Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Разкрития за българската азбука

Нашите земи - родина на три азбуки

Българската азбука отново е във фокуса на общественото внимание. Нова законодателна инициатива има за цел да я утвърди като национално културно достижение.

Но извън споровете дали кирилицата трябва да се нарича славянска или българска азбука (за тях четете на стр. 4-5), България може да се гордее, че е единствената страна в света, в чиито земи са създадени поне три писмени системи. Друго забележително постижение - по волята на съдбата именно заради България, а не заради някоя друга страна, в която се използва, от 1 януари 2007 г. кирилицата стана третата

официална азбука

на Европейския съюз

заедно с латинската и гръцката.

Най-старата писмена система е Дунавската, която датира още от неолита от преди 7000 г. - с тази новина излязоха редица наши издания преди няколко години. Сериозни учени, които вече от години говорят за “Дунавска цивилизация” и “Дунавска писменост”, са убедени, че тази писменост

предхожда египетската и шумерската

Според тях става дума за единна цивилизация, развила се в дунавската долина и просъществувала в периода между 5500 и 3500 г. пр.Хр. на територии, които днес се намират в Гърция, България, Сърбия, Словакия, Румъния и Хърватия. Тяхната теза съдържа и известна доза локален патриотизъм, защото обявява тъкмо Европа, а не Близкия изток за люлка на човешката цивилизация.

За Дунавската писменост, процъфтявала до края на IV хилядолетие пр. Хр., много изтъкнати изследователи предполагат, че сложните комбинации от прости геометрични единици върху глинените таблички вероятно са изразявали вече

абстрактни мисли, чувства, митове, а може би дори и представи за преходността. Има предположения, че тази най-древна писменост е повлияла и при формирането на по-късните писмености на древния свят, появили се в долината на Нил и Близкия изток около 2 хилядолетия по-късно.

Opигинaлнитe фopми нa нaй-дpeвнaтa пиcмeнocт ce paзвили oт пo-paннитe дeкopaтивни мoтиви. Te били нaнacяни въpxy пpeдмeти cъc cимвoличeн xapaктep. Cpeд нaй-пoпyляpнитe, знaкoви oбpaзци нa тaзи пиcмeнocт ca извecтнaтa плoчкa oт Гpaдeшницa oт кpaя нa нeoлитнaтa eпoxa, пeчaтът oт Kapaнoвo, тaбличкитe oт c. Taтapия, oкpъг Aлбa в днeшнa Pyмъния, и дp. Около нея все още има спорове главно защото най-важните музейни институции в света трудно ще се примирят с факта, че не те притежават образци от най-древните писмени знаци.

В Късната античност нашите земи също имат шанса в тях да живее епископ Вулфила, наречен от Филосторгий

“съвременен

Мойсей”

в “обетованата земя Мизия”, велик просветител на германските племена и преводач на Библията на готски език. Според историята духовникът е син на гот и пленена кападокийска гъркиня.

Християнско възпитание и гръцко образование Вулфила получил в семейството си и в младежките си години се сближил с готския епископ Теофил и през 341 г. станал негов приемник. Около 348 г. Вулфила взел от император Констанций разрешение да премине Дунава и да се засели с паството си в Мизия. По свидетелство на църковния историк Сократ,

Вулфила създал и готските писмена,

за да преведе Свещеното писание на готски език. Съхранени са преписи от готския превод, в т.ч. знаменитият "Сребърен кодекс – Кодекс Аргентеус", чийто текст е написан със сребърни и златни букви на пурпурен пергамент.

Съществува и интересна хипотеза за връзката между създадената от готския епископ азбука и кирилицата. Като оставим настрана факта, че и двете писмени системи се развиват на основата на гръцкия алфабет, не можем да пренебрегнем приликата между тях.

А и в изворите намираме сведения, че Кирил и Методий са намерили и съставили глаголицата от "някакви стари книги". Но още преди това имаме податък и той е в житието на св. Кирил - според него той посещава Крим - има мисия при хазарите и тогава открива евангелие и псалтир с "роски букви" (или рушки, руски).

За тези "роски букви" има дълъг спор дали са готски или някакви други, докато само преди няколко години руският археолог Андрей Виноградов откри графити с азбуката на Вулфила и на готски език върху камъни от базилики в Крим от 9. и 10. век. Така вече можем да бъдем сигурни, че свети Кирил на Крим открива готската писменост и готския превод на библията на Вулфила. А след това неговите ученици, когато създават кирилицата у нас, имат около себе си като автохтонно първоначално християнско население готски общини с духовници с

традиция от

няколко столетия

По този начин може лесно да се обясни и защо точно тези писмена, а не глаголицата се налагат масово по българските земи – просто са приличали много на вече употребяваната от столетия в района готска азбука.

“Българските земи са родина на най-малко три писмености – дунавската, готската и кирилицата - казва пред “168 часа” д-р Росен Милев, който пръв излага хипотезата за връзката между готската азбука и кирилицата. - Другото подобно място е Близкият изток, където са концентрирани няколко азбуки, но там е на територията на няколко съвременни държави, а и районът е много по-голям - Източното Средиземноморие.Кирилицата е създадена не само върху основата на византийския унциал, а и на основата на азбуката на Вулфила.

За това говори приликата в графемите. В самата кирилица има няколко букви и най-вече буквата "Б", която графемно много наподобява тази на Вулфила. Друг много важен критерий са имената на буквите. Единствено и само в готската азбука и в кирилицата и глаголицата първата буква се казва "ази" - при нас в славянската азбука е "ази", а при Вулфила е "азе", дума, с която се назовават

боговете на готите

Втората буква при Вулфила носи името "бирканен", което значи брези, но означава и дървета изобщо. В кирилицата втората буква се казва "буки", което значи букове, но също означава и дървета. Другата податка в българския език е самата дума "буки" за буква, което е директна заемка от готски. У Черноризец Храбър, в неговия трактат "За Буквите", когато става въпрос за младите ученици, които учат азбуката,

той говори за "букарчетата"

- младите книжовници, а всъщност на готски "букарайс" (букар в ед. ч. на готски) означава книжовниците. Тоест думата букар и в двата езика - и на готски и на средновековен български, означава книжовник - още едно доказателство, че и едните, и другите книжовници са работили съвместно през 9. век.

Но съществуват и други загадки, по които още родната историческа наука не се е произнесла окончателно. Така например още от деца знаем за Черноризец Храбър и неговия апологичен трактат “Сказание о писменех”, който често се превежда като “Сказание за буквите” или само “За буквите”. Това популярно и единствено известно произведение на Черноризец Храбър е посветено на защитата на славянската писменост от влиянието на чуждите, най-вече византийските среди, и техните поддръжници в България. Ръкописът е

открит от

руските слависти

и за първи път се появява през 1578 г. За автора му не се знае нищо, но има най-разнообразни предположения - че е представител на Преславската книжовна школа или даже че това е псевдоним, използван от българския цар Симеон I. В наши дни на него дори е учредена журналистическа награда.

Но има някои притеснителни догадки относно името на книжовника. Проблемът е, че то прилича много на това на друг известен средновековен книжовник - Храбан Мавър (Maurus, Hrabanus). Той е роден в Майнц и след като се замонашил като бенедиктинец, станал абат на манастира във Фулда, в тогавашното Източнофранкско кралство. Той е живял доста по-отдавна (780 – 856 г.), но някои подозират, че лош превод на неговото име от Maurus - черен, черноризец, и Храбан, което лесно би могло да се обърка от средновековните преводачи с българското "храбър", са дали името на неизвестния наш книжовник.

На всичкото отгоре преди смъртта си в 856 г. Храбан публикува съчинението на латински: De inventione linguarum – “За произхода на буквите” или “За изобретяването на езиците”, в което излага мнението си кои според него са

“свещените” езици

и кои азбуки са възникнали първи.Като казва, че еврейските букви са възникнали първи, той прилага и сравнителни таблици за гръцката, латинската и други азбуки.

Пише още и за тази изнамерена от "философа и космографа Етикус, родом скит от благородно потекло", азбука, която достопочтеният презвитер Йероним Блажени непрестанно разпространявал в свой вариант чак до родината на самия Храбан, "понеже възжелал да увеличи известността на тия букви с мощта на своята ученост и трудолюбие".

Все пак

двата текста се различават

и съчинението на Черноризец Храбър е по-скоро полемика с общоприетите средновековни представи, изложени в писанията на франкския монах.

От друга страна, ако се приеме, че имената на двамата книжовници са объркани, дали тогава не трябва да подложим на съмнение и сведенията, че славянитене са имали своя азбука, а си служили с “черти и резки”?

Остава ни само да се надяваме, че историческата наука в бъдеще ще даде отговор на този и други интересни въпроси, които възникват около нашата писменост.