Смътно си спомням, че по времето на моята младост, Пабло Ескобар беше Супер Звезда. Без да имам ясната представа защо. Имах привилегията да се запозная донякъде с живота му от първа ръка информация и това, което разбрах за себе си е, че 1. той е бил смесица от народния тип човек, който е почнал от нищото и не е забравил, от къде е излязъл - построил е цял квартал в родния си Медеийн за бедните, пътища, стадиони /защо всички мутри имат синдром за стадиони?!/, 2. гениален Маркетир, който де факто не е бил в нарко бизнеса, а в Логистичния бранш /защото не се съсредоточил в производството, а в логистиката на продукта!/, 3. смел мъж, взимащ смели и мъдри решения, и 4. Дявола! Защо Дявола - защото ЕГОТО при него е доминирало! Той е бил, както готов да дари 1 милиард на бедните, така и да взриви самолет със стотици невинни хора вътре, да залага бомби на всеки ъгъл, на търговската, където през уикенда се разхождат предимно майки с деца, само и само, за да постигне целите си и Егото му да е поласкано - да му се окаже Уважение! Та, си мисля, колко са прави Светците, когато казват, че пътя към Бог е СМИРЕНИЕТО. В "Адвокат на Дявола" какво прави Ал Пачино на края? Съблазнява младия адвокат Киану Рийвс като му погъделичква Егото!
Няма значение какво и колко сме постигнали! Не сме ли успяли да смачкаме Егото си, битката е загубена и всичко е провалено.
Добрутро неделнешки!