- Един от туристите под връх Ботев загина

- Спасител: Казах на двете момчета от Варна, че е безумие да поемат по този маршрут, 3 часа по-късно разбрах, че едното е починало

Падане от 300 метра доведе до смъртта на турист в местността Жълтец под връх Ботев на Стара планина на 2 януари. Други петима полетяха по заледените улеи в района, но като по чудо останаха живи. И това - само в рамките на денонощие.

А спасителната акция продължи над 11 часа. Вятър и мъгла спряха в неделя спасителите, които трябваше да свалят тялото на загиналия. Те ще се върнат за него след два дни, когато времето се оправи.

Загиналият бил

известен

варненски

диджей,

пише сайтът “Морето”, а в социалните мрежи заваляха съболезнования.

“Групата е съставена от 12 спасители от Сопот, Карлово и Калофер. В момента горе всичко е заледено, има гъста мъгла и бурен вятър. Нямаше смисъл да рискуваме здравето на спасителите”, обясни шефът на Планинската спасителна служба Емил Нешев. Акцията можеше да приключи за час и половина, ако разполагахме с хеликоптер, добави той.

България няма спасителен хеликоптер от 2019 г., а пари за нов бяха отпуснати чак през тази.

Никога не е имало толкова много случаи за кратко време в един планински район, твърди шефът на ПСС.

Първият сигнал за пострадал турист под връх Ботев бил получен от спасители от Троян още на 1 януари. Двамата били на преход от връх Купата към връх Ботев. Успели да намерят човека и да го свалят до местността Мазането, откъдето бил откаран в болница.

На 2 януари около обяд в ПСС бил получен сигнал и за паднал турист в района на връх Млечен чал. Трима спасители тръгнали към пострадалия и му оказали първа помощ.

Междувременно млада жена се обадила, че приятелят ѝ е паднал в заледен улей по трасето на кабела. Планински спасител от отряда в Калофер, който бил в района, стигнал до пострадалия и оказал първа помощ. Докато помагал на момичето и приятеля му да се спуснат надолу по пътеката, спасителят видял как

други двама

туристи

внезапно

изчезнали

Върнал се назад и установил, че единият е паднал в улей. Вторият при опит да му помогне пропаднал след него. Спасителят оказал и на тях първа помощ и ги извел до лятната пътека за връх Ботев.

Пряк очевидец на случващото се оказал кметът на Априлци Тихомир Кокенски, който бил в хижа “Плевен” със семейството си.

“Между 14,30 и 15 ч забелязахме, че настана суматоха. Хижарят се разтича с бинокъл. И двете групи са били предупреждавани от хижаря, че екипировката им не е подходяща. Въпреки това предприели изкачване. Вярно, че в събота планината беше прекрасна - слънчево, приятно. Но да го гледаш през прозореца, а не да тръгнеш по леда”, разказа Кокенски пред bTV.

Приблизително по същото време двама туристи, които вървели от заслон “Ботев” към хижа “Добрила” претърпели инцидент. Единият се подхлъзнал в района на връх Жълтец и след падане от около 300 метра загинал на място.

“С колега срещнахме двете момчета на билото преди връх Млечен чал. Разбрахме, че са от Варна. Направи ни впечатление, че са доста неподходящо екипирани за терена. Попитах ги къде са тръгнали с тези тънки обувки. Дори и лятно време преходът е доста дълъг. Около пет минути

ги убеждавах да

се откажат, тъй

като нямат котки

и пикели

Единият се отнесе с недоверие, гледаше ме иронично и каза: “Ние ще пробваме да стигнем до връх Жълтец” и ако не стане, тогава ще се върнем”. Отговорих му, че това е безумие, но не ме послушаха. След три часа научих, че едното момче е загубило живота си”, разказа планинският спасител от Троян Момчил Кинов.

28 спасители от Троян, Ловеч и Калофер са участвали в транспортирането на пострадалите туристи.

Шест часа

траяло

пренасянето им

с носилки,

каза още Кинов. Било изключително трудно заради заледения терен и силния наклон. Спасителите периодично се сменяли, тъй като ръцете им отмалявали. Над 11 часа продължила цялата акция.

Според шефа на ПСС Емил Нешев причините за инцидентите са комбинация от надценяване на собствените възможности, липса на информация и на опит при тръгване по маршрутите.

“Освен това планините са пълни с хора, явно те търсят възможност да се раздвижат и да имат по-активен начин на живот, което също води до такива инциденти”, смята Нешев.

“Стара планина често взема жертви, а ние всеки път повтаряме едно и също на туристите - да се качват само при хубаво време, да бъдат екипирани добре. Да знаят къде отиват и какво искат да направят. Да се движат само по пътеките и да спазват правилата за безопасност. В планината често стават аномалии и затова всички трябва да бъдат особено внимателни”, посочи кметът на Калофер Румен Стоянов.

Двама от пострадалите били откарани в ловешката болница с политравми, казаха от Бърза помощ. Третият бил прегледан в болницата в Троян, състоянието му било добро и си тръгнал.

В неделя обаче единият от пациентите със счупен глезен бил транспортиран до София по настояване на близките му. Вторият - с луксация на рамото, е откаран по негово желание в ортопедията на плевенска болница. И при двамата има тежки охлузвания, но няма опасност за живота им, съобщи д-р Румяна Нановска, директор на болницата в Ловеч.

“Топлото време и силният южен вятър са превърнали снежната покривка в писта за бобслей. През деня снегът се топи, нощем ниските температури го полират в гладък лед като на пързалка”, каза Христо Сливков, началник на спасителния отряд в Троян.

“Има хора, които отиват на балкан като на война с нагласата, че ще влязат в сражение, от което ще са победители. Но все пак упорството им да победят планината ми е необяснимо. Петимата спасени туристи са извадили невероятен късмет. При такива падания трудно се оцелява”, уточни той.

Емил Нешев, шеф на Планинската спасителна служба: Нужни са 6 бази, за да спасяваме до 1 час

- Г-н Нешев, защо България не разполага със спасителен хеликоптер?

- Защо няма, трябва да го коментират други. Акцията от 2 януари още не е приключила, защото отложихме търсенето на тялото на загиналия поради лошото време. Всичко можеше да приключи в рамките на час и половина, ако имаше работеща система. Разбира се, човекът нямаше да оживее, но всички останали, които бяха жестоко травмирани, можеха в рамките на един час да бъдат в болница и да им се спестят страшно много мъки, болки и притеснения - на близките им и на тях. Над 26 планински спасители нямаше да си рискуват здравето и живота повече от 11 часа. Това всъщност означава липсата на спасителен хеликоптер. Планинското спасяване с въздушна линейка е само частен случай на всички приложения на една добре работеща HEMS система в България (Helicopter Emergency Medical Service). За това става дума. Когато има такъв тежък инцидент, който налага бърз и щадящ транспорт на пострадал от труднопроходима местност до лечебно заведение, е необходимо прилагането на т.нар. златен час, което е стандарт в света. Сравнете златния час с 11-те часа и в крайна сметка какво означава липсата на хеликоптер.

- Стандартът прилича на необходимата реакция при инсулт.

- Точно така. Първите 3 часа са най-важни. Не се ли приложи определено лечение в рамките на първите 3 часа, нещата си отиват. Крайно време е да се появи поне идея като управленско решение, като желание в България такова нещо да се случи. Всички приказки за единия хеликоптер, за който се говори цяла година и за който се казва, че ще бъде евентуално наличен през 2023 г. ,са недостатъчни.

- Защо?

- Един хеликоптер няма да свърши никаква работа. По изчисленията и сметките на специалистите, които се занимават с такава дейност, би трябвало да има поне 6 бази. Страната трябва да е разпределена на 6 зони, като водещо в определянето на местоположението на тези бази е точно правилото за златния час - от точката на базата да можеш да стигнеш в рамките на половин час до пострадалия и в следващия половин час да го доставиш в медицинско заведение.

- Къде трябва да бъдат тези бази?

- Има много възможности. Държавата трябва да вземе решението, всичко останало би било спекулация. Държавата трябва да има визията и желанието да го направи.