Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Посолството на Азербайджан: Безредиците в Сумгаит са организирани от арменските националисти

Ужасяващите кланета и измъчвания на хора продължават три дни, на четвъртия Горбачов изпраща армията, за да изсели арменците

По повод на статията в "168 часа" "Как Ленин и Ататюрк взривиха конфликта в Карабах и избиха 1,5 млн. арменци" азербайджанският посланик д-р Наргиз Гурбанова реагира с писмо до редакцията, че изнесените исторически и правни факти са неверни. Особено заради използването на обвинението "геноцид" за 1988 г., без да има някакви обяснения или доказателства за случилото се в азербайджанския град Сумгаит. Според нея продължаващата агресия на Армения срещу Азербайджан, окупацията от Армения на една пета от територията на Азербайджан, етническото прочистване, извършено от Армения на тези територии, в резултат на което над 1 млн. цивилни в Азербайджан са станали бежанци от Армения или вътрешно разселени лица (от окупираните територии).

"Докато в резултат на разследването е разкрит истинският характер на безредиците в Сумгаит и е доказано, че инцидентът е предварително уговорена провокация, организирана от бившия КГБ и арменските националисти", пише в писмото г-жа Гурбанова - цялата позиция на посолството на Азербайджан виж по-долу.

Ето малка част от дискусията по този въпрос в Конгреса на САЩ: "Само седмица преди избухването на насилието арменците от Нагорни Карабах гласуваха за обединяване на региона с Армения - началото на карабахското движение. В дните непосредствено след това гласуване азербайджански цивилни и местни служители в град Сумгаит проведоха митинги, призоваващи за "смърт за арменците". През нощта на 27 февруари 1988 г. арменските жители в Сумгаит са били обект на изнасилване, осакатяване и убиване безразборно. Призивите за помощ от арменци бяха пренебрегнати от местната полиция и градските власти. Журналистите бяха изключени от района. Насилието бушува три дни, преди съветските войски да успеят да сложат край на погрома.

По-късно очевидци на ужасяващите кланета свидетелстват, че нападенията са били планирани, тъй като цивилните граждани са събрали оръжия и изходите от градовете са били блокирани предварително, за да се предотврати бягството на арменците. Домовете на арменци бяха маркирани, така че азербайджанските тълпи да могат лесно да ги разпознаят.

За съжаление, извършителите на погрома успяха да постигнат крайната си цел - да прогонят арменците. Опасявайки се от повече насилие, арменците избягаха от Сумгаит. По-късно същата година се случи още един антиарменски погром в Кировабад, Азербайджан - от 21 до 27 ноември, което също принуди стотици арменци да избягат от региона. През януари 1990 г. насилствени тълпи бяха насочени към арменската общност в столицата на Азербайджан - Баку.Ако искаме да спрем бъдещите кланета, трябва да признаем тези ужасяващи събития и да гарантираме, че те няма да се повторят. (...)

Този месец отбеляза и 10-ата годишнина от отвратителното убийство на лейтенанта на арменската армия Гурген Маргарян в учебен лагер на НАТО в Будапеща от Рамил Сафаров, лейтенант от азербайджанската армия. Сафаров използва брадва, за да убие Маргарян, докато спи. След като е осъден за убийство от унгарските съдилища, той е преместен в Азербайджан, където веднага е помилван и е посрещнат като герой. Няколко служители на правителството на Азербайджан приветстват действията на Сафаров като патриотизъм. Това е неприемливо и международната общност трябва да държи Азербайджан отговорен за това."По време на дискусията в Конгреса на САЩ са изнесени подробности за престъпленията и оттогава те се наричат "Сумгаитски погром".

Факт е, че САЩ и Европейският парламент още през 1988 г. с резолюции

осъждат насилието срещу арменци в Сумгаит, Баку и други азербайджански градове. "Влошената политическа ситуация, довела до антиарменски погроми в Сумгаит и сериозни актове на насилие в Баку, сама по себе си представлява заплаха за безопасността на арменците, живеещи в Азербайджан", гласи резолюцията на ЕП.

Тези дни руският президент Владимир Путин заяви същото: "Този конфликт започна не просто като междудържавен конфликт и борба за територия, а започна от етническо противоборство. За съжаление, е факт, (...) в Сумгаит, а после в Нагорни Карабах бяха извършени жестоки престъпления срещу арменския народ. Трябва да отчитаме комплексно всичко това."

"168 часа" публикува интервю с Лариса Арустамян, която е сред оцелелите арменци в Сумгаит. Тя от първо лице разказа за ужаса там и как в продължение на три дни през януари 1988 г. арменци са избивани и измъчвани от азербайджанци.

Нито полицията,

нито армията идват на помощ на бедстващото население. На четвъртия ден Михаил Горбачов изпраща армията, за да изсели арменците. Оттогава тяхната мотивация да се бият за Нагорни Карабах е, за да не допуснат никога повече това да се случи със сънародниците им. За да не се повтори и арменският геноцид от 1915 г., който не се признава от Турция и Азербайджан.

Той е признат от Европарламента, от Сената на САЩ, от Аржентина, Австралия, Армения, Белгия, Ватикана, Венецуела, Гърция, Италия, Канада, Кипър, Ливан, Литва, Полша, Русия, Словакия, Сирия, Уругвай, Франция, Холандия, Швеция, Швейцария, Чили, от 42 от 50-те американски щата, от различни региони в Австралия, Великобритания, Бразилия и много други. През 2015 г. българският парламент прие резолюция, че това е "масово изтребление". В Канада и Франция отричането на геноцида се наказва със затвор. Позицията на "168 часа" по конфликта за Нагорни Карабах винаги е била, че избиването на невинни азерски и арменски граждани трябва да спре.

Ето и позицията на посолството на Азербайджан: 

Посолството на Азербайджан: Безредиците в Сумгаит са организирани от арменските националисти

Целта им е да оправдаят териториалните претенции на Армения срещу Азербайджан

Eдно от най-значимите събития през последния период от съществуването на Съветския съюз бяха трагичните събития от февруари 1988 г. в град Сумгаит в Азербайджанската съветска социалистическа република. Но с цел по-добре да се разберат събитията в Сумгаит, трябва да бъде предоставен историческият контекст на събитията.

Събитията в Сумгаит не носят спонтанен характер. Осъществяването на провокацията в Сумгаит е планирано след започването на 20 февруари 1988 г. на митинги в Ханкенди/Степанакерт с изисквания за присъединяването на Нагорнокарабахската автономна област (НКАО) към Арменската ССР. Арменските националисти трябва да направят този процес необратим. Те добре разбират, че предишните методи на борба за НКАО под формата на писма и петиции са неефективни. В това се убеждават, когато безрезултатно на различни равнища се обръщат към централното ръководство през 1945, 1960, 1965, 1977 г. за

присъединяването

на НКАО към Армения. Нужни са по-активни средства за въздействие на властта. А именно - трябва да се пролее арменска кръв, за да може после този тезис да се използва по-нататък като аргумент, че срещу арменците е извършен поредният "геноцид" и по-нататъшното живеене на арменци с азербайджанци е невъзможно. Арменското ръководство, арменските идеолози шовинисти и екстремистките организации също така планират и реализират междуетнически безредици в други региони на Азербайджан, което им е необходимо като средство за организиране на мащабна

антиазербайджанска

кампания

с цел да прикрият незаконните намерения за анексия от страна на Армения и жестоките методи за постигането им като масовото изселване на коренното азербайджанско население от Армения и опитите за отделянето на регион Нагорни Карабах от Азербайджан. При избухването на събитията в Сумгаит много азербайджански бежанци намират убежище в града. Точно преди тези събития в Сумгаит, на 22 февруари, двама азербайджански младежи са убити от въоръжени арменски националисти в района Аскеран.

На 26 февруари централният площад в Сумгаит беше пълен с протестиращи срещу убийството на гореспоменатите двама азербайджанци, извършено на 22 февруари 1988 г. Тази акция на протеста е подстрекавана към безредици от арменските екстремисти и агент-провокатори.

Нападенията на домове и други жестоки действия се осъществяват въз основа на предварително старателно подготвен списък на жители и план под ръководството на нееднократно осъждания Едуард Григорян, арменец по произход и жител на град Сумгаит. Арменците, които са били нападнати, са лица, които са отказали да изплащат дарения за тайните арменски комитети “Крунк” и “Карабах”, чиято цел бе да отделят регион Нагорни Карабах от Азербайджан.

Защо Сумгаит беше

точка на събитието?

В сравнение с Баку местоположението на Сумгаит (към този момент там живеят 18 хиляди арменци, което е 7% от населението на града) е много по-благоприятно за организиране на събития, контрол над пътищата и запазване на цялостната ситуация под контрол. Освен това близостта на Сумгаит до Баку го направи по-подходящ за превръщането му в арена на сблъсъци и за да се стартира последвалата антиазербайджанска пропаганда.

В навечерието и по време на безредиците в самия град Сумгаит и около него имаше достатъчно количество от личния състав и техника на вътрешните войска на Министерството на вътрешните работи на СССР и отбранителни сили, но те не предприеха

никакви

превантивни мерки,

за да държат ситуацията под контрол.

С цел разследване на тези безредици Генералната прокуратура на СССР възбуди наказателно дело. Създадена е специална оперативно-следствена група начело със следователя по особено важни наказателни дела Владимир Галкин, която се състои от 231 следователи и от същия брой оперативни работници от различни части на СССР. В резултат на разследването на Генералната прокуратура на СССР става известно, че безредиците отнемат живота на 32-ма души, от които 26-има са арменци, а 6-има са азербайджанци. Наказателният съд осъжда 92-ма души на продължителен затвор, а един от тях е осъден на смърт. Но още от първите дни на съдебното производство става очевидно, че обвиненията, повдигнати срещу повечето азербайджанци, са фалшифицирани. В интервю за списание "Новое время" тогавашният председател на Върховния съд на СССР В. Теребилов се оплаква от натиска върху съда от страна на висшите партийни служители и настоява

съдът да бъде независим

Разследването показва, че определена група хора е силно заинтересована от инцидентите в Сумгаит. През януари 1989 г. Александър Катушев, заместник на главния прокурор на СССР, пристига в Сумгаит и настоява за приключване в кратки срокове на законовото съдебно производство срещу задържаните. Трябва да се отбележи, че въпреки специалния контрол и цензурата на СССР върху фото- и видеозаснемането фото- и

видеозаснемането

на събитията са направени с предварително установено записващо оборудване и веднага след това тези материали са изнесени извън територията на СССР и широко разпространени от арменските лобистки организации като част от пропагандата срещу Азербайджан.

По време на размириците лидерът на престъпната банда Едуард Григорян проявява особена жестокост по отношение на арменците и е напълно разпознат от сестрите арменки Меджлумян, върху които е извършил насилствени действия от сексуален характер.

На Е. Григорян

е наложено наказание

лишаване от свобода, но след разпадането на СССР е преместен в затвор в Армения, откъдето незабавно е освободен. Съгласно текущото разследване в Азербайджан той е обвинен в преднамерено убийство с отегчаващи вината обстоятелства, групово изнасилване и други тежки престъпления. Съгласно присъдата трябва да е подложен на арест и е обявен за издирване от Интерпол. Но Е. Григорян е под попечителството на разузнавателните служби на Армения и продължава да живее на свобода на територията на трета държава.

С решение на Генералната прокуратура на Азербайджан от 19 март 2010 г. пет наказателни дела, образувани във връзка с масовите безредици в Сумгаит на 27-29 февруари и впоследствие приключени, са възобновени и обединени в едно наказателно дело, а разследването е поверено на оперативно-следствена група, състояща се от следователи и оперативни работници на прокуратурата, Министерството на вътрешните работи и Министерството на националната сигурност. Оценката и анализът на събраните от тази следствена група доказателства потвърждават, че безредиците в Сумгаит са

провокация срещу Азербайджан, организирана от арменските разузнавателни служби и Комитета за държавна сигурност на СССР.

Арменските идеолози и подкрепящите ги представители на висшия ешелон на властта на СССР добре разбират, че претенцията за отделяне на регион Нагорни Карабах от Азербайджан е обречена да бъде призната за незаконна от Конституцията на СССР, и затова прибягват към тази провокация, за да оправдаят идеята на невъзможността на по-нататъшното съжителство на арменци и азербайджанци, да осъществят насилствено депортиране на азербайджанското население от Армения и да дискредитират Азербайджан.

Въпреки че

събитията в

Сумгаит се използват

от Армения

и нейните лобистки организации като преднамерена пропаганда и дезинформация срещу Азербайджан, благодарение на мерките, предприети от правителството на Азербайджан и базирани на факти, следствени материали, обосновани с неопровержими доказателства, свидетелстват, че безредиците в Сумгаит са организирани от арменските националисти и техните привърженици, за да оправдаят териториалните претенции на Армения срещу Азербайджан.