Дрогирани затворници колеха и изтезаваха, разполагаха с адресите на арменците

Принуждаваха бащи да гледат изнасилванията на децата

Лариса Арустамян е сред оцелелите арменци от клането в азербайджанския град Сумгаит през 1988 г. Погромът започва организирано на 27 февруари, като преди това населението е настройвано, че арменците живеят по-добре, в по-удобни апартаменти и винаги получават по-добри работни места. След 4 дни, в които арменците са избивани и измъчвани по улиците, съветският лидер Михаил Горбачов организира транспорт, за да могат да напуснат града. Много от тях се заселват в Арцах, наричан от азерите Нагорни Карабах. Лариса избира да живее в България.

- Г-жо Арустамян, какво е вашето обяснение за сегашния конфликт в Нагорни Карабах?

- От 1995 г. живея в България. Тук имам много приятели, познати, роднини. Всички питат

защо започна отново войната за Арцах,

за какво става въпрос. Всичко започна много отдавна, още през 1988 г. Тогава Сумгаит бе в Азербайджанската република, част от СССР. Всичко, което знам, мога да го разкажа като очевидец. Говоря като свидетел на тези събития. Макар че минаха 30 години, за мен това са неизлечиими рани. 27 февруари бе един обичаен ден. В града живеехме арменци, руснаци, азербайджанци. Сутрин хората тръгваха по задачи и изведнъж се появиха три групи. Едните разполагаха с адресните регистрации на арменци. Започна клане на арменци. Много страшно стана. Изнасилваха млади момичета пред бащите и братята им, които бяха държани насила, за да видят това. Режеха гърди на момичета, убиваха бащи,

видях изкарани

очи на улицата

Не мога да говоря затова, трудно ми е.

Това бяха мародери, пуснати от затворите под въздействие на наркотични вещества. Нормални хора не могат да режат други хора. Центраните улици бяха в кръв, изнасилваха дъщери, видях как бащата на едно момиче се хвърли от терасата, през това време свиреше азербайджанска музика. Хората се обаждаха на Бърза помощ, на полицията, но никой не реагираше, защото всичко е било организирано.

Най-обидното бе, че в съветско мирно време

всички питаха

къде е Москва,

къде е армията? Това бяха зверства 4 дни. Азербайджан тогава се управляваше от Гайдар Алиев - баща на сегашния Илхам Алиев.

След тези 3 страшни дни нямаше наказани. Какво предложиха? Когато съветската армия дойде, събраха всички оцелели арменци, които се криеха, събраха ги в една сграда и им казаха, че има осигурен транспорт да напуснат града. Само за да изчезнат арменците от Азербайджан, създадоха се всички условия да го няма този народ.

Арменците трябваше да напуснат своите домове в Сумгаит за броени дни - с документи и сак.

Напуснаха къщи, строени с десетилетия, работа, всичко.

След Сумгаит същият разгром се повтори в Баку. В цялата република бе проведена етническа чистка, изчистаха цялата дъжава от арменци. Изгониха ги без нищо. Така се появиха първите бежанци и започна разпада на СССР.

Сега Алиев иска да освободи нашите земи, а арменците къде да идат? Армения е толкова мъничка държава, къде да идат, заобиколени само от мюсюлмански държави? На Ердоган не му трябва мъничката земя на Армения, той иска Османска империя, дай Боже, това да не е съдбата на всички християнски държави.

- Къде отидоха бежанците от Сумгаит?

- В Армения, в Арцах (Карабах - бел. ред.), ето така започна всичко, така се стигна до войната в Нагорни Карабах (1991 г. Карабах обявява независимост след референдум, Азербайджан не я приема и блокира града - бел. ред.). Причината е Горбачов. Когато едни хора

остават ненаказани, това може да се повтаря много пъти. След войната се подписа договор и 30 години хората живееха така, понякога имаше стрелби за по няколко дни.

Искам да направя паралел със сегашната ситуация - днес няма брадви, няма убийства с ножове, а със съвременна артилерия, с танкове, с ракети. На 27 септември рано сутринта мирни жители бяха обстрелвани с ракети в най-големите градове в Степанакер, Мартони и Мердакерт. Днешната война не я ръководи Алиев, а Ердоган. За Азербайджан той казва "един език две държави". На Ердоган му трябва огромна османска империя. Затова искам да кажа на хората, че мълчанието и безразличието е най-страшното. Аз съм благодарна на всички, че в този труден момент признават истината, защото

никой не е застрахован от зверското поведение над мирни жители. Днес на война тръгнаха момчета между 18 и 20 години. Те не успяха да поживеят, не успяха да създадат семейства, те умират за своята родина, за правото да съществуваме, те никога няма да отстъпят и сантиметър от тази изконна арменска земя. Тя винаги е била арменска, сега населението е само от арменци. Тези момчета воюват срещу терористи от Сирия и това вече никой не го оспорва. Нашите войници защитават Армения, която е 2 млн. души. Азербайджан е 10 млн., Турция е 80 млн., но нашият народ е непобедим. Може да ни убиват, но няма да сломят нашия дух. Дори в цял свят да останат двама арменци, те пак ще изградят нова Армения. Ние сме първата държава на земята, приела християнството. Вярвам, че Бог е с нас. Дано да има мир.

- Как се изгражда живот в нова държава?

- Дойдох в България с две малки деца. Настаних се в Смолян, около мен имаше толкова добри хора, с какво ли не ми помогнаха. Дотогава не знаех, че българският и арменският народ толкова много си приличат. Живея тук вече почти 30 години, България е моята втора родина. Много съм благодарна на българите и затова искам да разкажа истината за днешната война.

Помня времената, когато майките не искаха да пуснат децата си в казарма, а сега у нас има толкова много доброволци. Момчета тръгват с бащите си, всички мъже. Някога бягаха от казарма, а

сега всички искат

да са на фронта

Цялата арменска диаспора по света като един юмрук иска да защити своята свещена земя. А Ердоган иска Закавказието, иска Османска империя. Те не признаха геноцида от 1915 г., през 1988 г. рязаха с ножове майки, бащи, деца, сега за трети път умират нашите момчета за тази земя, която винаги е била арменска.

ПОЗИЦИЯ

Президентът на Азербайджан Илхам Алиев: 

Ние умираме на нашата земя, а Армения е окупатор

Пред "Русия днес" Илхам Алиев заяви, че разчита на изпълнението на четирите резолюции на Съвета за сигурност на ООН за незабавно и безусловно изтегляне на арменските сили от азербайджанските територии. Според него "червените линии", споделени пред Минската група, са, че при никакви обстоятелства не може да се нарушава териториалната цялост на Азербайджан. Както и че при никакви обстоятелства Азербайджан няма да даде съгласието си за независимостта на Нагорни Карабах.

Според Алиев в бъдеще арменската общност и азербайджанската общност трябва да живеят и

да съжителстват мирно

на територията на Нагорни Карабах. Той смята, че това е постижимо, тъй като в други населени места на Азербайджан, включително Баку, в Русия, в Грузия, арменци и азери живеят и работят заедно и между тях няма противоречия.

Алиев твърди, че е ангажиран това да се постигне и в Карабах. "Но последиците от етническото прочистване трябва да бъдат премахнати и всички наши разселени лица трябва да се върнат в собствените си домове. Тук ви разкрих малко повече от основните принципи и от нашия подход към възможни компромиси", казва Алиев.

Според него тази война за азербайджанския народ е освободителна, а за Армения - завоевателна. Той смята, че Карабах няма своя армия и че 90% от военните там са арменци, изпратени в окупирани международно признати територии на Азербайджан. Според него не може 30 години да се

пречи на азербайджанците да стъпят на своите земи.

Алиев смята, че неговите военни се бият и умират на азербайджанска земя, а арменците умират на земя, която тяхното правителство иска да държи под окупация. Той категорично отрича и информациите на президентите Путин и Башар Асад, че на страната на азерите се бият терористи от Сирия.

Според Алиев тяхната армия е достатъчно силна и боеспособна, разполага с огромно количество безпилотни апарати и няма нужда от терористи.