможностите си от преди промените, би било възможно международни спекуланти в комбина с подкупни български политици и управленци да ограбят по най-безобразен начин българската държава. Както се казва на жаргон - "следващия път". Но те се бяха погрижили НТР вече да не съществува. За съжаление като тези два случая има още безброй други на криминална разпродажба на национални активи, но нямаше кой да им попречи или да ги спре.

*Какви задачи са поставяни на НТР в областта на вирусологията и ваксините, защо бе създаден ИНКО и как бе източен, четете в следващ брой.