Крайно време е да започнем да говорим и за други заболявания освен COVID-19, за останалите болни хора, които имат нужда от медицински грижи. Според доклад на ЕК от ноември 2019 г. "По предотвратима смъртност България е четвъртата най-висока в ЕС, което показва, че системата на здравеопазването като цяло не успява да лекува пациентите ефикасно и своевременно."

Данните за COVID-19 (вече 7 месеца) не дават основание за изместване на фокуса на цялата система към нещо, което до момента за България не представлява съществен риск за общественото здраве. Болничната помощ не е претоварена като база, но е неравномерно разпределена. Стана и неоспоримо ясно - медицински персонал не достига. Абсурдно ми звучи да се говори колко легла са обезпечени. Леглата не лекуват, лекари и сестри не останаха в България. Средната възраст на лекарите е над 50 години, а 20% са в пенсионна възраст. Не достигат 30 000 медицински сетри и 4 000 акушерки, а средната възраст на работещите е над 58 години.

На този фон, проблемът с коронавируса изглежда нищожен, защото сме го докарали до там да се умира от лечими и предотвратими болести поради липса на достъп до здравеопазване.

Ковид-19 за последните 2 седмици - нищо различно:

21-27.09.2020

• общо положителни - 1178, или 4,84 % от всички тестове

• симптомни * - 236, или 0,34 на10 000

• нуждаещи се от медицински грижи - 59, или 0,09 на 10 000

28.09 - 04.10.2020

• общо положителни - 1521, или 5,76 % от всички тестове

• симптомни * - 304, или 0,44 на 10 000

• нуждаещи се от медицински грижи - 76, или 0,11 на 10 000

* за сравнение заболяемостта (симптомни) от грип и ОРЗ в периода 27.01 - 02.02.2019 е 242,69 на 10 000

П.С. Изчисленията са на базата съобщението на НОЩ за процента симптомни от бщия брой положителни - 20% и 1/4 от тях са нуждаещите се от медицински грижи.