Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Грешки имам, престъпления - не, казва Живков в последния си работен ден

Накичен с ордени, Джуров проронил сълза, докато Тато черпи Политбюро с вино, коняк и луканка. В същото време събарят Берлинската стена

Танковата бригада в Горна баня и Вътрешни войски край “Горубляне” са в готовност да действат

Грешки имам, престъпления – не." Това заявил Тодор Живков в последния си работен ден преди падането си от власт пред трима от бившите си приятели от отряда "Чавдар" - Йордан Йотов, Димитър Станишев и Добри Джуров. Знаел, че към онзи момент те вече са в групата на заговорниците срещу него.

Извикал ги на среща в кабинета си в бившия Партиен дом, в който сега заседават депутатите, на 9 ноември 1989 г. към 16,30 часа – половин час преди заседанието на Политбюро, където ще подаде оставка. Според наблюдатели

се надявал да предотврати падането си от власт,

въпреки че от юли месец знаел за подготовката за свалянето му по инструкция от СССР.

Първи при Тато влязъл Йордан Йотов. Още от вратата бил посрещнат с директния въпрос: "Абе, Джуров какво се е разшетал?"

За координацията между членовете на Политбюро и секретарите на ЦК отговарял Начо Папазов,

така че генералът нямал работа да снове между кабинетите. Йотов обаче се придържал стриктно към подготвяния план и не признавал нищо. Заявил, че Добри Джуров е честен революционер и ако прави нещо, то е само за добро. Тогава Тодор Живков заповядал да извикат генерала и международника Димитър Станишев.

Пред "шефа" тримата партизани от отряда "Чавдар" спазвали приетия към онзи момент етикет. Генерал Джуров, накичен с всичките си пагони, дори проронил няколко сълзи, като чул, че управлявалият 33 години генерален секретар на ЦК на БКП ще подаде оставка. Това разказва в спомените си съветникът на бившия Първи Костадин Чакъров.

В същото време танковата бригада в Горна баня е била в готовност да реагира по заповед на уж разчувствалия се военен министър.

Висшите кръгове

на Държавна

сигурност обаче са в противоположния лагер.

Те знаели какво се случва и също са могли да се задействат. Вътрешни войски, които са се намирали до "Горубляне", са били в готовност, но не са задействани.

Тодор Живков е виждал, че губи

въпреки уверенията на Милко Балев, че милицията е на негова страна. Знаел, че битката в Политбюро вече е приключила. А тя задава тона.

Сутринта той се опитал да получи подкрепа от приятелите си от ловната дружинка Георги Джагаров, Ангел Балевски и Пантелей Зарев.

Искал да разбере ще може ли да разчита на тях на пленума. Вярвал, че щом сам е подбирал членовете на ЦК, би трябвало да са лоялни към него. Но и от събратята по лов не чул нищо обнадеждаващо. Преди това последователно се видял с министъра на образованието Александър Фол и заместник-председателя на Министерския съвет Григор Стоичков. Той не бил запознат със заверата и поискал "човекът от народа" да не бърза с оставката си. В съседен кабинет премиерът Георги Атанасов изпаднал в ужас и се завтекъл при Живков, за да го убеди все пак

“да не работи

срещу себе си”.

След това бившият Първи се оттеглил за редовната си обедна почивка, препоръчана в дневния му режим от лекарите от Правителствена болница от години. А в 17 ч. влязъл да ръководи за последен път заседанието на Политбюро, за което знаел, че "ще го предаде".

Още при влизането си бай Тошо решил да ги изпревари, за да не се налага да го свалят принудително. Заявил пред всички, че още преди година поставил въпроса за оставката си, която не е приета, но вече било абсолютно наложително тя да стане факт.

Изтъкнал напредналата си възраст и множеството си ангажименти, а страната се нуждаела от по-млад лидер.

Предната година наистина разиграл сцена с оставката,

но Политбюро не я приело, защото той всъщност нямал такова намерение.

Само двама души от присъстващите 17 го подкрепили – Милко Балев и Димитър Стоянов. От заседанието отсъствал Гриша Филипов, който се върнал от Чехословакия на следващия ден. "Има и друго мнение, другарю Живков", казал Балев и започнал да възхвалява шефа си как без него държавата не може. А Димитър Стоянов обявил, че е изненадан: "С мен никой не е разговарял. Защо да не дочакаме конгреса, на който да направим промяната?"

Но всички останали оценили действието на генералния секретар като "пореден акт на далновидност", както самият той си знаел. Подкрепили оставката, в резултат на което Милко Балев и Димитър Стоянов също променили мнението си.

Последвал логичният въпрос кой да бъде наследникът. Тодор Живков предложил Георги Атанасов, който обаче веднага си направил самоотвод и издигнал кандидатурата на Петър Младенов. Това било подготвяно от месеци. И така – в 19,45 часа, заседанието приключва. Тодор Живков извикал в кабинета си Петър Младенов, Добри Джуров, Георги Атанасов и Андрей Луканов. Поръчал коняк, вино и луканка, за да почерпи.

Петър Младенов отказал и

поискал уиски.

На веселбата Тодор Живков направил последен опит да се спаси. Шегувал се как и в бъдеще ще си пият заедно кафето. Всички се съгласявали, но знаели, че това няма да се случи. Докато купонът в кабинета на бившия Първи течал, германски младежи събарят Берлинската стена – символа на разделението между Изтока и Запада.

Процесът по разпад на соцблока е тръгнал и нищо не може да го спре. Прибирайки се в резиденцията си в Банкя, Тодор Живков казва на медицинската сестра Ани Младенова:

“Това беше последният

ми работен ден”.

Може би затова още от сутринта той се появява облечен в тъмен официален костюм в Партийния дом, в който днес заседават депутатите. Бившият Първи сякаш предчувствал, че съвсем скоро ще се раздели с властта и всички привилегии, които му дава тя, разказват очевидци.

Влизайки в сградата и качвайки се до огромния си кабинет с асансьора, запазен само за него, няма как да е знаел, че часове по-късно ще падне и символът на социализма – Берлинската стена. Но дори преди този паметен момент събитията във всички страни в соцлагера не предвещавали нищо хубаво за тогавашната управляваща класа. Затова, когато в 9,00 ч. на 9 ноември 1989 г. извикал съветниците си на неформална оперативка, изглеждал като буреносен облак. Те не били изненадани – бившият Първи се допитвал до тях почти всеки ден. Не очаквали обаче да го видят в подобно състояние, тъй като дотогава Тодор Живков винаги се е владеел изключително добре и успявал да не показва какво го вълнува.

На този ден през цялото време

слушал разсеяно и не успявал да се концентрира

върху разговора. Бил вглъбен в собствените си мисли. А и "момчетата" не можели да му кажат нищо, с което да го зарадват. Налагало се по няколко пъти да повтарят едно и също, преди шефът им да чуе какво му говорят. "Кощунствени" приказки, че социализмът си отива, разбира се, не са могли да си позволят. Затова му казват завоалирано, че хората навсякъде в комунистическия лагер не са били готови точно за този тип социализъм, който се е случил. "Мисля, че и у нас, в България, се получи точно така", заключил Тодор Живков.

На следващия ден – 10 ноември, той е свален от всички постове в партията и държавата.