Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Китай или как се преодолява коронакризата с "Изкуството на войната"

Държавите от Източна Азия са пример, че правителствата се справят по-добре, отколкото пазарът

Страната залага на науката и ударно инвестира в нови технологии

Държава с административно управление над 3 хиляди години, където все още се четат две настолни книги, едната от които е "Изкуството на войната" на Сун Дзъ, определено не е за подценяване. Тя не само има голям шанс да изпревари Запада. Болезненият въпрос днес е дали след коронакризата ще успеем някога да ги стигнем.

В момента всички без Китай и азиатските тигри се борят с безпрецедентната ситуация и изкуственото поддържане на икономиките

на повърхността. С щедри ръце се вземат и раздават милиардни заеми, тъй като те ще се плащат някога.

Още по-изненадващо е, че докато всички останали потъват, Китай, от който тръгна SARS-CoV-2, сякаш е в бързата писта за изпреварване. Последните прогнози на Световната банка са, че икономиката на Поднебесната империя ще нарасне с 1,6% през тази година, докато световната икономика като цяло ще се свие с 5,2%. Само през

последното тримесечие

ръстът е 4,9%

Вносът се увеличи с 13,2, а износът с 9,9%.

Защо Китай расте, а останалите потъват?

Отговорите са няколко и не са лесни. Чрез репресивната държава Пекин за месеци овладя коронакризата. Вторият е, че централното планиране позволява прецизно насочване на икономиката в желаната насока. И докато в Западния свят отпуснатият от държавата ресурс се краде в различен процент и скорост, то репресивната държава в Китай не допуска подобни разхищения. Прекалено много хора са загубили живота си заради подобни практики и останалите дори не си помислят за такива отклонения.

Строгите карантинни мерки и технологиите за проследяване на населението и болните изглеждат чудовищни и репресивни на западняците, но дадоха резултат. Кабинетът в Пекин се възползва от ситуацията и задели стотици милиарди долари за големи инфраструктурни проекти, предложи парични стимули, за да тласне потреблението и най-вече туризма.

Приоритетите днес

са ново поколение информационни и комуникационни технологии, цифрови инструменти за управление, роботика, океанско оборудване, високотехнологични кораби, изследвания в Космоса, енергоспестяващи умни превозни средства, разработка на нов тип материали, селскостопанско оборудване, биологично активни вещества и високоефективно медицинско оборудване.

През миналата година за иновации и наука

бяха отпуснати 322 млрд. долара,

а тази година сумата ще е още по-голяма. Оттук нататък през следващите 5 години тя ще е 2,5% от БВП на страната. По-голям е процентът само в Израел и Южна Корея.

САЩ, разбира се, надменно се присмяха на първия приоритет за разработка на електронни компоненти и обявиха, че спират износа на чипове и оборудване за Китай. Резултатът - Китай обеща през следващите 6 години да задели 1,4 трилиона долара за изграждане на високотехнологични промишлени отрасли - от мобилни мрежи до нов тип технологии с изкуствен интелект. Целта е ясна - независима от САЩ индустрия.

Сумата е толкова привлекателна, че вече 13 000 фирми са се регистрирали като кандидати по тази програма да произвеждат чипове и проводници. Най-впечатляващото е, че те доскоро са се занимавали с морски продукти и с авточасти.

Как е възможно толкова бързо да се пренастроят?

"Много просто - казва запознат. - Всяка компания, която има досег с химията или със сглобяването на части, много бързо може да пренастрои производството си." На въпрос тази практика не може ли да се въведе и в Европа, отговорът бе повече от обезкуражаващ.

"Ако в ЕС обявите 1 млрд. евро за каквато и да е цел, веднага ще се появят множество "специалисти", които ще ги откраднат дори без да разберете. А в Китай това е невъзможно - всички добре помнят

колко милиардери загубиха живота си

и защо."

Неслучайно тези дни, когато собственикът на ,,Али Баба“ милиардерът Джак Ма пожела да пусне акции на стойност 3,7 трилиона долара, Си Дзинпин го привика и му забрани, за да не застраши финансовата стабилност. За всеки друг богаташ по света това би било нещо нечувано, но Ма само се усмихна и прие съвета на мъдрия китайски президент.

В момента неговата стратегия е акциите на големите технологични компании да остават в ръцете на китайски инвеститори и на държавата. От тази гледна точка борсовата мегаоперация на Джак Ма е проблем.

От началото на коронакризата

Си Дзинпин умело

се възползва

от прогнозите, че юанът се е сринал и Китай ще рухне заради вируса. Зад завесата в първите месеци на локдауна той продава американски ценни книжа, за да финансира изкупуването на безценица на акции на китайски технологични гиганти на световните борси. Смята се, че Китай вече си е върнал доста над 40% от тях, при това на най-ниски цени.

Техните огромни печалби в размер на милиарди, вместо да отиват в ръцете на западните акционери, след кризата вече ще остават в Китай.

Тоест, досегашните акционери са загубили стойността на акциите, а сега те гонят старите си нива. Но вече са в китайски ръце. От тази гледна точка Джак Ма, колкото и да иска да прибере 3,7 трилиона от борсите, няма как да го постигне, без да играе заедно с менторите си в китайската компартия.

А те се справиха чудесно, като се има предвид, че се възползваха от кризата и точно когато китайският външен дълг бе най-евтин, те го изкупиха на безпрецедентно ниски цени. Дребен щрих на този фон е, че Китай се запаси

с евтин петрол

за 5-6 месеца напред.

Откъде Китай е знаел, че ще се справи с коронакризата? Откъде е знаел, че ще има достатъчно пари в брой?

"Всяка година страната се справя с десетки вируси и коронавируси, този просто засегна цял свят", каза запознат.

И ако някой се чуди как Китай много скоро ще изпревари останалия свят, това ще стане на гърба на

ракетата 5G

Докато светът се чуди как да не фалира, Китай инвестира в 700 хил. базови станции за 5G и осигури пълно покритие на тази услуга в Пекин, Шенжен и съвсем скоро и в Шанхай. Междувременно вече над 180 млн. абонати се радват на високоскоростния интернет.

Благодарение на тази технология страната ще изгради първите интелигентни градове, първото умно управление на водите, отпадъците, въглеродните емисии, замърсяването на въздуха, мониторинг на трафика и какво ли още не.Само на 100 км югозападно от Пекин започна изграждането на подобен град с площ от 2000 кв. км, който ще е поне три пъти по-голям от Ню Йорк. Идеята е Сюнан да

разтовари Пекин

и да спре разрастването му. По план в новия град ще бъдат концентрирани промишлеността и финансите, но той ще има едно уникално предимство - ще има статут на свободна икономическа зона, която сама ще договаря правилата за търговия с другите държави и китайските региони.

Очевидно тези огромни градове не могат да бъдат управлявани без да се събират данни от цялата инфраструктура. Основната цел е така да се управляват не само потоците, но и да се подобри контролът над замърсяването на въздуха. Известно е, че Пекин започна да взема мерки от момента, в който праховите частици в градовете станаха толкова много, че се налагаше дни наред да се прекратят промишлените дейности, за да може да се диша.

Неслучайно Китай, който е замърсител номер едно на планетата, обяви амбициозна програма да ликвидира парниковите газове и емисиите въглероден диоксид в рамките на следващите 40 години. Но това ще е още по-лесно, защото този процес ще се наблюдава с милиарди сензори, чиито данни ще се обработват в суперкомпютри и всяка грешка или аномалия ще може да се отстранява. На свой ред инженерите ще подобряват технологиите и системите, за да изчистят околната среда.

Благодарение на 5G вероятно ще има самоуправляващи се транспортни средства и

най-вече автомобили Сензорите им събират огромно количество данни - те следят движението, условията, времето, температурата, GPS координатите и т.н. Без предаване и обработка на цялата информация в реално време тази технология е невъзможна, а тя може да стъпи единствено на базата на скоростния 5G интернет.

Китай разчита, че с него ще има здравеопазване от ново поколение, тъй като медицинското оборудване ще работи на принципа на интернет на нещата. Плановете на Пекин са селските райони и отдалечените от градовете села, където няма здравни заведения на ниво, да получат качествени медицински услуги чрез свързаността. С тези технологии се смята, че операциите от разстояние ще станат ежедневие.

Логистиката в Китай също ще е на различно ниво с новите технологии. Купувачите ще могат да следят доставките в реално време, примерно храните откъде са взети, на каква температура са съхранявани, спазени ли са всички хигиенни мерки, вкл. по време на транспорта и т.н.

Търговията също ще се промени с навлизането на интернет на нещата. Самото отчитане ще става чрез сканиране, четци, NFC (радиочестотна безконтактна комуникация – б.р.), като стоките ще изпращат сигнали къде се намират.

В интернет ще са не само мобилните телефони, компютрите и таблетите, а и ежедневните предмети, хранителни продукти, всичко, около което минаваме в градовете.

Искаме или не,

Китай ще е лидер в този процес,

който ще създаде нови бизнес възможности, нови услуги и приложения, които ще предлагат сложни IoT системи и обработката на тези данни в бази информация, която ще осигури по-чисти, безопасни и проспериращи градове.

Другата ракета, с която Китай рязко изпреварва останалия свят, са икономически зони като Шънчжън, които са неустоими за чуждите капитали. Досега принципът в тях бе инвеститорите да влагат ресурси и технологии, а нископлатените китайци да им връщат готов продукт. Сега обаче китайската компартия сменя модела. Китай има технологии, ресурси и може да предлага готови продукти, като акцентът вече няма да е износът, а вътрешният пазар. Той вече е достатъчно богат, заплатите на китайците растат ежегодно и би било глупаво страната да хвърля сили да търси нови пазари за експорт, когато разполага с най-многолюдния. Самата зона Шънчжън ще бъде обединена с Хонконг и Макао в глобален технологичен хъб. На Хонконг е отредена ролята и на финансов и банков хъб, чрез който Поднебесната империя иска да засили проникването си в останалите азиатски държави.

В основата на това безпрецедентно възстановяване обаче ще е науката. Нещо, което

Западът често пропуска

Неслучайно един от най-известните професори в Лондон Бизнес Скул Робърт Уейд казва: "Данните и фактите от страните от Източна Азия ни показват, че при някои обстоятелства правителството може да насочи пазара към по-добри индустриални резултати от свободния пазар".

На 22 септември Си Дзинпин събра на конференция топучените на Китай, за да им каже, че "трябва да развиваме науката и технологиите в ширина и дълбочина, за да отговорим на авангарда на световната наука и технологии, основното бойно поле на икономиката, основните национални нужди и живота и здравето на хората".

Затова кабинетът започва реформата на системата за научни и технологични иновации, за да подобри още повече средата, в която се раждат големите изобретения.