По повод статията в "168 часа" "Фаталната грешка на Ленин с Ататюрк убива 1,5 млн. арменци" и видеоклипът "Как Ленин и Ататюрк взривиха конфликта в Карабах и избиха 1,5 млн. арменци", турският посланик Айлин Секизкьок реагира с писмо до редакцията, че те са неверни. Факт е, че Турция не признава арменския геноцид от 1915 г.

Той е признат от Европарламента, от Сената на САЩ, от Аржентина, Австралия, Армения, Белгия, Ватикана, Венецуела, Гърция, Италия, Канада, Кипър, Ливан, Литва, Полша, Русия, Словакия, Сирия, Уругвай, Франция, Холандия, Швеция, Швейцария, Чили, от 42 от 50-те американски щати, от различни региони в Австралия, Великобритания, Бразилия и много други. През 2015 г. българският парламент прие резолюция, че това е "масово изтребление".

През 2004 г. Канада първа прие закон, че отричането на арменския геноцид е наказуемо. Две години по-късно френският парламент прие Закон за криминализиране на отричането на арменския геноцид. Според него всеки, който не го признава, ще бъде лишен от свобода.

Ето и позицията на г-жа Секизкьок:

Смятам, че тези публикации целят отново да насочат вниманието към Турция и да осъществят очерняща пропаганда срещу нашата страна в период, в който Азербайджан по легитимен начин се опитва да си върне окупираните от Армения територии, установени и от международното право, и период, в който арменската страна извършва военни престъпления, избивайки невинни цивилни граждани.

Наред с гореизложеното и предвид правото на обществеността да получава независими и безпристрастни новини, излагам становището си относно съдържанието на публикациите:

По време на този период, в който Първата световна война е в действие, турците, арменците и другите народи изпитват огромни страдания. Той трябва да бъде разглеждан от всичките му страни и към паметта на многобройните жертви трябва да бъде показвано с еднаква чувствителност уважение от всички.

Използването в публикациите на юридическото понятие "геноцид" по едностранчив начин, в несъответствие на юридическите факти и дори на хронологията на историческите събития, е неоснователно и е плод на голямо невежество.

Смятам, че неверните изрази, съдържащи се в публикациите, хвърлят сянка върху свободата на обществото да получава независими и безпристрастни новини.

Основателят и първи президент на Република Турция Мустафа Кемал Ататюрк е почитана от всички цивилизационни нации личност както като военачалник, така и като държавник. Неговият девиз "Мир в страната, мир в света" има своето място в историята. Качествата му са много добре познати и в България, където в периода 1913-1915 г. е служил като военен аташе. Той е и архитектът на приятелството между Турция и България. Подобни неоснователни атаки срещу Ататюрк поставят в комична ситуация единствено авторите на тези твърдения.

Съществуват безброй академични и научни изследвания, чрез които бихте могли да достигнете до достоверна информация за Войната на независимост, спечелена под командването на Ататюрк.

От друга страна, международното право и юриспруденцията подкрепят нашата теза, че изразът "геноцид", който е юридическо понятие, не може да се използва в контекста на периода на Първата световна война.

В тази връзка "Решението Перинчек" на Европейския съд по правата на човека от 15 октомври 2015 г. представлява важен повратен момент по отношение на даването на необходимия отговор на злоупотребата с историята и правото за политически цели. Европейският съд по правата на човека утвърди съдебната практика, установена с "Решението "Перинчек" и посредством единодушно взетото решение по делото "Мерджан и други срещу Швейцария" от 28 ноември 2017 г., което е със същото съдържание.