Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Отдавна се създават вируси, за да се атакуват раси, нации и възрастови групи

“168 часа” започва поредица, посветена на научно-техническото разузнаване. В нея ген. Тодор Бояджиев, който е бил резидент на България в САЩ и зам.-директор на външното ни разузнаване, ще разкаже от първо лице колко необходима ни е сега такава структура, как това звено бе създадено, какъв бе приносът му за българската икономика и защо бе екзекутирано.

Първата половина от трудовата ми кариера - от 1963 до 1977-а, премина по линия на Научно-техническото разузнаване (НТР). Практически аз съм от първите кадри на НТР и през 1972 г. вече бях зам.-началник на това важно разузнавателно направление.

Биографията на НТР започна преди шейсет и една години и продължи един пълноценен трудов цикъл от трийсет и една години.

Ще се опитам да маркирам основните моменти от неговата биография - раждане, прохождане, детство, юношество, възмъжаване, утвърждаване и екзекуция.

Някой ще каже, че достатъчно е писано по темата.

Не мисля!

Може да прозвучи парадоксално, но точно днес, когато човечеството е изправено пред изключителното изпитание в борбата с коронования вирус и с планетарната пандемия, НТР има важна роля. И в редица държави тя по всяка вероятност се изпълнява като

неотложен национален приоритет

Не и в България. По простата причина, че това важно разузнавателно направление, вместо да се реформира и да бъде съобразено с новите условия на променящи се обществени отношения, просто бе екзекутирано.

В предлагания материал ще обясня достатъчно подробно какво имам превид, но ще се опитам с няколко изречения да активирам мисловния ви процес още в самото начало.

При обществена система, следваща принципите на пазарното стопанство и свободната конкуренция, очевидно държавна институция, съществуваща единствено на гърба на бюджета, който се формира от заплащаните от всички данъци, може да работи само по задачи, представляващи общ национален интерес.

Трябва ли да се интересуваме как и защо се появи вирусът? Дали раждането му е резултат на естествен процес, или има човешка намеса?

Знаете ли, че в задачите на НТР, и то не само на българското, още през миналия ХХ век имаше сериозни задачи в областта на вирусологията?

Знаете ли, че преди няколко десетилетия вече се правеха опити за създаване на вируси, които да атакуват отделни раси, нации, етноси, възрастови групи?

Трябва ли държавата да знае коя ваксина носи реален резултат

и коя носи само неимоверни приходи за "изобретателя" и "производителя" и неоправдани разходи за държавата?

Важно ли е да се знае, че от дадена ваксина не само няма полза, а може да причини и вреда?

Очаквате ли някой да си го признае

и да ви го съобщи, или трябва да търсите пътища сами да придобиете тази информация?

Трябва ли да се помогне на националния научен потенциал в опитите му да създаде наша ефективна ваксина?

Фирмите обслужват своите интереси, като създават свои звена за фирмено разузнаване и контраразузнаване. Разбира се, това може и трябва да става в рамките на закона и нормалната "бизнес етика". Но тук говорим за неща, които

надхвърлят конкретния фирмен интерес и засягат

въпроси като национална сигурност, здравеопазване на нацията, подпомагане на важни иновативни изследвания и още, и още.

Именно по тези причини шефът на френското разузнаване адмирал Пиер Лакост заяви в края на миналия век, че през новото столетие "Разузнаването ще е част от съвременната бизнес култура!".

Именно затова днес е толкова важно да си припомним какво представляваше българското научно-техническо разузнаване. То се ражда на 1 декември 1959 г. Един обикновен зимен ден преди 60 години. И тогава е вторник, но

като че ли нищо особено не се случва

Не го отразява и откритата преди две седмици Българска национална телевизия. И няма как да го направи, защото то е едно "незначително" раждане, при това тайно! На този ден в структурата на българското разузнаване се появява ново звено. То е най-малкото възможно и не фигурира дори и в секретната блок диаграма на Първо главно управление - ПГУ-ДС отделение "научно-техническо разузнаване". Щатът му е само няколко бройки и назначените са трима-четирима оперативни работници от други звена на управлението. Общото между тях на старта е, че имат дипломи от технически вуз.

Появата на новото звено не е плод на екзотично хрумване на ръководството на разузнаването. Напротив. То е изпреварващ поглед в бъдещето с отчитане на два съществени фактора, които ще започнат да се проявяват по-осезаемо едва след няколко години.

Първият от тях е ясно дефиниран и отразява убедеността, че в хода на водещата се Студена война

една от съществените

битки ще бъде в икономическата

и научно-техническата сфера. Още тогава бе отчетено, че създадената от Запада организация за експортен контрол - КОКОМ, не е схема за икономически санкции, а на първо място е инструмент за водене на икономическа война.

В секретни документи на ЦРУ

този факт се признава едва през 1991 г., като се дава дефиниция на понятието: "Икономическата война е продължение на политиката, насочена към отслабване на икономическата база на противника. Стратегическото ембарго, дефинирано като рестрикции върху експорта на стратегически стоки, не е нищо друго освен инструмент за водене на икономическа война. Естествената политика, която ще последва, ще бъде нарушаване на търговските връзки с Източна Европа".

Не по-малко интересен е и "премълчаният" мотив за това "раждане". Колкото и парадоксално да звучи за някои, то е мотивирано и от съществуването на СИВ - Съвета за икономическа взаимопомощ, и възприетия принцип на "международното социалистическо разделение на труда".

На 25 януари 1949 г. е обявено създаването на СИВ.

Едно от важните наследства на ранния период в дейността му е Софийският принцип, възприет на сесията на организацията, проведена през август 1949 г. в България. Той радикално отслабва правата за интелектуална собственост, като прави технологиите на всяка страна достъпни за другите срещу номинална такса. От това, естествено, се възползват по-слабо индустриализираните страни от СИВ, и по-специално технологично изоставащият Съветски съюз за сметка на Източна Германия и Чехословакия, и в по-ниска степен Унгария и Полша. Действието на този принцип отслабва след 1968 г., тъй като става ясно, че той обезсмисля новите изследвания, а и самият Съветски съюз притежава все по-конкурентни технологии.

През декември 1961 г. на сесия на СИВ са одобрени "Основни принципи на международното социалистическо разделение на труда", в които се говори за по-близка координация на планове и за "концентриране на производството на сходни продукти в една или няколко социалистически страни". Въпреки че

Съветският съюз призовава за тясна икономическа интеграция,

той вече няма силата да я налага. Всички източноевропейски страни - членки на СИВ, увеличават търговския си обмен със Запада повече, отколкото помежду си. В рамките на международното соцразделение на труда партньорството все по-често придобива "здравословния" характер на прикрита, но яростна конкуренция за парче от баницата. И в тази скрита битка непрекъснато нараства ролята на научно-техническото разузнаване - сътрудничество с "братските служби" за обмен на информация. Разбира се, не и в секторите, в които се конкурираме. Включително активизиране на разузнавателната дейност в развитите капиталистически страни, но не за водене на икономическа война с тях, а за печелене на предимство в конкуренцията с партньорите в СИВ.

В тази надпревара България има предимството, че е изпреварила с няколко години партньорите в създаването и развитието на своето НТР. Прохождането като всяко начало е трудно. Първите стъпки - нестабилни и неуверени. Базата е на кота нула.

Няма наследена агентура,

няма помощен сътруднически апарат, няма разработени прикрития в страната, да не говорим зад граница. Няма изградени канали за реализация на евентуално придобитата информация. Няма система за дефиниране и приоритетно подреждане на целите и задачите. Няма яснота къде ще ги решаваме. Но има яснота как. А това "как" минава през решаването на всичко изредено.

Логично бе да се стъпи на нещо известно. Като начало това бе българската диаспора зад граница. Тя бе най-добре изучена по простата причина, че след 9 септември

приоритетната насока за работа

на разузнаването

е била по линия на "вражеската емиграция".

Първите успехи на новосъздаденото миниатюрно звено идват именно там. Оказва се, че най-добре изученият контингент с евентуални възможности по линия на НТР е в Австрия. Сравнително лека агентурно-оперативна обстановка (АОО), страна с възстановена индустрия и с модерни за времето си технологии, особено в областта на химическата промишленост. Затова и първите успехи на НТР са, че помага за развитието на наше производство на качествени бои и лакове.

Самото детство на НТР, колкото и да не им се иска на някои да го чуят или признаят, е свързано със съветското разузнаване. Нямаше време сами да откриваме велосипеда. Руснаците го бяха открили още през 30-те години на миналия век. Те бяха натрупали огромен опит, който им позволи още по времето на Втората световна война да не допуснат съюзниците да постигнат пробив в ядрените технологии и да се превърнат в следвоенния период в противник, диктуващ развитието на света от позиция на силата. Имаше защо да се изучава руският опит, още повече че ни се предоставяше сравнително безкористно.

Защо използвам условността "сравнително"? След промените, започнали преди 30 години, упорито се налагаше тезата, че

българското разузнаване е било придатък на руското,

че е работило под чужда диктовка и контрол. Няма да влизам в дискусия по темата, но ще посоча само един неоспорим факт.

Основният руски принос, особено в началния период, беше при специализираната подготовка на кадрите за нашето НТР. През 1960-а заминават на двугодишна подготовка първите трима, през 1963 г. - група от петима. От 1965-а това вече е концентрирано в 10 месеца и е завършващ етап на подготовката, която осигурява създадената наша собствена разузнавателна школа.

И тук е любопитният факт: нито един от подготвящите се в руската школа млади български разузнавачи не пътува под собствената си самоличност. И до днес си спомням първия си задграничен паспорт, в който нямаше име или дата, която директно да разкрива истинската ми самоличност. Защо ли ръководството на българското разузнаване е отишло на тази практика, ако беше придатък или под контрола на руското разузнаване?