Политиката се футболизира, а не чалгизира, казва политологът

- Г-н Стойчев, ще продължите ли да гостувате в "Панорама", след като в петък, 2 октомври, след участието ви там, на излизане от телевизията бяхте замерян с яйца от протестиращи?
- Да, разбира се. В "Панорама" ме кани Бойко Василев и екипът на предаването. Аз по принцип ходя във всички предавания, в които ме канят, разбира се, според графика ми. Не съм отказал на никого. За някои твърде често се появявам, за други - рядко, на човешкото мнение угодия няма.
Аз не съм в медиите, за да се харесвам на някого или да обиждам някого. Смятам, че доброто медийно присъствие на преподавателите по политология е в помощ на студентите им, защото, малко или много, това рекламира специалността. Като видиш, че имаш преподаватели, които са в медиите, това прави образованието ти практически релевантно. Иначе такива специалности като нашата изглеждат малко абстрактни. Ясно е, че не правим политологичен анализ по медиите, защото не може да се направи в такъв формат, но коментираме.
Така че разбира се, че ще ходя в "Панорама".
- Как се почувствахте след дъжда от яйца? Впрочем издържахте го стоически и сякаш не се ядосахте.
- За много хора сигурно звучи странно, но аз имам такава житейска философия, че от такива неща нито се обиждам, нито се фрустрирам, нито се стряскам. Фрустрирам се само от лицемерието и то, когато се демонстрира нагло. Има едни хора, които са емоционални - някои може би биха си казали, че това е опит за линч, аз никога няма да тръгна да говоря подобни неща, нито ги чувствам.
Вчера, като се прибрах вкъщи, спрях за миг и си казах: "Добре де, какво чувстваш сега, след всичко това?" Защото ми се случва за първи път. Нито съм бил политик, нито депутат, никога не съм бил обект на народно одобрение или неодобрение. Не съм заемал публични длъжности. Всъщност това, което усетих, е, че нищо не изпитвам. Никаква емоция - нито се гордея, нито ме е яд на тези хора.
- Вие провокирахте ли ги с нещо, като излязохте от телевизията?
- Не. В момента, в който излязох, те започнаха да ме псуват, обиждат, да хвърлят по мен яйца. Видимо беше, че полицаите няма какво да направят, не са и длъжни да ме охраняват и аз си тръгнах. Ако бях останал там, щяха и те, горките, да отнесат някое и друго яйце.
- Уплашихте ли се?
- Не. И не изглеждам уплашен по видеата, които после гледах. Усмихнат си бях, говорех с някакъв журналист, след което минах мълчаливо, оставих ги да ме псуват и обиждат, за да си излеят гнева върху мене, белким се оправи държавата и да тръгне към по-добро, след като Стойчо е най-черен от всички. Вчера (петък - б.а.) имаше един човек от протеста, публично порицан, и това съм аз.
В интерес на истината не усещах и заплаха. А относно вербалната агресия вече имам преподавателски опит десетина години и мога да разпознавам такива емоции. Аз работя по теми, свързани с криминални прояви, с младежка престъпност. Така че един човек, когато е агресивен и има реално намерение да го направи, няма да дойде да те псува насред площада, където всички снимат с камери.
Да си купиш кора с яйца и да отидеш пред телевизията, където знаеш, че някой ще бъде в дадено предаване, това е умишлено, то не става случайно.
- Срещу вас ли беше тази атака, или срещу предаването и Бойко Василев, или срещу БНТ?
- Ако някой иска да е срещу телевизията, ще събори телевизията, ако иска срещу Бойко Василев, ще изчака той да излезе оттам. Персонално срещу мене беше. Не го очаквах, защото все се надявах, че хората най-малко се информират за едно или за друго, но уви, много първосигнално се приемат нещата. Цялата реакция е заради случилото се пред Румънското посолство, където попаднах с колата си на блокадата, те му казват барикада. Обясняваше се, че съм отишъл да газя протестиращите. Не е вярно, тъй като, щом стигнах до въпросната барикада, спрях на място и не съм продължил и милиметър. Там снимаха много телевизии, камери, с телефони и се вижда. Другото, което се казва, е, че съм отишъл да обиждам и да показвам средни пръсти на протестиращите. Няма такова нещо. След като полицай ми каза да обърна колата, дадох назад и двама младежи започнаха да блъскат колата. Те ми размахаха средни пръсти и съвсем емоционално и аз им отвърнах с такъв жест.
Иво Божков обаче взима този кадър, слага го на каданс, повтаря го 3-4 пъти, слага го в началото на видеото и това стига. Това е като да снимаш едно чекмедже в стаята на Бойко Борисов, после същото чекмедже с някакви пари вътре и аха, значи това е корупция. По същия начин го направиха и на мен.
Изведнъж къде ще е тоя? В "Панорама". Ей сега ще му покажем на него. И ето ти едно очерняне. Все едно като ме дискредитират мен, ще падне правителството.
- Защо са тези атаки, какво всъщност се случва по улиците в София?
- Това, което се разиграва, много често го гледаме по футболните мачове. Докато много хора ги е страх да не се чалгизира българската политика, тя се футболизира. Като дербито "Левски" - ЦСКА, всеки гледа само своя отбор. Ако падне, съдията е виновен. Щото те не са в парламента и им е виновен политологът Стойчев. Прехвърлят на другите собствените си грешки.
- Ако използвам вашата метафора, мачът свършва за 90 минути, а протестите ще свършат ли на 90-ия ден?
- Не бих казал. Доста анализатори твърдят, че протестът е трън в петата, защото продължава вече 90 дни. Да, но като не излиза, той закърнява и спира да те подбоцква и си ходиш с него и спираш да му обръщаш внимание. И тогава става като Йоло Денев. Като го видят вече на протест, хората му се смеят. Някой път като прекалиш малко, може да станеш за резил. Народните мъдрости и Библията, Старият завет трябва много да се четат и да се осмислят, защото показват житейските закономерности.

*Интервю на Паола Хюсеин