Когато на инспектор Стрезов съобщиха за току-що извършената кражба в бижутерийния магазин, той беше почти уверен, че тя е дело на пуснатия преди няколко месеца от затвора Гого Докузанов. Ето защо на местопрестъплението изпрати капитан Петров, а той предпочете да се заеме с алибито на Докузанов. След 10 минути вече беше в кабинета на директора на ТПК „Напредък“.

- Не можем да се оплачем. Изпълнителен, стриктен, съобразителен... Сработи се с колектива. Другарува с Ангел Пейчев, но за съжаление и с него не можете да се видите. Болен е от няколко дни.

Докузанов също го нямаше. Обадил се в 9 часа на директора, точно по време на оперативката, че ще позакъснее. „Другарю директор, по работа съм и до един час ще се върна... – и докато попитам къде е и защо се бави, връзката се прекъсна“ – така обясни директорът отсъствието на Докузанов.

Девет беше точно часът на кражбата, когато крадецът се е намирал в склада на магазина. А там първо нямаше телефон, това Стрезов знаеше със сигурност. И второ, значеше ли, че Докузанов е невинен и че не точно той е извършил кражбата, а някой друг, който е „работил“ по неговия маниер.

Стрезов изхвърча от кабинета на директора, без да дочака връщането на Докузанов. В 9,40 ч. той вече звънеше на вратата на дома на Пейчев. Отвори му човек по пижама. В стаята имаше още един добродушен „чичко“ с провинциални мустаци и куфарче между краката.

- Какво правихте през последния час? – попита Стрезов домакина.

- Говорех с чичо си.

- Така е – кимна утвърдително провинциалистът. – В 9 часа звъннах на вратата. Знам със сигурност, че беше девет, защото първоначално никой не ми отвори. Реших, че съм подранил, та си погледнах часовника. После чух някакъв мъжки глас отвътре и натиснах здраво звънеца, докато Ангелчо не ми отвори. Нали така, Ангелчо?

Ангелчо мрачно кимна с глава.

- И оттогава та досега седим с Ангелчо и обсъждаме семейните проблеми.

Роднината погледна часовника и реши, че му е крайно време да потегли към гарата. Взе куфарчето в ръка. От дъното на коридора Стрезов за последен път чу гласа му:

- И не се безпокой. Намерил съм купувач, и то на добра цена.

Пейчев се завърна в стаята и се отправи към леглото.

- Ще полегна.

Стрезов като че ли не го чу и продължи гласно някаква си своя мисъл:

- И ако това не е малшанс! Какво ще кажеш, Пейчев? Как можа този човек да се изтърси точно в 9 часа и да звъни като на пожар... Нервите трябва да не са ти издържали, та си хукнал да отвориш вратата, преди да свършиш докрай работата, а не само да натиснеш копчето...

- Готов съм да призная всичко – Пейчев се отказа от намерението си да ляга отново в кревата.

Кое е това „всичко“, което има да признава Пейчев?

Отговора на загадката четете в следващия брой на сп. "Космос", което ще излезе на 29 октомври.