Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Как президентът Уилсън спаси България във Версай

САЩ признават справедливите ни претенции и не ни обявяват война

През 1919 г., се подготвя подписването на мирния договор след Първата световна война. Слабостта на победена България, която първа слага оръжие се използва безмилостно от нейните съседи. Претенциите им са толкова големи, че поставят под въпрос самото съществуване на българската държава. Затова в началото съвсем сериозно се обсъжда план за ликвидирането на България като държава и разделянето й на три района, подчинени на Гърция, Сърбия и Румъния.
В това отношение те имат подкрепата и на Великите сили. Франция и Великобритания, чиито войски имат горчив опит от битките с нашата армия на Македонския фронт не са склонни на никакви компромиси.
Но в тази безнадеждна ситуация става истинско чудо. Появява се неочаквана подкрепа, и то от най-неочаквано място. Президентът на САЩ, които са изиграли решителна роля за победата на Антантата и оттогава се утвърждават като
първостепенна световна сила, неочаквано се застъпва за угнетената ни родина. При това неговата помощ е изцяло безкористна, защото е продиктувана от идеалистични подбуди.
Още през януари 1918 г. президентът Уудроу Уилсън е предложил план от 14 точки, в който предлага справедливо следвоенно устройство на Европа. Между тях са - "самоопределение на народите", "да няма правителство без съгласие на управляваните", "справедливост безпристрастна към всички, били те приятели или врагове и безразлично чии интереси ще пострадат"...
У нас тези принципи имат много широк отзвук - та нали българите са се били и са дали повече от 115 000 жертви на бойното поле именно заради изпълнението на тези идеали.
Народният поет Иван Вазов описва в стих възторга, който е предизвикала инициативата на големия американски държавник така:
"Кат нов Христос оттатък океана издигна ти евангелие ново, отдъхна си земята, с кръв обляна,
пред твоето миротворяще слово."
И когато на следващата година в Париж се решава дали изобщо да има България президентът е безкомпромисен, като осуетява домогванията на Венизелос, Пашич и Братиану, дори заявява, че по-скоро ще напусне конференцията, отколкото да се съгласи с подялбата на един народ със самостоятелна държава и вековно минало.
В съгласие с принципите си Уудроу Уилсън се застъпва и за защитата на българският характер и суверенитет върху Царибродско, Южна Добруджа и Беломорска Тракия. За съжаление тази достойна и безпрецедентна подкрепа и до днес остава недооценена в България и у нас няма дори един бюст на този велик държавник.
Още когато през октомври 1915 г. България се включва в световния конфликт, премиерът Васил Радославов се среща със специално изпратения от Истанбул американски дипломат Люис Айнщайн и заявява, че искаме да запазим добрите си отношения със САЩ, а целта ни е само да си вземем несправедливо отнетите с Букурещкия договор територии.
Забележително е, че принцип американците, макар и подкрепящи другата страна
не са против нашите аспирации
Това личи и от последвалите събития. И на 6 април 1917 г., когато заради германската политика на "неограничена подводна война" САЩ все пак са принудени да се включат в световния пожар, те не обявяват война на България. Заслугата е на мисионерското "българско лоби" в американския конгрес. Така след проведено изслушване във върховния орган на американската власт президента Удроу Уилсън решава да обяви война на Австро-Унгария, но не и на България.
Специалното добро отношение към нас проличава и след края на войната, когато Уилсън в своите четиринадесет точки призовава за "отношенията на няколко балкански държави една към друга да бъдат определени от приятелски съвет по историческите установени граници на вяра и националност". Българите виждат в тези декларации надежда, че САЩ ще продължат да им помагат за връщането на исконните територии.
В противовес на съюзниците си от Антантата и прекомерните желания на балканските ни съседи, които искат дори ликвидирането на българската държава, воденият изцяло от идеалистични подбуди Уилсън назначава анкетна комисия, която да проучи възможната бъдеща карта на Балканите. Комисията стига до заключението: “че анексираната от Румъния в Добруджа територия е почти със сигурност българска и трябва да бъде върната; границата между България Турция да бъде възстановена до линията Мидия-Енос, както е договорено на конференцията в Лондон; че южната граница на България трябва да бъде брега на Егейско море от Енос до Орфанския залив и трябва да следва устието на река Струма на българска територия; че окончателното разположение на Македония не може да бъде определено без допълнително проучване.”
За съжаление, когато се стига до окончателният мирен договор между съюзниците и България, президентът Уилсън вече се е завърнал в Съединените щати, където се изправя срещу ожесточената съпротива на създадената по негова идея Лига на нациите.
Делегацията на САЩ е сама в спора с
обединената опозиция
на Франция, Великобритания, Япония и Италия. Окончателният договор между съюзниците и България дава на Гърция бившите български територии по протежение на Егейско море в Тракия с обещанието, че България ще има свободен достъп до Беломорието през Солун и през Турските проливи, а Македония става част от новата държава Югославия.
Явно поставен на върхово изпитание в разгара на споровете около Версайския договор българският благодетел Уилсън претърпява инсулт. Американският сенат не приема предложенията му, а през март 1921 г. Уорън Хардинг става президент и САЩ се оттеглят в изолационизъм от европейските и балканските дела.
Въпреки че представителите на САЩ се противопоставят на такова отмъстително третиране на победените, опасявайки се, че то ще предизвика нова световна война, никой не ги чува. България завинаги губи беломорския си излаз, а румънската окупация на Добруджа е потвърдена, Македония също остава под чужда власт, а Западните покрайнини са погълнати от Кралството на сърби, хървати и словенци. Стотици хиляди българи бягат в пределите на свободна България. Но все пак главно благодарение на президента Уилсън България не само остава на картата, а дори границите й от периода след Балканските войни остават непокътнати.