За тези, които не помнят или не знаят скритите и явните истории около Десети януари 1997 г.

Много от важните събития след рухването на комунизма в България не се помнят или не се знаят.

Това позволява тези събития да се представят невярно или превратно от някои политически сили, бивши ченгета или партийни функционери, които

се опитват

да скрият вината

си за бедите,

до които са докарали страната, и да преперат политическото си минало. Затова ще си позволя да хвърля малко светлина от първо лице единствено число, участвало в повечето от тях, и да се опитам да предам събитията такива, каквито са, както и причините, които ги породиха, и последиците от тях.

1. Митът за мощната социалистическа икономика от времето на Тодор Живков и нейното разсипване от лошите демократи.

Тъй наречената социалистическа икономика се основаваше на командно- планово, централизирано държавно управление, което ръководеше и решаваше всичко от партийните кабинети, пренебрегваше действието на обективните икономически закони и не признаваше пазарните лостове и конкуренцията.

Последиците от това във всички социалистически страни бяха пагубни за тях и това е основната причина за пълния крах на социалистическите икономики в световен мащаб в края на осемдесетте години на миналия век.

У нас за 45 години

комунистическо

управление

България фалира

три пъти,

т.е. държавата три пъти изпада в несъстоятелност и не може да плаща дълговете си.

Първия път предоставя целия си златен резерв от 24 тона злато на Съветския съюз за погасяване на основната част от дълга си към него.

Втория път през 1977 г., когато изпада в дългова криза към западните банки вследствие огромните заеми, вложени в нерентабилни проекти най-вече в тежката индустрия.

И третия път през 1987 г., когато задълженията по външния дълг годишно надхвърлиха значително общите валутни приходи на страната. Тези фалити всъщност само илюстрират нагледно как социалистическата икономика не е била в състояние да съществува самостоятелно и единствено външните заеми са я поддържали полужива. Както казва самият Живков в края на управлението си “Социализъмът се оказа едно недоносче”.

В тази посока най-автентичната картина на трагичното състояние на българската икономика в края на осемдесетте години разкрива наследникът на Тодор Живков – новият първи секретар на БКП другарят Петър Младенов. В своя доклад, изнесен на пленум на ЦК на БКП на 11.12 1989 г., Петър Младенов казва в прав текст:

В сферата на държавното и общественото устройство бе създадена обстановка, сходна с феодалното управление... Главната причина за създалото се положение бяха неизживяната сталинска командно- административна система, монополът на властта, фактическият тотален контрол върху производството и разпределението, намиращ се в ръцете на бюрократичната върхушка (стр. 3 от доклада).

(...) Прогресивно се увеличава делът на напълно амортизираните производствени фондове, който в края на 80-те години достигна 40-45 на сто.

Дългът на

държавата към

банките

надхвърли

10 милиарда лв.

(вътрешен дълг.)… Брутният дълг на държавата в конвертируема валута надхвърли 10 милиарда долара (външен дълг) (стр. 4 от доклада).

(...) Направените през същия период погрешни инвестиции не доведоха и не можеха да доведат до позитивно развитие на икономиката. Именно през тези години бяха изградени мощности, които днес не дават нито печалба, нито валута, но затова пък тежат като воденичен камък на шията на националната икономика. Става дума за обекти, които издържа цялото общество. През последните няколко години ние не успяхме да се адаптираме към световното стопанство. (...) Не може да не си дадем ясна сметка, че основната причина за натрупалите се деформации и кризисни явления се корени в самата същност и механизмите на командно – административната система за управление. Не е случайно, че практически всички социалистически страни се изправиха пред еднакви или сходни проблеми в икономическата и социалната област (стр. 5 от доклада).

“Социално-икономическата ситуация в България в края на 80-те години образно можем да характеризираме като

прединфарктно

състояние

(стр. 8 от доклада). Предлагаме ЦК да постави пред МС и съответните фирми въпроса за цялостна технико-икономическа оценка на състоянието и перспективите на губещите и нискорентабилни предприятия, а също и на предприятия, които произвеждат нискокачествена или нетърсена продукция…да се набележат конкретни мерки за тяхното стабилизиране, а ако това се окаже невъзможно-да се пристъпи към цялостното им реорганизиране или прекратяване в предварително договорен срок. (стр. 12 от доклада).

Откровено и категорично Петър Младенов признава, че командно- административната социалистическа планова икономика

и нейната тежка

индустрия са

банкрутирали

Че огромни държавни средства са инвестирани погрешно в мегаломански индустриални проекти, които произвеждат загуби и тежат на цялото общество. И че тези предприятия трябва да се закрият, ако не могат да се реорганизират. За съжаление, докладът на Петър Младенов бързо бе забравен, а партийните функционери на БСП и

до днес

продължават да

втълпяват мита

за мощната

социалистическа

индустрия,

която демократите разсипали и продали за стотинки.

2. Смяна на системата (1990 г - 1996)

Бавно, тежко и мъчително тоталитарната комунистическа система се заменяше с демократични социално - обществени отношения и пазарно стопанство. Принудително - с битка за всяка по-съществена промяна.

Съпротивата беше огромна, защото през шест от първите седем години след вътрешно-партийния преврат на Десети ноември 1989 г. бившите комунисти управляваха страната. И те трябваше да сменят системата – своята социалистическа система с демократична система и своята централизирана държавна икономика с частна пазарна икономика. Вместо да стартира незабавно основните пазарни реформи, както направиха всички други бивши социалистически държави, вместо бърза и мащабна приватизация, съчетана с дълбоко пазарно преустройство, Българската комунистическа партия преименувана в социалистическа (БСП) започна с имитация на демократични и пазарни действия,

експериментира

своеобразна

“Перестройка” която дори в родината ѝ – Съветския съюз, вече се беше провалила и продължи да се надява, че кошмарният сън ще свърши. Резултатите не закъсняха. Нов официален държавен фалит – правителството на Луканов обяви мораториум върху външния дълг и спря да го обслужва. В опит да ограничи повсеместния стоков дефицит и липса на елементарни стоки, въведе купонна система за основните хранителни продукти и лимити за горивата, както и режим за ползването на ел. енергията.

(Очаквайте продължението)

* Муравей Радев е народен представител в 37, 38 и 39 НС и финансов министър в правителството на Иван Костов 1997-2001 г.

Той разказва за скритите и явните истории около драматичните събития през зимата на 1996-97 г. и как се стигна до тях.
Нека припомним - през 1994 г. БСП печели парламентарния вот с предизборния лозунг “Да спрем разрухата!”. Премиер става Жан Виденов. БСП печели и местните избори през 1995 г., Клара Маринова, тогава говорител на БСП, гордо размахва оцветената в червено карта на България.

Първите две години от управлението на БСП минават сравнително спокойно. Но некомпетентната финансова политика на кабинета “Виденов” довежда до тежка финансова криза.

През есента и зимата на 1996-1997 г. в страната се вихри хиперинфлация. Средната работна заплата главоломно пада. През февруари 1997 г. достига 5–6 щатски долара.

На 4 ноември 1996 г. във в. “Дума” излиза открито писмо на 19 членове от ръководството на БСП с искане за оставка на Виденов като министър-председател, озаглавено “Жан, иди си с мир”.

На 21 декември се провежда 42-ият конгрес на БСП. Виденов подава оставка и като премиер, и като лидер на партията. За неин председател е избран Георги Първанов.

Оставката на правителството е гласувана на 28 декември на извънредно заседание на 37-ото народно събрание. Хардлайнерите от БСП настояват партията да състави нов кабинет. Започват масови протести в цялата страна.

На 10 януари 1997 г. е организирано протестно шествие пред Народното събрание. Сградата е обкръжена, някои от протестиращите щурмуват сградата. При сблъсъците има и ранени.

Събитията на 10 януари отказват БСП от опита да състави второ правителство и отваря пътя към предсрочни избори, които през април 1997 г. са спечелени от СДС.