Тези дни най-смешната "прогресистка" закачка във ФБ е, че някой се страхувал от "вагината". Става дума за тези, които не приемат идеологическата и културна рамка, в която е разположена информацията за полово образование на малки момичета в книгата "В като вагина". Смешното, разбира се, е в знака за равенство между критичното отношение към тази книжка и тъпотата на тези, които не са интелектуално дозрели да възприемат най-прогресивните тенденции на съвременния трансджендъризъм. Освен че са тъпи, последните са и "фашисти", защото лишават свои съграждани от права.

Нито съм специалист по темата, нито ме е страх от нея. Убеден привърженик съм на гражданското равенство и защитата на правата и достойнството на всички хора. Поради това съм заинтересован да се слага ясна граница между защитата на права и пропагандата на идеологическа доктрина, която цели да ревизира много важен аспект на човешката същност - естественото разделение на хората между два пола, мъжки и женски.

Известно е, че има хора, при които физиологичният пол и психологическият полов статус се разминават. Те са много малко, което не отнема правата им да живеят равноправен и достоен живот, гарантиран от обществото. Отвъд правата на тези хора обаче днес се разпростира радикалната идеология на трансджендъризма, която цели легитимиране на "свободния избор" на пол не като изключение на разменен физически и психически статус сред малък брой хора, а като "изконно право" на всеки, който просто пожелае - или избере като "модно" - "правото" да си сменя психичната и физиологична сексуална идентичност чрез флуидно пътуване през многообразни джендърни - родови предпочитания. Днес - едно, утре - друго... В единия случай става дума за правата на човешко малцинство. В другия - за "правото" на обществото да обяви за норма свободната промяна на психологическия и физическия полов статус, дори и при невръстни деца.

Според радикалния постфеминизъм аз дори нямам правото да слагам разграничителна линия между двете. Щом някой има право на малцинствена идентичност - всички имат право на малцинствена идентичност. А радикалните феминистки имат право да рекламират свободно тази трансджендърна идентичност. Всеки, който им пречи е "фашист". Или "страхуващ се от вагината"...

Няма как да стане. Ако някой има право да провежда масирани публични кампании в полза на трансджендъризма, друг има правото да се противопоставя на тези кампании, при това без да е "фашист". Защото, повтарям, той се противопоставя не на правата на определена група от хора, а на идеологическа доктрина, налагана организирано с политическа кампания, която цели да промени самата дефиниция на понятието човек. Да я промени в много важен аспект на човешката идентичност - половата идентичност, която носим по рождение. Права не можем да ограничаваме - и не бива! Срещу радикални и антихуманни идеологии имаме право да се борим. Нещо повече - задължени сме да се борим в защита на хуманността. Хайде сега, подкарвайте ме - от какво ме беше страх...?

От фейсбук