Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Последното желание на проф. Хубчев, когото COVID-19 умори за 48 часа: Искам да остана тук Проф. Георги Хубчев

За 48 часа COVID-19 буквално смазва организма му

Анестезиологът, който се грижи за него до последно: Най-гадното нещо беше безсилието

Гинекологът дава шанс на хиляди жени да родят въпреки тежките диагнози

Спасява живота на 49-годишна жена, като вади 13-килограмов карцином от нея

"Брат ми, каквото и да стане, искам да остана тук и ти да ме лекуваш."

Това са едни от последните думи на проф. Георги Хубчев, който почина на 17 октомври след тежка борба с COVID-19.

Казва това на д-р Николай Игнатов, началник на отделението по анестезия и интензивно лечение в МБАЛ “Дева Мария”, който се грижи за него до последния му дъх. Двамата не са братя, но се наричали така.

“Ние бяхме приятели и

най-гадното от всичко беше безсилието,

което изпитвах - споделя пред "168 часа" анестезиологът. - Безсилие в буквалния смисъл на думата. Приложих всичките си знания и опит, но състоянието на белия му дроб беше пагубно. Влоши се много за 3 дни, преди да го интубирам в понеделник на 12 октомври.”

Обичаният и уважаван от хиляди д-р Хубчев беше началник на АГ отделението в бургаската болница. Седмица преди да се разболее, защитава професура, но официалното решение така и не стига до него. Ден след като влиза в реанимация, той е обявен за професор.

В продължение на две седмици 15 негови колеги се бориха за живота на Лекар на годината за 2019 г. Приложили и ремдесивир, но нищо не помогнало. За 48 часа инфекцията буквално смляла организма на гинеколога.

“Той беше много готин човек - посочва д-р Игнатов. - Отношението ми към него, което е породено от състоянието на духа му и от принадлежността му, ме накара буквално да жертвам собствената си безопасност, за да го спася. В интензивното отделение във всеки един момент се взема решение и понякога заради скафандрите, които носим, може да ни убегне нещо. У него го нямаше величието, че “раздава животи”. Той съчетаваше две специалности много добре - акушерство и гинекология и урогинекология. Познавам го от 10 г. Идваше като гостуващ лекар да оперира и когато стана началник на отделението, аз много се успокоих. Той е адекватен в действията и решенията си, в цялостното си поведение.

Водили сме много битки заедно в операционната,

когато една жена става майка, и не само.

Жоро беше отдаден на работата си изцяло. С него си говорехме, че трябва да започне да мисли повече за собствената си почивка. А той оперира в Бургас, пали колата и тръгва към Русе. Аз го питам: “Добре, защо бе, Жоро? Пари ли нямаш?”, а той отвръща: “Там го правя дори за без пари, защото няма кой да ги оперира. Седят и ме чакат със седмици, за да им помогна”. Тоест когато Господ те е пипнал, имаш възможност да спасяваш животи в по-голям мащаб.”

Отдаден на работата си е точното описание за проф. Хубчев. По цял ден е в операционната, а когато е извън нея, преглежда жените, на които им е останала последната надежда. Колегите му го описват като изключително добър човек. Винаги намирал път както към пациентите, така и към приближените си. За него на първо място стоял дългът му към хората.

“Той ми казваше: “Един човек идва при теб, защото има оплаквания. Ти трябва да се отзовеш и да му помогнеш, за да може, когато затвори вратата от външната страна на кабинета,

да му е спокойно на душата”

- споделя пред "168 часа" специализантката в АГ отделението Семра Алимолла. - Във всяка негова дума имаше доброта. Която и жена да влезеше в кабинета му, той й помагаше във всяко направление. Той беше такъв, неповторим като лекар. Беше стожерът на отделението и когато ми съобщиха, че е починал, се почувствах като сирак. Спомних си за деня преди да се влоши. На 1 октомври и двамата бяхме дневна смяна. Професорът цял ден беше в операции, после преглежда пациентки в кабинета си, но дори за миг не е дал знак, че не е добре или че е заразен. Нямаше никакви симптоми. Не беше отпаднал или уморен.”

Както всеки ден, и в този професорът дошъл по-рано от колегите си, за да разпредели така времето си, че да помогне на всички жени, които се нуждаят от него. През него са минали хиляди тежки случаи и той винаги подбирал правилния начин, с който да им вдъхне надежда.

“Спомням си за една жена, която дойде при него с тромбофилия - обяснява Алимолла. - Това е нарушение в кръвосъсирването и е опасно при родилки, защото кръвозагубата може да е фатална. Бяха я диагностицирали в Канада. Тя правеше опити да забременее, но там прекратяват първата й бременност, защото се опасявали, че няма да износи плода. Прави втори опит, но отново не й позволяват да роди. В София не й помагат, в Русе я връщат и тя дойде при проф. Хубчев. Той проведе всякакви консултации - със съдов хирург, с анестезиолози, направи й скенер и реши да й даде шанс мечтата й да се сбъдне.”

Онкогинекологът следи жената стриктно, но е и напълно наясно с разширените съдове, които има. Знае какво да очаква и затова, когато решава да й направи цезарово сечение в 37­38-а гестационна седмица, влиза в операционната с няколко банки кръв.

“Знаеше, че рискът е голям от кръвозагуба - допълва Алимолла. - Останалите лекари са се страхували от това и от постоперативния период, защото тогава има голяма опасност да се усложни нещо. Той знаеше как да реагира. Всички са се опасявали

да не започне масивно кръвотечение,

което не може да се овладее. За щастие, и бебето, и майката са напълно добре. Проф. Хубчев я държа повече време в отделението, за да я наблюдава.”

Друг подобен случай също завършва с щастлив край. 36-годишна жена идва в 8-ата седмица от първата си бременност със страшни болки. Тя заченала чрез инвитро, въпреки че имала и миома. Състоянието й обаче се влошило и дори била готова да направи аборт, за да се спаси. Проф. Хубчев решава да приложи иновативен метод, като премахне миомата, без да нарушава бременността.

Подходът му се увенчава с успех

и жената успява да износи плода и да роди напълно здраво бебе.

Любопитното за него е, че в операционната той бил изключително умел и същевременно с това говорел за съвсем различни неща. Колегите му недоумявали как успява да е мултифункционален, а той отговарял: “Сръчността е функция на мозъка”.

Обичал да чете за астрономията, за Космоса, за животните. Интересувал се от културите на древните цивилизации и от българската история. Затова и често говорел на тези теми по време на интервенциите.

Освен като акушер-гинеколог той бил изключително добър и в случаите с ракови образувания. Стотици са жените, на които е спасил живота. Една от тях е 49-годишната Ганка Желева, която преди няколко месеца разбира, че има огромен тумор на единия яйчник. В няколко болници отказват да я оперират, защото се страхуват да не издъхне на масата.

“Говорихме си със семейството и стигнахме до решението, че дали ще умра вкъщи, или по време на операцията, няма никакво значение, трябва да опитам да се лекувам - споделя тя. - Записах час за второ мнение при д-р Георги Хубчев.”

Жената пристигнала в болницата със силни болки и тежест в корема. Допълнително страдала от диабет, имала и хипертония, и сериозен проблем на бъбреците, което усложнявало нещата.

Заедно с екип

проф. Хубчев вади 13-килограмов тумор

с начални метастази в коремната кухина. Жената се възстановява напълно и благодари до ден днешен на лекаря, който й е дал втори шанс за живот.

“Дълбок поклон към професор Хубчев. Благодарение на него днес съм жива. Винаги ще го нося в сърцето си. Светлина по пътя му”, казва Ганка Желева.

Подобен е случаят и на Симона Михалева. През 2012 г. без никакви симтоми тя получава силни болки в корема.

“Откараха ме в МБАЛ “Дева Мария”, където веднага ме прегледа д-р Бояджиев, но реакцията му показа, че е нещо доста сериозно и ме помоли да изчакам колегата му - споделя пред "168 часа" Михалева. - До този момент не бях чувала за д-р Хубчев, който в момента в който ме погледна на ехограф, каза, че имам огромно образувание, което трябва да се оперира. Приеха ме същия ден в болницата. Лекарят имаше планирано секцио на следващия ден, но го отказа, за да ме оперира. Беше изключително сериозна интервенция и ми махнаха киста около 10 кг, която е била пред спукване. Имах късмета да бъда оперирана от него, а анестезиолог ми беше д-р Николай Игнатов. За мен проф.Хубчев е моят спасител и ще съм му благодарна цял живот.”

Загубата за пациентите и за близките му е голяма, защото медицинската гилдия се сбогува с един от най-добрите си гинеколози.