Искам да повдигна дискусия по една доста деликатна тема - Отношението на някои духовници към нас, вярващите:

Като мириянин нямам право да критикувам духовни лица, но като журналист имам право да задавам въпроси. В разстояние на месец два пъти бях в Рилския манастир не като турист, а на Службите. Свещеникът, който “дежуреше” при мощите на Св. Иван Рилски е меко казано със странен нрав. Завързахме богословски спор, после дъщеря ми се забави да се поклони на мощите, той се ядоса, хлопна капака на ковчега и обяви, че това било за днес. Нищо, че се беше извила огромна опашка от чакащи и хората останаха разочаровани. Миналия петък бързаме с една приятелка за Вчерната Служба, но закъсняхме и на входа на Църквата срещаме същия този свещеник. Оказа се, че Службата е приключила. Питаме го може ли поне да ни изповяда, тъй като на другата сутрин искахме да вземем Причастие.

Не можело, да сме се изповядвали при духовните си Отци. “Няма как, те са в Холандия!”, отговаряме в глас. “Ами, ако ви наложа епитемия, а?! Какво правим тогава? Щот пак при мен трябва да идвате да ви развържа! На ваш риск!”. Съвещавахме се цяла вечер с приятелката ми и решихме все пак да рискуваме, и на другия ден да се изповядаме. От 6.15 сутринта бяхме в Църквата. Той дойде в 6.45. Изповед, естествено, нямаше. След малко пристигна и Дядо Владика, та, съвсем не беше вече удобно пред него да питаме и се обясняваме. Решихме все пак да се причастим, а, като се приберем в София да се изповядаме. Изнесоха чашата със Светото Причастие и пак я върнаха в Олтара. Църквата беше пълна със сръбски поклоници. Спогледахме се объркано. Една от туристките се престраши да попита свещеника защо не раздаде Причастие, а той й отвърнал, нещо в смисъл “аман от поклонически туризъм!”. Аз не издържах и след службата причаках един от духовниците и също му зададох въпроса. Да сме си били казали, че искаме! Шаш! Е, как ме вижда, насред Служба, да се развикам, че искам да се причастя?!

Разбирам, че на монасите им е писнало от нас миряните и гледат да се уединят, но все пак да не забравят, че манастирът “Св. Иван Рилски”, освен духовно средище, е и културна ценност, а и част от световното наследство на ЮНЕСКО, както, и че се издържа главно от нас - “духовните туристи”!

Като мирянин съм много разочарована, защото хора като мен отиват там да търсят духовна утеха и напътствия, не да ядем и пием по кръчмите край манастира, а ни третират като натрапници! Като журналист имам доста въпроси към висшестоящите на тези църковни служители...

*Oт фейсбук!