Вестоносците на фалшиви новини с ярка рашистка окраска обикалят предизборно телевизиите и ръсят цитати подобно на маоистите от прословутия цитатник на Великия кормчия, наизустяван и рецитиран от всеки китайски другар без право на отклонение от текста. Правоверните рашисти повтарят по същия начин неверните твърдения за настоящето и миналото, надявайки се повечко хора да им повярват.

Изкривяват истината до степен, че обявяват чер(ве)ното за бяло. Ето някои факти от рубриката "Направи си срам"- защото е направо срамно нормален човек да си причини сам този срам да се хваща на рашистката въдица с червейчето (на съмнението, което би трябвало да бъде допуснато и до най-гладките мозъци).

Да вземем лъжата (им), че НРБ била по свободна и независима отколкото е днес България- предварително се извинявам на всички за баналностите, но не мога да измисля нищо по-оригинално от истината, известна на всички, които се интересуват от нея и особено на онези от нас, които са били достатъчно възрастни по онова време, за да помнят.

НРБ беше 100 процента проекция на съветската окупация. БКП никога нямаше да управлява, ако не беше три годишната пряко съветска окупация, заменена с косвена още 42 години.

НРБ не беше просто съветска колония. Беше най-покорната колония на москва в Европа. Толкова добре е известно, че не би трябвало да си хабя клавиатурата да твърдя такава очевидност.

Ако има нещо близко истината, че тук нямало съветски бази, за разлика от другаде в съветската колониална империя, то обяснението е доста позорно. Нямаше нужда от пряко военно-милиционерско съветско присъствие по простата причина, че местната диктатура имаше пълното доверие на съветските окупатори, възложили функциите да туземните си касапи да поддържат съветския ред в българската губерния.

Всъщност НРБ беше една военно-милиционерска база на СССР, простираща се на 111 000 клм. кв., плацдарм за война на СССР с Южния фланг на НАТО.

Цялата Народна армия беше част от Одеския военен окръг, т.е. част от съветската армия.

В МНО, в ГЩ на армията, на ВВС и централния команден пункт в Бояна, както и в командването на ВМС, командваха съветски офицери. Такива имаше и в най-секретните военни поделения на ракетни войски. За кабинетите на съветските надзорници на МВР в сградата на министреството, да не говорим. Такива имаше и в предприятия, смятани за важни за съветската ни метрополия.

Служил съм 2 години в под. 60620 в Сливен, споделящо ограда с командването на Трета армия, наричана бойна. При другарите генерали и полковници отвъд дувара непрекъснато се разпореждаха съветските им началници. Благодарение на тях така и не лежах в гарнизонния арест. Бях обвинен в политическо престъпление, защото съм казал, че е идиотско да ме карат да се подстригвам до кожа точно преди да ме пуснат в годишен отпуск (чак на 23-тия месец от службата)- т.е. подразбирало се от протеста ми, че другарите от Политбюро са идиоти, защото те са наредили да се спазва тази мярка...

Само че в гарнизонния арест в центъра на града килиите бяха обзаведени на кабинети за "гостуващи" (господстващи) висши съветски офицери и за мен нямаше място сред тях.

В НРБ най-тежкото политическо престъпление беше антисъветизма. Беше немислимо някой да призове самоубийствено НРБ да напусне СИВ или Варшавския договор-не само от телевизионния екран, но и на селския мегдан.

В НРБ "дружбата със СССР" беше като "слънцето и въздуха за всяко живо същество". Лозунгът от времето на съветския гражданин Георги Димитров беше вездесъщ.

Правителствата на НРБ се управляваха от съветски граждани ( Димитров, Червенков, Гриша Филипов, че и Луканов след това). Живков беше изключение в това отношение, но компенсираше с изключителна любвеобилен към началника си Брежнев, когото целуваше страстно в устата и комуто предлагаше на тепсия България като съветска република. Толкова беше любвеобвилен, че искаше целия български народ да бъде като него, да се прегърне със СССР и да се претопи в мечешките му прегръдки.

По съветски образец жителите от българската провинция бях закрепостени по родните им места и можеха да си изпросят мечтаното софийско гражданство само ако положат тежък и дългогодишен труд в предприятия, като металургичния гигант в Кремиковци, отровен подарък за столицата и нейните околности от СССР, построен за целите на безумния милитаризъм, изискващ огромен добив на желязо и чугун за производство на бронетранспортьори в умопомрачителни количества ( докато на пазара нямаше дори елементарни бебешки колички).

Десетки хиляди българи бяха изпращани да учат или работят в метрополията СССР, каквато е имперската практика за асимилиране (съветизиране в случая) на населението в поробените от империята държави.

Дори при пътуване за СССР ( по работа или с цел образование) българските граждани трябваше да получават изходна виза (сертификат за благонадеждност), какво остава за пътувания в други държави, вкл. "братски" социалистически. Българските студенти нямаха право да напускат града ( москва) без специално писмено разрешение от милицията.

На границата на СССР автоматчици принуждаваха пристигащите от България пътници да слизат от влака за проверка на вагоните. Разхождаха се по покривите им, душеха с кучета под тях и тарашеха купетата. Търсеха ...бегълци от България ( и Румъния) в СССР, ако щете вярвайте.

Българските студенти, за които съветските ни владетели изпращаха негативни отзиви до своите български слуги, биваха незабавно отзовавани като висша форма на наказание (например за разлика полските им колеги, които откровено се занимаваха с бартерна търговия и никак не наблягаха на ученето).

Самите български студенти се "радваха" на всеобщо презрение от местното население просто защото са чужденци и си позволяват да говорят на чужд език помежду си. Това не пречеше на местните девушки да се опитват да оплетат в мрежите си българин с цел брак и емигриране извън великия СССР.

Всичко това и още много от същото не е никаква тайна. Въпреки това рашистите бълват лъжата за НРБ като "по-независима" и "свободна" от днешна България, в която същите се ползват от всички демократични права за забогатяване ( вкл. чрез депутатски заплати), сдружаване, пътуване и псуване от телевизионните екрани срещу западната ориентация на България, призовавайки да се прегърнем с държавата, която официално е обявила страната ни за вражеска.

Очевидно разчитат на късата ни памет и на невежеството на своите подобия, внушавайки им, че гонят дългосрочната цел да вземат по демократичен път властта. И защо?

За да им върнат онази "справедлива" и "независима" НРБ като им/ни отнемат постижението да сме част от най-проспериращата част от света, към която са се борили да се присъединим истинските български възрожденци във времето.

Подобен стремеж, противен на българското Възраждане, говори за истинско израждане на българския национален идеал.

*От фейсбук