Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Отровата на змиите - сладка и полезна за артрита... и по-смъртоносна от акулите и големите котки

Българският народ може и да е разединен по важните въпроси от социално-политическия живот, но види ли змия, моментално се обединява около желанието да премаже главата й с тежък камък. Умишлено екзекутираните влечуги са често срещана гледка по родните пътища. Стопаните на къщи в покрайнините на градовете или по селата могат да търпят плъхове, мишки и съсели, но щом усетят присъствието на смок в двора, моментално се юрват с мотиката да бранят имота.

Откъде идва тази ненавист към влечугите? Едва ли сме толкова набожни, че да отмъщаваме на наследниците на змията, която подлъга Адам и Ева да опитат от ябълката на греха и така да навлече хилядолетни премеждия на човешкия род. Мнозина са човеците по тази земя, които изпитват инстинктивно отвращение, когато видят гърчещото се тяло, но при тях по-логичен би бил инстинктът да избягат, а не да убиват. А най-простата истина за змиите е, че те не питаят лоши чувства към хората, a напротив, помагат, грижейки се за намаляване на популацията на вредните гризачи.

„Това ни е добре известно!“ – ще отсекат мнозинството от читателите на списание „Космос“, но ерудираната публика не бива да пренебрегва факта, че хората продължават да гледат с недоверие и открита враждебност към змиите.

Затова и д-р Красимир Христов се оказва изключително полезен човек. Хасковлията в продължение на 30 години изучава змиите и въз основа на своите наблюдения създава амбициозен научен труд, събрал всички негови познания по темата.

„Започнах да се занимавам със змии още като студент в Тракийския университет и някак като на шега им отделих 30 години от живота си. Преимуществено съм изучавал отровни змии, защото винаги са били по-интересен обект за изследване по простата причина, че са по-трудни за проучване. Сложно и опасно е да работиш с жива отровна змия. При нас така се получи, че разучавахме предимно живи и това ни позволи да научим доста повече неща за тях“, разказва зоологът. Именно страстта му да изучава влечуги в разцвета на развитието им го довежда до доста опасен рекорд.

„Имам на сметката си 12 ефективни ухапвания от отровни змии.

Осем са от пепелянка, две от усойница, едно от източна щитомуцунеста змия и едно от уракоанска гърмяща змия. Всичките се случиха по време на работата ми в терариума. Най-сериозни са били ухапванията от пепелянка. Четири пъти съм лежал в болницата. Но при първия удобен момент съм си тръгвал, защото ми беше скучно и не можех да издържа цяла седмица да „пазя“ болничната стая. При един от сериозните инциденти си тръгнах на втория ден и се върнах в лабораторията при моите питомци. Хората ми се чудеха, но рискът винаги е бил част от нашата работа“, казва още опитният херпетолог.

Целият материал четете в "Космос"