Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Тръмп повтори сюжета на Никсън

Докато чакаме с притаен дъх да узнаем кой ще е новият американски президент, много хора се питат – а на нас тук какво ни пука? Има ли разлика за нас дали ще е Тръмп или Байдън?

Може и да има. Например Тръмп притиска европейците да харчат повече за отбрана и затова България предплати 8 изтребителя F-16. Четох, че обещали безплатно 2-3 употребявани, но при президент демократ това може да се размине.

От друга страна, Тръмп е

първият американски президент от кажи-речи половин век,

който не започна нова война. Преди него Обама даде тласък на демократичните промени в Либия и Сирия, и то без да спира демократичните реформи в Афганистан и Ирак. Отработи си Нобеловата награда четирикратно.

Преди Обама, Буш-младши прегази Афганистан и Ирак. А преди това Бил Клинтън вразуми с бомби Сърбия и освободи Косово от православието. Една "умна ракета" даже уцели покрив в Горна баня, американското посолство плати ремонта и за бонус ни приеха в НАТО на промоция.

Преди Клинтън, през 1991 г. Буш-старши освободи Кувейт и с ритници прибра Ирак в границите му, но остави на сина си да довърши демократизацията на Багдад. Също както 20 века по-рано римският император Веспасиан оставил на сина си Тит Флавий да довърши потушаването на бунта в Юдея и да умиротвори Ерусалим.

Сега е много на мода величието на американската империя да се сравнява с величието на Рим. И ето какво пише по въпроса известният исторически писател Том Холанд:

"Римляните вярваха, че те са най-морално извисените хора на света. Как иначе да се обясни размерът на тяхната империя? Но те знаеха, че величието на Републиката има своите рискове. Да го обиждаме би означавало да предизвикаме гнева на боговете. Затова римляните се стараели да отхвърлят всякакви обвинения в употреба на груба сила и да настояват, че

те са завоювали своята империя изцяло в самозащита.”

С други думи, за една световна империя войната в чужбина е морален императив. Въздържанието от война е неморално. Затова доброто общество има морални основания да не приема Тръмп.

Тръмп нарушава имперския морал кажи-речи всеки месец. Неотдавна в. "Ню Йорк Таймс" обнародва, че Путин предлагал на талибаните в Афганистан премия за всяка американска глава. Това му съобщил анонимен източник от тайните служби. Тръмп си направи оглушки, не нанесе ответен удар по Кремъл и сега на последния дебат Байдън му натри носа. Какво да го правиш – пацифист. Овца във вълча кожа.

Ако външнополитическата максима на президента Теодор Рузвелт била "Говори тихо, но носи голяма тояга", то

принципът на

Тръмп е “Крещи бомбастично, но носи морков”

В горещото лято на 2017 г. той заплаши Северна Корея с "Огън и гняв, каквито светът още не е виждал". Аха-аха да развърже кучетата на войната. Но после се срещна лично с пълничкия севернокорейски лидер и за малко да се разцелуват. В резултат Северна Корея не си наряза ракетите, но поне спря да ги изстрелва над Япония.

Няколко пъти Тръмп уж замахна с тоягата, а поднесе моркова. Ястребите още го чакат да въдвори демокрация във Венецуела. Миналото лято той одобри удар по Иран заради свален дрон, но в 12 без 5 го отмени – не било редно да убива хора заради смъртта на една машина.

Възмутен, съветникът по националната сигурност Джон Болтън си хвърли оставката и наплюнчи молива да пише книга. Както е известно, Джон Болтън е от отбора на Буш-младши и има лични заслуги за войната срещу Ирак през 2003 година. Той бе препоръчан на Тръмп от влиятелната фамилия Буш (младши, старши и брат), като част от политическа сделка.

Фамилията щеше да помогне на Тръмп да оцелее, а в отговор Тръмп щеше да слуша Болтън. Но щом Болтън затръшна вратата огорчен, дълбоката държава пак изрови томахавката. Скоро тръгна процедура по импийчмънт на президента, а Болтън издаде книгата срещу Тръмп. Заради една отменена бомбардировка.

До президентството на Буш-младши (2001-2009 г.), се смяташе, че

демократите се правят на гълъби на мира, но се оказват ястреби,

те започват войните. И обратното – републиканците говорят като ястреби, но се въздържат от сериозни конфликти. Едните са вълци в овча кожа, другите – овце във вълча кожа. Най-ярки представители на втората школа бяха президентите Никсън и Рейгън, които първо заеха свирепи пози, но после се прегърнаха с врага.

Демократът Хари Труман на думи бе пацифист, но му се наложи да води Корейската война. През 60-те години демократите Кенеди и Джонсън също се правеха на гълъби, но те разпалиха Виетнамската война.

През 1969 г. на власт дойде републиканецът Никсън – предпоследният, който си въобрази, че може да взема решенията. От началото възприе "теорията за лудия човек" – блъфира, че се кани да започне ядрена война. Но после остави полуострова на комунистите, размрази леда със СССР и се сприятели с Китай.

И Тръмп, и Никсън са републиканци

И двамата отказаха войната, и на двамата не им простиха.

Никсън подаде оставка през 1973 г., малко преди да го "импийчнат". Тръмп бе импийчнат през декември миналата година, но през февруари т. г. републиканският Сенат го оправда.

Историята се повтори почти буквално. Разкритията и срещу двамата тръгнаха от вестниците "Уошингтън Пост" и "Ню Йорк Таймс". В случая с Никсън източникът на информацията бе анонимен, но по-късно се разбра, че е ФБР. В наше време пак ръководството на ФБР скалъпи партенката, че Тръмп бил руски агент. И пак го пробута на "Уошингтън Пост" и "Ню Йорк Таймс".

Разликата е, че Никсън наистина бе виновен за скандала "Уотъргейт" и информацията на "Дълбокото гърло" (както се разбра след години, това бе зам.-директорът на ФБР), бе достоверна. Докато компроматът срещу Тръмп, пуснат в медиите пак от ФБР, се оказа чиста партенка.

И в двата преврата бе замесен легендарният репортер Боб Удуърд от "Уошингтън Пост". През 1973 г. той се срещаше с Дълбокото гърло под мостовете и тичаше да хване вестникарския график. През септември 2020 г. пак Боб издаде книга, която заби нож в гърба на Тръмп – тайните служби отрано го предупредили колко опасен е коронавирусът, но той го скрил от народа и над 200 хиляди американци си заминали по негова вина. Този геноцид стана гвоздеят на предизборната кампания срещу Тръмп – първият президент от половин век, който не започна нова война…