Успеят ли пациентите да прескочат най-критичния момент – оздравяват

30-годишен българин получава задух, губи обонянието си и вдига лека температура. Веднага разбира, че е болен от COVID-19. PCR тестът само потвърждава съмнението му, но състоянието му първоначално позволява да се лекува вкъщи. След няколко дни обаче той се влошава и търси помощ в софийска болница. Лежи там 10 дни, но болестта се задълбочава и го местят в Александровска болница, където се грижат за най-тежките случаи на коронавируса.

Младежът веднага е интубиран,

бързо се подобрява и за малко дори да му махнат апарата за изкуствено дишане, но точно в този момент отново се влошава. Лекарите се надявали, че ще оздравее, защото организмът му бил здрав и нямал придружаващи заболявания.

„За момент го оставихме на спонтанна вентилация, за да стигнем до екстубиране, но състоянието на белия дроб не позволи това да се случи, защото пациентът не беше готов – споделя пред списание „Космос“ д-р Петя Хубенова, анестезиолог в Александровска болница, която се грижи за най-тежките случаи на COVID-19. – Имаше подем в състоянието му, но след това нещата се обърнаха. Стигна се дори до максимална вентилация с най-високия процент на подаване на кислород. За по-голям период от време обаче това не е благоприятно за организма, защото самият кислород е токсичен при такива високи дози. Тези режими са напълно противоположни на естественото дишане при хората.“

30-годишният мъж постепенно се влошава и умира. Той може да се нарече изключение сред загиналите, защото средната възраст на заразените и починалите от коронавирус у нас е около 50-60 г. Дали интубацията не предизвестява фаталния му край?

Всъщност това е метод за лечение, който се прилага винаги при тежки патологични случаи, за да се спаси живота на пациента. При болни от коронавирус обаче става точно обратното. Над 70% от поставените на апаратна вентилация умират, а това е задача с много неизвестни за лекарите не само у нас, но и по света.

„Не мога да обясня защо това се случва, но е факт – допълва д-р Хубенова. – Пациентите, които побързаме да интубираме, в повечето случаи ги губим. В началото ни бяха раздали медицински правилници, според които трябваше да ги поставяме на изкуствено дишане още в начален стадий, за да не се стигне до по-сериозни усложнения. Опитът ни показа обаче, че това не е правилно и затова решихме да действаме както при други вирусни пневмонии, като тип Б, които също протичат тежко, но не им се дава гласност. Вече изчакваме до последния момент.

Какво точно се случва у нас и защо има метод, който се прилага по света и няма такава смъртност, четете в новото издание на списание "Космос".