Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

На фронта в Нагорни Карабах от първо лице: 5 разтърсващи истории

Лекари се борят за живота на 18-годишен войник, а той маха с ръка: Моля ви, само ме зашийте, колкото да не ми изтича кръвта, и ме закарайте отново на фронта, там е битката със смъртта

Младият Едгар Маркосян заблуждава родителите си, че ще помага на цивилното население в Карабах, от телевизията те научават, че е взривил 10 танка 

Децата ни воюват с терористи, за да защитят земята ни и домовете ни - разказва пред “168 часа" Марина Надирян, чийто син Геворг е на фронта в Нагорни Карабах. Тя дни наред не се е чувала с него, тъй като дроновете засичат връзките и всеки разговор излага на опасност живота на военните.

"Когато го изпратихме, мълчахме, защото знаехме, че ако нещо се случи с него, ние - родителите,

ще влезем

в битката,

за да защитим правото си да живеем, правото си на дом на нашата земя."

След последния военен конфликт Нагорни Карабах е даден на Азербайджан, но с условието да се управлява от арменци, тъй като 97% от населението са арменци, живеещи там поне от IX век, ако се съди по християнските храмове. Оттогава Азербайджан периодично прави опити да изгони арменците или да овладее района, но среща отпора на арменската армия, която защитава

мирното население

на Карабах, което иска автономия. Този път обаче офанзивата е по-различна. Азербайджан твърдо е решен да завладее района и заедно с Турция атакуват Карабах. Въздушните атаки са поверени на турските F-16, а западни медии периодично публикуват информации за полети от Либия към Азербайджан. Неслучайно от няколко дни анализатори като Боян Чуков питат: Познайте кои са пасажерите? Предположенията, че това са терористи и наемници от Сирия, Ирак и Либия, тези дни бяха потвърдени официално. Срещу всички тях е наборната армия на Армения, която се състои предимно от момчета на възраст между 18 и 20 години.

"Знаете ли какво е да изпратиш сина си на война?

Да убива хора?

И как е възможно той да не стреля, когато срещу него се стреля? Защо всички призовават Армения да спре да стреля, а никой не казва на Турция и Азербайджан да прекратят огъня? Как нашият народ да спре, когато нас ни убиват? Убиват децата ни? Срещу нас се провежда втори геноцид - непрекъснато се бомбардира мирно население, бомбардировките не спират вече дни наред." Марина смята, че сега ситуацията се повтаря - по същия начин международната общност преди 105 години се е правила, че не забелязва геноцида, когато турците

избиват само за няколко години

1,5 млн. арменци

Нейната баба по чудо се спасява с бягство.

"Всички културни дейци на Армения са на първа линия в Нагорни Карабах - разказа пред вестника една от най-известните актриси на Армения Асмик Тер - Карапетян, участвала в десетки емблематични филми. - По-голям ужас от този едва ли може да има. Снимахме филм на границата, когато безпилотните летателни апарати пресякоха границата на Армения. Беше наистина страшно, защото не знаехме какво ще предприемат, очаквахме всичко, въпреки това решихме да останем и да снимаме, каквото ще да става." 

Подобен е разказът и на психолога Моника Балаян. Тя също е от поколението, което за втори път е свидетел на военен сблъсък за Карабах. Преди 30 години отново бил същият кошмар - нямало ток, вода, храна. Армения е била в блокада. Никой не знаел дали ще има утре. За да не допусне войната да осакати психиката на детето й и на децата на нейните близки и съседи, тя организирала за тях занимания - по цял ден играели различни пиеси,

разказвали забавни истории и се смеели

"В тази ситуация това бе моята мисия - те да не разберат какво става - спомня си психологът днес. - Когато неотдавна ги питах дали си спомнят войната, те започнаха да изреждат онези весели случки, смятаха, че това е бил един от най-веселите периоди в живота им. Днес тези деца вече са на около 30 години и част от тях са на фронта." 

"Моят съсед в Армения е хирург, който от началото на военната агресия не се е връщал вкъщи - разказа пред "168 часа" Моника Балаян. - Когато съпругата му го попитала защо не се прибере поне за малко, за да поспи, той казал: "Ти нямаш представа как се държат тези момчета, как ми дават сила, та те са почти деца, а правят невъзможни неща, това ме зарежда и аз да се боря на своето място. Няма нужда да идвам вкъщи и да почивам, трябва да съм в болницата и да им помогна." След което разказал за едно момче, което било ранено в двете ръце, но за да остане на фронта, скрило от командира и от останалите войници, че е пострадало. Принципът е, че всеки ранен трябва да отиде на лекар.

"Той обаче прикрива това и няколко дни се бие с тези рани, те се влошават - продължава разказа си хирургът. - Едва

когато е ранен за втори път в крака, приятелите му виждат, че и ръцете му са с много тежки увреждания. Кажи ми, когато това дете го доведоха при мен и разбрах какво е направил, как да го оставя? Как да оставя тези момчета и да дойда да почивам?"

Армения разчита предимно на наборната си армия, в която всеки навършил пълнолетие кара 2 години казарма.

Лекарят недоумявал как тези 18-годишни деца са способни на подобен героизъм. Той през сълзи разказал как му докарали момче, ранено почти смъртоносно. Налагала се спешна операция. Хирургът предупредил младия войник да се готви за битка за живота си. Младежът махнал с ръка и му отговорил: "Моля те само за едно. Заший ме, колкото

да не ми изтича кръвта

След като имам няколко дни, ме пусни да отида на фронта, там са моите приятели, борбата за живота е там, в битката, няма как да лежа в болницата." 

"Ще ви разкажа историята на едно младо момче - казва Моника Балян. - Едгар Маркосян обяснил на родителите си, че заминава за столицата на Карабах, защото искал да помага на цивилното население да се евакуира. Дни наред населението е подложено на непрекъснати бомбардировки, а от понеделник те не са спирали. Какво било смайването на родителите на Едгар, когато в неделя вечерта виждат по телевизията как президентът на Карабах съобщава, че техният син е награден със звание за невероятно геройство, проявено на фронта.

Майката подскача, защото Едгар всеки ден й е звънял, за да я успокои и да я увери, че всичко е наред. Забележете, с това обаждане той е рискувал живота си, защото сигналите се прихващат от безпилотните апарати, които бомбардират. А той й е звънял, докато е бил на първа линия и е унищожил в този ден 10 танка."

На другия ден наградиха момче, взривило общо 15 танка на фронтовата линия. Заедно с него и младеж на 18 г., който успял да спре 9 бронетранспортьора. Посмъртно е награден войник, който отбранява позиция с гранати и накрая се взривява заедно с врага

"Момичетата също се записват доброволци, тренират с оръжия - казва Балаян. - Всички казват, че ако нещо стане с нашите мъже, следващият ешелон са те - момичетата и техните родители. Сега те готвят, хранят ранени войници, събират хуманитарна помощ за населението в Карабах. По улиците се събират храни, всички носят кой каквото има - сладки неща, буркани, за да се пращат на фронта. Момичетата пишат хиляди послания на ден, за да вдигнат бойния дух на момчетата. Някои от текстовете са: "Моля те, само се върни, за да ми помогнеш да изберем сватбената рокля!" Няма да забравя едно младо слабичко момиче как отиде във военния комитет да се запише за доброволка. Те с недоумение я питаха какво ще прави, а тя каза: "Аз умея да пея, поне малко радост да създам на нашите войници."

"В момента не всички ги пускат на фронта, дори се правят опити за подкупи на военния комитет, за да могат желаещите да изпреварят останалите в списъците с доброволци и да отидат на бойното поле - казва психоложката. - Синът на моята приятелка, която е много известен психиатър в Армения - Арцвик Рафаеловна, отиде и чака 7 часа на опашка, за да бъде включен в списъците. Накрая му казаха, че е възрастен, тъй като е над 50, а там пускат мъже на възраст между 18 и 44 години. Сега той е безумно обиден, търси познати с връзки, за

да бъде вмъкнат

в списъците. Премиерът казва, че през този век нито една държава не е атакувана с такова огромно количество техника. По въздух - с изтребители, с безпилотни апарати; по суша - с танкове, с бронетранспортьори, със системите СМЕРЧ, с касетъчни бомби, забранени по Виенската конвенция.

Срещу държава с население 3 млн. се изправя Азербайджан с население от 9 млн. И Турция с 80-те си милиона и мощната си армия. Арменците засега само се защитават, но колко още ще продължи това, при положение че Азербайджан използва терористи от Сирия, Либия, Ирак. Всички мои познати съобщават, че Кавказ е пълен с наемници и арменците са сами срещу тях, сега те трябва да изчистят тази

територия от терористи

Аз не съм политик, не знам как може да бъде решен този въпрос, но пред нашите момчета дори спартанци ми изглеждат като детска градина, срещу 4-5 войници на пост излизат по 150-200, някои от които наемници, нападат ги по въздух, по суша и те удържат. Неслучайно известната журналистка в Армения Сирануш Егиазарян заяви, че е готова да стане майка на арменски войник, който е сирак, и да му подари къщата си. 

Хиляди арменци са окупирали пунктовете за даряване на кръв. Лекарите периодично се извиняват, че не могат да направят опашка и да има ред, защото буквално всички искат да помогнат.

Тези чудеса, които стават на бойното поле, показват, че това не е заради желанието да се воюва, а че арменците се борят за нещо свято - за любовта към дома, към децата, към родителите си. За своето свещено право да живеят.

В бой влизат три поколения - дядовци, синовете им и внуците.

Те не се борят за

нечия чужда земя,

а за да запазят своята, да запазят живота и семействата си."

"Смело заявявам, че това, което става сега в Нагорни Карабах, е геноцид - казва руската оперна прима Любов Казарновская. - Баща ми служеше в Армения, разговаряла съм с много хора, с историци, със свидетели, зная за какво говоря. 

Предишният геноцид разпръсна арменците по всички континенти, сега това е началото на нов. Хората на Нагорни Карабах обичат своята страна, сражават се за паметниците си на християнската вяра от IX век, за всяка педя, и всяко вмешателство на трета страна е абсолютно недопустимо. Тази страна е страж на християнството, не трябва да бъде загубена. Разбирам амбициите на Турция и други страни, но са необходими преговори - всички експерти, историци, които са наясно с историята, с историческата памет на тези земи,

да се намесят

и да стигнат до консенсус, по друг начин и с призиви няма да стане. Иначе няма как да се регулират тези отношения, как може в мирно време майки да погребват синове? Това е страшно, болно. Не можем да допуснем това, което бе преди 105 години." В тази ситуация всеки смята, че има право. Позицията на Азербайджан е, че след като тази земя му е дадена, значи тя е негова. Привлича най-верния си съюзник Турция, с която отдавна мечтаят да се слеят, но Армения с малката си територия пречи. Армения на свой ред пази мирното население на Карабах, което се състои от арменци и което е подложено на непрекъснати бомбардировки. Грузия не дава коридор към Армения, очевидно притеснявайки се от Турция. Русия засега е в непонятна позиция. Единствено Иран предостави коридор, за да не бедства населението и армията.

Така докато всеки преследва своите интереси, в този регион продължава една абсурдна касапница. Възможно ли е международната общност в XXI век да допусне подобна месомелачка? Армиите на две страни да бомбардират столица, в която няма военни бази? В името на какво и защо трябва да загиват невинни? Защо майки от двете страни на барикадата трябва да погребват децата си? Струва ли си цената и дали като цивилизация можем да я платим? Дали утре ще можем да станем и да се погледнем в огледалото, без да ни е срам?

Карабах по документи е на Азербайджан

Азербайджан е в правото си да има претенции върху земята в Карабах. По документи тя е негова, проблемът е населението, от което над 97% се състоят от арменци.

Гледната точка на азерите към конфликта е, че той е започнат от арменците с провокация.

"На 6 октомври армията на Азербайджан освободи селата Шикхали Агали, Сариджали и Мезре в областта Джабрайл, както и няколко стратегически височини в различни посоки - написа президентът Илхам Алиев в социалните мрежи. - Успешната операция на нашата славна армия продължава. Карабах е Азербайджан!"

Според Турция, която подкрепя азерите, Армения атакува цивилно население във втория по големина град на Азербайджан - Гянджа.

"Изпрaвeнa прeд пoрaжeниe в oкупирaнитe aзeрбaйджaнcки тeритoрии, Aрмeния нaрушaвa вcички принципи нa хумaнитaрнoтo прaвo, включитeлнo Жeнeвcкитe кoнвeнции", oтбeлязвaт още оттам.

Aнкaрa пoдкрeпя Бaку и не приема призивитe нa други cтрaни зa нeзaбaвнo cпирaнe нa oгъня.

При всяка подобна касапница загиват невинни от двете страни и тази месомелачка трябва да бъде спряна. Това е призивът на европейските лидери към Азербайджан и Армения.